Отдавна казвам, че масовата благотворителност се организира от един особен вид лешояди, които само чакат някъде да се случи някакво нещастие или пък да разберат, че някъде има хора, които с тъжните си съдби биха могли да предизвикат у публиката съчувствие в достатъчни размери, и се хвърлят да организират кампании за изпращане на SMS-и, от които в крайна сметка стават по-богати. Ако видят лъв да разкъсва пигмей, нетърпеливо ще изчакат действието да свърши, след което ще наемат известни певци, които със сълзи на очите да пеят песни, така че който ги слуша да изпраща SMS-и за семейството на изядения пигмей.
Без много коментар ще публикувам писмото до мен, а после и статията на една блогърка от Пловдив. Ето какво ми написа днес г-жа Марина Данова: Read the rest of this entry »
Тази сутрин някой подхвърлил писмо пред сградата, където е офисът ми. Моята секретарка, чувствителна и състрадателна дама, го видяла да зъзне на улицата и го прибрала, за да не се търкаля като сираче. И понеже смисълът на живота на едно писмо е то да бъде прочетено от някого, отворила го и го прочела. Писмото било от „Софийска вода” до Госпожа Етажна Собственост. „Софийска вода” упреквала Госпожата, че повече от година не й е осигурила достъп до имота си, за да може концесионерката да замери уредите й. 
Имам си колекция от словосъчетания. Малка е, но аз си я обичам. Предлагам я без много коментар. Ще кажа само, че всичките тези словосъчетания се използват от журналистите, когато искат репортажите им да звучат умно и компетентно. 
Дори не знам дали изобщо има проблем, но така твърдят двама души, за съжаление анонимни, в коментарите си по въпроса за брускети „Марети” и Комисията за защита на потребителите. Първият, който ни се представя като Да Бе, пише: 
Loading ...