Тъжната съдба на добрите намерения

31/10/2020 в в. "Труд"

Тъй както (според диалектическия материализъм) количествените натрупвания водят до качествени изменения, добрите намерения водят в крайна сметка до лоши резултати. Дори първоначално уж да изглеждат успешни, човешките начинания накрая се оказват лоши и нуждаещи се от ново подобряване. Защо добрите намерения почти винаги завършват с лоши резултати? Една от причините може би е тази, че никога не са били наистина добри намерения. Но има друга. Светът сякаш е прокълнат в него нищо да не става като хората. Вижте у нас: всяко движение, наподобяващо порив към по-добро, още от Априлското въстание насам, води до нещо, което скоро изпитва нужда от ново въстание. Чети нататък »

 

Макрон и ислямизмът – между ереста и безбожието

26/10/2020 в NEWS.BG

Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по изопачен начин или съвсем да отричаш съществуването Му. Въпросът е интересен и важен. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно как, отколкото да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят на теисти и атеисти. Вижте масоните: едно от задължителните условия за прием при тях е да вярваш в творец, все едно в какъв, следователно да си теист е по-приемливо, отколкото да си атеист. Друг обаче с пълно основание би могъл да заяви: да хулиш Бог е по-страшно, отколкото да не кажеш нищо за него и по този начин атеистите имат по-малка вина от еретиците. Тоест да кажеш, че Бог съществува, но че Христос не е Бог, е невъобразимо по-тежко престъпление от това изобщо да не се изказваш по въпроса. Добре е да изясним собственото си мнение, преди да разгледаме нашумялото през последните седмици напрежение между исляма и Франция в лицето на Емануел Макрон. Чети нататък »

 

Бетонират ли маските властта или я клатят

24/10/2020 в в. "Труд"

Не може да не помните култовата реплика в незабравимия филм „Вилна зона“: „Аз може да не съм прав, но… кюфтетата без лук не ги одобрявам!“. Така и аз може да не съм прав, обаче задължителното носене на маски на открито не го одобрявам, независимо дали бетонира управлението или го клати.

Миналата събота говорихме за освежаването на страховете и затова как карантините увреждат общуването. Тогава, въз основа на някои натрапчиви индикатори, прогнозирахме, че COVID-истерията в близко бъдеще вероятно ще търпи ескалация, но не предполагахме, че ще е толкова скоро – още на следващата седмица отново въведоха задължителното носене на маски на открито – мярка, целяща тормоз и обогатяване на фиска с елементи на паническо презастраховане. Чети нататък »

 

„Така нареченият Патриарх“

20/10/2020 в NEWS.BG

Най-популярният начин да бъде нападана Църквата е този да я приравнят до обикновена обществена институция. Това става на два етапа.

Първо. Полагат се организирани усилия хората да бъдат лишени от информация, да бъдат доведени до отчайваща религиозна неграмотност, пълно невежество относно същността, функциите и дейността на Църквата. Религиозността се награждава с присмех като качество на не особено интелигентни личности. Смисълът на богослужението е повсеместно забравен и колкото по-модерен иска да изглежда един човек, толкова по-длъжен се чувства той да дава на Църквата ценни насоки за нейното устройство и поведение.

Чети нататък »

 

Освежаване на страховете

17/10/2020 в в. "Труд"

Страховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено. Дори смъртта – това най-страшно от всички страшни неща – не прави изключение. Затова всеки, който иска да използва страха за масово въздействие, трябва периодично да го освежава. Чети нататък »

 

Имената на улиците

12/10/2020 в NEWS.BG

Миналата седмица научихме, че след усилия, започнали през 2016, най-сетне в София ще има площад на името на Вацлав Хавел. Е, не истински площад – става дума за спирката на автобуса от другата страна на реката срещу Военното училище, но все пак. След като изреждат всички причини в София да има такъв площад, след като изброяват заслугите на чешкия драматург за Европа и в частност за България, инициаторите обобщават, че Вацлав Хавел остава в столицата ни, „за да бъде символ и пример за поколенията„.

Чети нататък »

 

Тази лоша, лоша ЕНП

10/10/2020 в в. "Труд"

Когато разправяхме, че Европейският съюз не е съвсем читав, че не е онзи земен рай, който сънувахме в мразовитите тоталитарни нощи на комунизма, че в някои отношения, влизайки в него, попаднахме в нещо подобно на онова, от което избягахме; когато намеквахме, че ЕС се е „изджендърил“, че е забравил цивилизационните си корени или (което е по-лошо) зорлем иска да ги пресече и съсухри, тогава ни наричаха путинисти, тръмписти, орбанисти и фашисти. С омерзение ни наричаха даже консерватори или пък още по-скверното – патриоти. Чети нататък »

 

Сатанисти или обикновени ексхибиционисти

05/10/2020 в NEWS.BG

Така наречените „протести“ срещу Бойко Борисов все по-натрапчиво приличат на така наречените „протести“ срещу Пламен Орешарски. Общото е полетът на творческата фантазия и желанието за изява пред публика. През 2013 се разнасяха плакати, талантливо изобразяващи Орешарски като череп – не като Васил Божков, а като символа на смъртта; тогава масовият Българин (оня, дето си го знаете) за първи път чу що е това вувузела; имаше бендове, имаше маршове, имаше тъпани и барабани, имаше живи картини по цици и какво ли още не. Впрочем цици имаше и сега, макар и от различен порядък. Още тогава се надигнаха гласове, че такова „протестиране“ компрометира и обезценява истинското протестиране. През 2020 имаме ковчези, бесилки, среднощни меси, концерти, книги. Онзи ден е имало и пърформанс с вуду магия връз кукла на Борисов. Жалко, че сеансът не е бил проведен от свещеник в червено расо – така духовната канава на събитията щеше да се очертае по-ясно. Чети нататък »

 

Трябва ли да има предсрочни избори?

03/10/2020 в в. "Труд"

Забележете, че „Трябва ли?“ може да означава две неща: 1. „Налага ли се?“, тоест налице ли са условия и необходимост, и 2. „Искам ли?“, което е субективното измерение на въпроса – „Трябва да те видя, мила моя!“ всъщност означава „Искам да те видя, мила моя!“, като, обективно погледнато, това изобщо не е наложително, просто ми се ще. Имам чувството, че мнозина от онези, които казват: трябва да има предсрочни избори, всъщност употребяват израза в неговото второ, субективно значение – искам да има предсрочни избори, – без да се замислят за наличието на обективна необходимост. Но това си е мое мнение. Нали знаете, че има три вида становища: догмат, канон и мнение. Аз споделям единствено своето лично мнение и продължавам да се учудвам, че то интересува някого. Чети нататък »

 

Долу ръцете от Христо Иванов!

28/09/2020 в NEWS.BG

Нека сме наясно: в България, а и не само в България, абсолютно всеки е готов да се коалира с абсолютно всекиго, стига обстоятелствата да го позволяват. Тъй че не ни остава нищо друго, освен да изясним какво ще разбираме под „обстоятелства“. В контекста на популистичната демокрация, в каквато светът се подвизава от близо половин век, част от „обстоятелствата“ е общественото мнение или в краен случай онова, което ни карат да вярваме, че е обществено мнение. С общественото мнение или с медийната представа за него се мъчат да се съобразяват политиците и затова често изпадат в комични ситуации.

Чети нататък »

 
Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 173 other followers: