По следите на разследващата журналистика

22/04/2017 в в. "Сега"

През седмицата, докато светът се чудеше дали Турция ще поеме курс към нов халифат и дали севернокорейските ракети ще достигнат градовете на Съединените щати, у нас един журналист напусна със скандал една телевизия и отиде да се оплаче при друг журналист в друга телевизия. Обществото настръхна от ужас, защото инстинктивно осъзна, че тъмни сили се гъбаркат с правдата, и потръпна от удоволствие, защото предвкуси предстоящото масово омаскаряване. Чети нататък »

 

Пролетни размисли за образа, подобието и вечния живот

14/04/2017 в в. "Сега"

Когато наближи голям празник, медиите услужливо ни напомнят как е прието да се държим, за да останем верни на традицията и да опазим българщинàта. Така на Тодоров се яздят коне. Никулден пък е известен с това, че се яде риба и медиите се грижат да ни държат в течение за цената на шарана и да честитят професионалния празник на моряците и на банкерите. Когато наближи Коледа, идва време да се ходи на мол и в Гърция. Пак тогава се появява и едноименният старец с бутилка кока-кола в ръка, който оставя подаръци под елхата или в специални големи чорапи, както е при по-модерните семейства. Чети нататък »

 

Железният чиновник

08/04/2017 в в. "Сега"

Има два вида политици: такива, които са на позиция, и такива, които не са на позиция. Първите вършат безобразия с поверените им правомощия, а вторите яростно ги критикуват от висотата на най-чистия морал с цел да ги катурнат и да вършат същите безобразия, след като заемат позициите им. Чети нататък »

 

Двата подхода към Копривщица

01/04/2017 в в. "Сега"

През отминалата седмица новината отекна като пукота от първата пушка в Априлското въстание, тоест не много силно, но достатъчно героично. Възрожденска и бунтовна Копривщица реши, че повече няма да бъде архитектурен резерват и няма да скланя покорно глава пред Закона за културното наследство и неговите закостенялости. Чети нататък »

 

Какво се случи с дясното?

31/03/2017 в сп. "Икономист"

Има хора, които си мислят, че съм някакъв специалист по дясното. Всъщност, не съм специалист по нищо – само от време на време ме карат да пиша в различни медии и аз нямам воля да откажа. Като сега.

Какво се случи с дясното на изборите в неделя? Абсолютно нищо. То си е там, където винаги си е било. Десните избиратели са си същите, както и десните идеи. Динамика има само сред онези, които претендират да ги представляват. Чети нататък »

 

Митът за окаяното положение на „Българина“

25/03/2017 в в. "Сега"

„Българинът“ – този монументален космат човек, винаги в единствено число, надвиснал в далечината на теоретичната неопределеност, за когото все умуваме: Къде ще летува тази година „Българинът“? Колко пари похарчи за хладилници, смартфони и телевизори по Коледа „Българинът“? Тегли ли „Българинът“ ипотечни кредити, вярва ли на политиците си, фили или фоби Путин, дебел ли е, бие ли децата си?… В крайна сметка, щастлив ли е „Българинът“? Чети нататък »

 

Проверете, преди да се пишете консерватори

18/03/2017 в в. "Сега"

Мислех да озаглавя този текст „Обща теория на консерватизма“, първо от пристъп на самоирония, защото съм пълен аматьор в тази област, и второ, за да намигна към една по-стара статия, озаглавена „Обща теория на патриотизма“. Иронията идва и оттам, че „общата теория“ на каквото и да било не носи почти никаква познавателна стойност за него. Затова винаги е много смешно като чуеш, че някой е професор по обща теория на нещо. В крайна сметка обаче избрах другото заглавие, защото то е по-близо до темата – когато политиците се правят на някакви, знаят ли на какви се правят. Чети нататък »

 

Хубостите на биполярния модел

11/03/2017 в в. "Сега"

Все ми се струва, че нашата политическа система (пък и не само нашата) е недъгава, защото не е двуполюсна. А би могла да бъде. Целият свят е двоичен: бяло и черно, лято и зима, ден и нощ, материално и духовно, добро и зло, експлоататори и експлоатирани, кока-кола и пепси, мерцедес и беемве, стражари и апаши, шматки и тарикати и т.н., и т.н. Това е нормалното състояние на нещата във вселената, това следва да бъде и в политиката. Чети нататък »

 

Цун-цун ръчички

04/03/2017 в сп. "Икономист"

В Неделя сиропустна телевизионните камери уловиха как активисти на ГЕРБ целуват ръка на Бойко Борисов някъде в провинцията. И то не я целуват от порив на уважение и синовна любов, а защото г-н Борисов им я тика в устите. Безспорно, на Прошка се прави така: младите с този жест се извиняват на старите за делата, с които са ги оскърбили, кумците на кумовете и кръщелниците на кръстниците. Това, последното, възпали социалните мрежи и разбуди гражданската съвест, която никога не спи. „Целуват ръка на кръстника – каза гражданската съвест. – Но на какво е кръстник Борисов? На мафията, разбира се, на какво друго!“. Чети нататък »

 

От уважение към празника

03/03/2017 в Webcafe

Търновската конституция

Един от баналните спорове всяка година по това време е празник ли е Трети март, национален ли е, трябва ли да го отбелязваме и с какви чувства. Чети нататък »

 
Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 124 other followers: