„Така нареченият Патриарх“

20/10/2020 в NEWS.BG

Най-популярният начин да бъде нападана Църквата е този да я приравнят до обикновена обществена институция. Това става на два етапа.

Първо. Полагат се организирани усилия хората да бъдат лишени от информация, да бъдат доведени до отчайваща религиозна неграмотност, пълно невежество относно същността, функциите и дейността на Църквата. Религиозността се награждава с присмех като качество на не особено интелигентни личности. Смисълът на богослужението е повсеместно забравен и колкото по-модерен иска да изглежда един човек, толкова по-длъжен се чувства той да дава на Църквата ценни насоки за нейното устройство и поведение.

Чети нататък »

 

Освежаване на страховете

17/10/2020 в в. "Труд"

Страховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено. Дори смъртта – това най-страшно от всички страшни неща – не прави изключение. Затова всеки, който иска да използва страха за масово въздействие, трябва периодично да го освежава. Чети нататък »

 

Имената на улиците

12/10/2020 в NEWS.BG

Миналата седмица научихме, че след усилия, започнали през 2016, най-сетне в София ще има площад на името на Вацлав Хавел. Е, не истински площад – става дума за спирката на автобуса от другата страна на реката срещу Военното училище, но все пак. След като изреждат всички причини в София да има такъв площад, след като изброяват заслугите на чешкия драматург за Европа и в частност за България, инициаторите обобщават, че Вацлав Хавел остава в столицата ни, „за да бъде символ и пример за поколенията„.

Чети нататък »

 

Тази лоша, лоша ЕНП

10/10/2020 в в. "Труд"

Когато разправяхме, че Европейският съюз не е съвсем читав, че не е онзи земен рай, който сънувахме в мразовитите тоталитарни нощи на комунизма, че в някои отношения, влизайки в него, попаднахме в нещо подобно на онова, от което избягахме; когато намеквахме, че ЕС се е „изджендърил“, че е забравил цивилизационните си корени или (което е по-лошо) зорлем иска да ги пресече и съсухри, тогава ни наричаха путинисти, тръмписти, орбанисти и фашисти. С омерзение ни наричаха даже консерватори или пък още по-скверното – патриоти. Чети нататък »

 

Сатанисти или обикновени ексхибиционисти

05/10/2020 в NEWS.BG

Така наречените „протести“ срещу Бойко Борисов все по-натрапчиво приличат на така наречените „протести“ срещу Пламен Орешарски. Общото е полетът на творческата фантазия и желанието за изява пред публика. През 2013 се разнасяха плакати, талантливо изобразяващи Орешарски като череп – не като Васил Божков, а като символа на смъртта; тогава масовият Българин (оня, дето си го знаете) за първи път чу що е това вувузела; имаше бендове, имаше маршове, имаше тъпани и барабани, имаше живи картини по цици и какво ли още не. Впрочем цици имаше и сега, макар и от различен порядък. Още тогава се надигнаха гласове, че такова „протестиране“ компрометира и обезценява истинското протестиране. През 2020 имаме ковчези, бесилки, среднощни меси, концерти, книги. Онзи ден е имало и пърформанс с вуду магия връз кукла на Борисов. Жалко, че сеансът не е бил проведен от свещеник в червено расо – така духовната канава на събитията щеше да се очертае по-ясно. Чети нататък »

 

Трябва ли да има предсрочни избори?

03/10/2020 в в. "Труд"

Забележете, че „Трябва ли?“ може да означава две неща: 1. „Налага ли се?“, тоест налице ли са условия и необходимост, и 2. „Искам ли?“, което е субективното измерение на въпроса – „Трябва да те видя, мила моя!“ всъщност означава „Искам да те видя, мила моя!“, като, обективно погледнато, това изобщо не е наложително, просто ми се ще. Имам чувството, че мнозина от онези, които казват: трябва да има предсрочни избори, всъщност употребяват израза в неговото второ, субективно значение – искам да има предсрочни избори, – без да се замислят за наличието на обективна необходимост. Но това си е мое мнение. Нали знаете, че има три вида становища: догмат, канон и мнение. Аз споделям единствено своето лично мнение и продължавам да се учудвам, че то интересува някого. Чети нататък »

 

Долу ръцете от Христо Иванов!

28/09/2020 в NEWS.BG

Нека сме наясно: в България, а и не само в България, абсолютно всеки е готов да се коалира с абсолютно всекиго, стига обстоятелствата да го позволяват. Тъй че не ни остава нищо друго, освен да изясним какво ще разбираме под „обстоятелства“. В контекста на популистичната демокрация, в каквато светът се подвизава от близо половин век, част от „обстоятелствата“ е общественото мнение или в краен случай онова, което ни карат да вярваме, че е обществено мнение. С общественото мнение или с медийната представа за него се мъчат да се съобразяват политиците и затова често изпадат в комични ситуации.

Чети нататък »

 

Гаранцията „Каракачанов“

26/09/2020 в в. "Труд"

Какво значи „гарант“, как се дава гаранция? Помня един разказ (дали не беше от Алан Маршал?), в който героят, чул че хората си правят компенсации за причинени щети, реши при случай и той да направи, защото не беше пробвал. Когато обаче разбра, че да направиш компенсация значи да заплатиш щетите, възмутено се отказа – види се, бе си представял, че правенето на компенсация е просто заемане на благородна и героична поза. Дали даването на гаранция е като правенето на компенсация? Чети нататък »

 

Цветан Цветанов между личността и идеята

22/09/2020 в NEWS.BG

Ако ми позволите тези исторически метафори, то Цветан Цветанов да поведе опозиционна партия е все едно Гьобелс да се отдели от Хитлер и да оглави антифашисткото движение. Или пък Бъгси Сийгъл да напусне Лъки Лучано и да изпъчи гърди срещу #мафията и корупцията с бодрия възглас: „Мутри вън!“.

До онази злощастна медийна афера, безвкусно наречена „апартаментгейт“, Цветанов беше емблема на управляващите ГЕРБ, не по-малко ярка от самия Борисов, нещо повече: според мнозина именно Цветанов беше злият гений на ГЕРБ (което не е вярно) и заради него се трупаха петна по слънчевата повърхност на Борисов. На моменти демократичната прогресивна опозиция сякаш мразеше Цветанов даже повече и от Борисов, подиграваше му се как говори, какви ризи си поръчва, с кои кичозни певци дружи, какви недвижими имоти придобива на името на родителите си и т.н. Да не забравяме и това, че имаше времена, когато Цветанов беше формален лидер на ГЕРБ. Накратко (да ми прости Господ богохулството!), ако Борисов беше Христос, то Цветанов щеше да е Йоан Предтеча. А днес е опозиционер.

Чети нататък »

 

Генезис на политическата класа

19/09/2020 в в. "Труд"

Забелязвате ли колко лукаво си играя с думите? Във Вулгата – латинския превод на Библията от св. Йероним – книгата „Битие“ е Genesis. Именно в „Битие“ откриваме генезиса на дългия път, довел до оформянето на днешната политическа класа, която често ни главоболи и понякога даже се чудим как да се отървем от нея. Нашата беда е че си въобразяваме, че всичко се случва за първи път на нас и се вайкаме: какво ще правим сега!, а пък те, нещата, почти винаги са стари като света и сменят единствено имената си и тънкия целофан, с който са опаковани. Чети нататък »

 
Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 173 other followers: