В четвъртък НСИ обяви данни от свое проучване, които сочат, че бедността в България се задълбочава. Нещо по-лошо, не просто българите обедняват, а „пропастта между богати и бедни расте“. Едно е всички да стават по-бедни, съвсем друго е обаче едни да са бедни, а други – богати. Или поне да не са бедни, защото докато има черта на бедността, под която си беден, все още няма черта на богатството, над която си богат. Чети нататък »
Богатство и бедност, равенство и справедливост
24/06/2017 в в. "Сега"Консуматорът като д-р Фауст и „адската“ сила на рекламата
22/06/2017 в Webcafe
Ех, тези реклами! Едно време много пишех за тях. После престанах, защото реших, че няма с какво повече да ме изненадат. Но не съм бил прав. Рекламите не спират да ни изненадват и то не с творческите иновации, които предлагат. Отдавна съм казал, че в момента най-доброто и най-живото светско масово изкуство е рекламата, защото тя може да си позволи да привлича талантливи творци и да им плаща добре. Не, не ни изненадват с това. Изненадват ни с унизителното мнение, което имат за публиката си. Чети нататък »
В епохата на професионалното протестиране
17/06/2017 в в. "Сега"
Има два вида протестиращи – от първи и от втори порядък. Протестиращият от първи порядък протестира, когато е лично засегнат, когато е пряко притеснен, когато, както се казва, е настъпен по опашката. Например, протестиращ от първи порядък е катаджията, който всеки ден с радар в ръка рискува живота си във войната по пътищата, обаче не му вдигат заплатата. Чети нататък »
Между путинофилията и соросоидизма
16/06/2017 в Webcafe
Сигурен съм, че има хора, които се чувстват отчайващо самотни в своето идейно-естетическо самоопределение. Те трудно се поддават на пакетиране и върху тях трудно се лепят етикети. Това прави животът им в днешния свят – свят категоричен и полярен – малко необясним и малко тъжен. Чети нататък »
Белене за черни дни
10/06/2017 в в. "Сега"
Тъкмо мислехме, че повече няма да ни занимават с АЕЦ „Белене“ и – хоп! – темата отново излезе на дневен ред. Тревожното този път е, че правителството на г-н Борисов със смайваща лекота се отметна от намерението си да не харчи повече държавни пари за така нареченият от премиера „гьол“. Някак като че ли между другото и сякаш нищо не е било, кабинетът каза, че все пак ще харчи, защото иначе не можело. Чети нататък »
Насърчава ли папата гейовете?
09/06/2017 в Webcafe
Със свое предложение от парламентарната трибуна един новоизбран депутат даде повод на един стар депутат с леви убеждения (имам предвид политически убеждения) да намеси папата в българския гей-дискурс. Не споменавам имената на депутатите, защото техните личности в случая нямат никакво значение. Чети нататък »
Носете си носиите, абитуриенти!
03/06/2017 в в. "Сега"
Помня с какъв трепет ние, простите граждани, в годините преди падането на Берлинската стена слушахме Дойче веле. Тогава радиото защитаваше истината и нормалността от деформиращата комунистическа пропаганда. Днес германската държавна медия се занимава с носиите на българските абитуриенти. Чети нататък »
Стандарти в храните и в политическата мисъл
01/06/2017 в Webcafe
Животът може да е всякакъв, но поне не се скъпи, когато ни дарява поводи за възмущение. Ние се чувстваме най-добре, когато някой е искал да ни прекара, обаче сме успели да го гепим в крачка. Такъв един повод за възмущение и гняв е „двойният стандарт“ в храните за богатите и за бедните европейци – тема, която вълнува духовете в последно време. Вълнува ги до такава степен, че в почивния съботен ден г-н Борисов, погазвайки Кодекса на труда, свика своите министри на работа. Чети нататък »
Медиите като школа по тероризъм
27/05/2017 в в. "Сега"
След поредната случка в Манчестър ние, простите граждани, не можем да не се замислим за тероризма и пътищата, по които той достига до нас. Пътищата са два: пряко – чрез взривяване, застрелване или прегазване, и косвено – чрез медиите. Чети нататък »
За буквите и Пю
24/05/2017 в Webcafe
Омръзна ми всяка година по това време да говорим едно и също – че делото на „нашите солунски братя“ Кирил и Методий не е славянофилски порив, че то е проправославен и проконстантинополски акт, политически и духовен проект във времена, когато Изтокът и Западът, всеки притесняван от своите си врагове, поставящи съществуването му под съмнение, са се хванали за гушите заради онази пуста думичка filioque, но всъщност се надпреварват да разпростират влиянието си над новите монархии, едните от позициите на цезаропапизма, другите – на папоцезаризма. Чети нататък »
