Всички имаме чувството, че нашият политически спектър се задъхва и вече не прилича на никакъв спектър, а на монотонна белезникава боза. Онзи ден писах, че освен „стани, за да седна“, май няма друг мотив партии, организации и личности да желаят властта. Идеологията е унищожена, парадигмата е разбита. Довчерашни антикомунисти не виждат проблем да се прегърнат с БСП на основа „върховенство на закона“ и „човешки права“. Партиите не изтъкват това, което ги различава от опонентите им, а онова, което ги обединява, за да оправдаят всевъзможни безпринципни съюзи. Чети нататък »
Кой пръв ще се откъсне от популизма?
16/11/2019 в в. "Сега"Как е „няма ляво и дясно“ на френски?
13/11/2019 в Топ Новини
След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде доброто старо „ляво/дясно“, се установи, че май се е появило нещо трето – „либерализъм/консерватизъм“. То не е много различно от „ляво/дясно“, защото носи всички негови характеристики. Чети нататък »
Свободата е опасна ценност
11/11/2019 в NEWS.BG
Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго – вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на забрана далеч не е отсъствие на свобода. Ако забраниш на Петърчо да си играе с Иванчо, Петърчо остава напълно свободен да си играе с Иванчо, просто трябва да прецени риска от последиците. Това, което е вършел Левски, е било забранено, но той е оставал напълно свободен да го върши. И затова е можел да го върши, иначе не би бил способен. Виж, ако заключат Петърчо в мазето, това вече е друга работа. Но пък дали Левски дори и в тъмницата, дори и на бесилото е бил по-малко свободен? По-малко свободен ли е бил Богочовекът на Кръста? Свободата, Санчо, била на върха на копието. Не, Свободата е в природата на човека; Свободата Е природата на човека. Чети нататък »
Защо и как трябва да се финансира обществената телевизия
09/11/2019 в в. "Сега"
Вчера по инициатива на Обществения съвет на БНТ се проведе широка дискусия за финансирането на медията. Целта на дискусията беше да постави началото на обществен дебат за всички проблеми на БНТ, за мястото и ролята ѝ в обществото, за нейните задачи и за това доколко успява да ги изпълни. Логично финансирането беше първата тема, защото за да определим какво искаме, трябва да сме наясно какво сме готови да платим за него. Материалите от дискусията ще бъдат публикувани на много места – затова няма да ви занимавам с тях, а само ще споделя своето мнение за мястото и ролята на обществената телевизия. Чети нататък »
Скритите лимонки на вишегласието
06/11/2019 в Топ Новини
Не съм сигурен дали е редно да употребя точно този израз – скрити лимонки – или може би е по-добре да кажем подводни камъни, за да опишем опасностите, нередностите, дефектите на нещо, което всички приемат за много хубаво. Такова нещо е, например, демокрацията, а най-хубавото при нея е вишегласието. Всички решения се взимат с мнозинство било от граждани, било от депутати, било от магистрати или общински съветници. Приели сме, че едно мнение, зад което застават най-много хора, непременно е правилно. В много случаи е така, но в много други не е. Чети нататък »
Кой накъде след изборите?
04/11/2019 в NEWS.BG
Вчера (трети ноември) се проведе вторият тур на местните избори. Още миналата неделя стана ясно, че ГЕРБ отново е първа политическа сила с изолирани пробиви в два-три областни града, но като цяло – категорично или както предпочете да се изрази г-н Борисов: „безапелационно“.
Но макар на пръв поглед да изглежда така, статуквото изобщо не успя да се възпроизведе. Извън областните градове, в които ГЕРБ загуби, поучително е да разгледаме София. Какво се случи тук? Фандъкова спечели града за пореден път, но изключително нервно, само с няколко процента. И „Демократична България“ спечели почти половината районни кметства. Чети нататък »
За религиозната показност в политиката
02/11/2019 в в. "Сега", Местни избори 2019
Тя започна в първите месеци след промените през 1989. Политиците смирено (и малко неумело, защото до този момент мнозина от тях не го бяха правили) се черкуваха, а телевизионните камери усърдно ги снимаха – наведени глави, в ръката трепти свещица и т.н. Тогава на мода беше антикомунизмът, българската демокрация беше антикомунизъм, десницата беше антикомунизъм, защото в основата на всичко стоеше неистовото желание да се махне всеки спомен от Тодор Живков и българо-съветската дружба. И тъй като комунизмът е не само атеистически, но атеизмът или по-скоро антихристовството е неговата дълбока идеологическа основа, черкуването се приемаше като знак на антикомунизъм. Чети нататък »
Пошегува ли се Радан?
30/10/2019 в Местни избори 2019, Топ Новини
Във връзка с месните избори в София Радан Кънев излезе с предложение – Мая Манолова да се откаже от балотаж. Когато дойде ред на Борислав Игнатов, да се откаже и той (по силата на някакъв цитиран от Радан член в закона) и по този начин на балотаж срещу Фандъкова да се яви Борис Бонев. Явил се веднъж, той (неизвестно откъде накъде) ще обедини около себе си всичко, що не е ГЕРБ, и ще помете омразното „статукво“, което, види се е, е мечта и цел на всички прогресивни, умни и красиви граждани от времето на Френската революция и санкюлотите, та до наши дни. Чети нататък »
Първи изводи след първия тур на местните избори в София
28/10/2019 в NEWS.BG, Местни избори 2019
Знам, че стои някак недовършено да говорим само за София, но се случи така, че наблюдавах събитията тук по-внимателно и не ми остана време да добия за другите места такава компетентност, която да ми позволи да ги коментирам. Но в София се развиха достатъчно интересни процеси, валидни за цялата страна и за националната политика. Първи извод: Чети нататък »
Съботно упражнение по размисъл
26/10/2019 в в. "Сега", Местни избори 2019
Размишляваме с ума си, а умът е важно свойство на душата. Тъй че ако някаква част от нас е ангажирана в деня за размисъл преди изборите, то това е душата – с душа избираме, с душа размишляваме и с душа гласуваме.
В последните дни научихме, че между половин и един милион българи са готови да продадат гласа си. Значи ли това, че са готови да продадат душата си? Или хората, готови да продадат душата си, са много повече? Чети нататък »
