Ден трийсет и четвърти от Великия пост. Винаги съм се ласкаел от мисълта, че обладавам богат речник и умея да си служа с него, но изглежда горчиво съм се заблуждавал, защото се оказа, че изобщо не знам какво означават термините „драг шоу“ и „драг кралица“. Първото било шоу с травестити, а второто – травестит, мъж, облечен като жена и държащ се като жена пред публика. Имало и жени, облечени и държащи се като мъже и в този случай трябвало да говорим за „драг крале“. Чети нататък »
Случаят с Фонд Култура
01/04/2023 в в. "Труд"Четирите мотива на политическия избор
31/03/2023 в TRIBUNE
Ден тридесет и трети от Великия пост. Достатъчно го осквернихме с предизборното си словоблудство, та защо да не продължим още малко. Утре ще размишляваме, а вдругиден ще гласуваме. Забелязвате ли тази категорична полза от честите предсрочни избори? Дните за размисъл стават повече. Иначе какво – налага ни се да размишляваме само веднъж-дваж годишно! Така далеч няма да стигнем. Но по същество. Чети нататък »
Уроци по реклама за начинаещи
27/03/2023 в NEWS.BG
Ден двайсет и девети от Великия пост. Признавам, че не следя предизборната кампания, което е лошо, защото от време на време ме канят да я коментирам. Не че полагам някакви специални усилия да я избягвам, не – просто не ми е интересна и все се намира нещо друго да върша. Но има реклами, които просто ти се набиват в очите. И тук даже не става дума за политика, а за елементарна култура на комуникацията.
Не знам на кого умните и красивите възлагат рекламата си. Вероятно на някои още по-умни, ако не по-красиви. Но колко ли умни ще са възложителите, щом продуктът на изпълнителите изглежда по този начин! Чети нататък »
Философия на континуитета и философия на рестарта
25/03/2023 в в. "Труд"
Ден двайсет и седми от Великия пост. Има два мирогледа – на континуитета и на рестарта. Според първия, един човешки живот не е достатъчен да се осмисли битието и да се решат непосредствените задачи, които то поставя пред човеците. Затова привържениците на континуитета отдават голямо значение на традицията, преданието, завета на дедите. Те вярват, че ще се справим най-добре, ако с благодарност възприемам готовите и установени от предишните поколения познавателни и морални формули и за себе си оставим да надградим съвсем малко, но това надграждане да е качествено. Привържениците на континуитета са убедени, че е ненужен разход на енергия, време и ресурси всяко следващо поколение да преоткрива топлата вода. Чети нататък »
Държавата като абстрактна импресия
24/03/2023 в TRIBUNE
Ден двайсет и шести от Великия пост. Един човек във фейсбук написа: „Работата става дебела! МеВеРето е категорично, че притежаваме оригинал…“. И после следва картинка от статия в „Дневник“ със заглавие „Министър Демерджиев: Има голям шанс картината на Полък да стане собственост на България“. „Я чакай да видим – рекох си – колко ли пък дебела става тая работа!“ и отидох да прочета статията, която започва така: Чети нататък »
НЛО ме гони, мамо, НЛО ме стига
20/03/2023 в NEWS.BG
Ден двайсет и втори от Великия пост. Човечеството с времето охладня към ковида. Ковидът си е тук, хора се заразяват, даже умират, но вече не броим ковчезите и чувалите за изнасяне на труповете, както беше в началото в Италия. Вече не се движим на пръсти с маски на лицата и тъмни очила (вирусът, знаете, прониква и през очите) и Витоша не е затворена – нали помните, че тя, сама по себе си парк, беше затворена, когато бяха затворени и всички останали паркове. Чети нататък »
Представете си, че през април отиваме на балотаж
18/03/2023 в в. "Труд"
Ден двайсети от Великия пост. Как да съдим действията и постъпките – по намерението или по резултата? Ако едно добро сърце роди порив за действие, обаче това действие доведе до лош резултат, то човекът осъден ли ще бъде или оправдан? Ако спасиш давещ се непознат, без да знаеш, че е сериен убиец, добро ли си сторил или зло? Чети нататък »
Този сляп копнеж по лявото
17/03/2023 в TRIBUNE
Ден деветнайсет от Великия пост. Разправят, че ако застанеш на ръба на скала или на висок покрив, бездната започва да те зове и в душата ти покълва демоничният копнеж да скочиш. Сякаш човекът не е сигурен дали принадлежи на живота или на смъртта и когато смъртта усети тази несигурност, започва да зове човека, да го притегля към себе си, да го кара да я избере, като по този начин сам се откаже от живота во веки веков.
По същия начин, по който се отнася човекът от ръба на покрива към желанието да скочи, се отнася и българският избирател към левите политически субекти, когато му се явят на избори. Лявото го притегля като смъртта. Чети нататък »
Да бъде ли премахнат паметникът на съветската армия?
13/03/2023 в NEWS.BG
Ден петнайсети от Великия пост. Разбира се, че този паметник трябва да бъде премахнат и не е трудно да си види защо. Но преди да кажем, нека отбележим, че това премахване може да стане по два начина – да се разруши без остатък, като металните части отидат за вторични суровини, а получените от продажбата им пари се вложат в оправянето на градинката (която и сега е забележителна с някои растителни видове), или пък внимателно да се демонтира, като статуите се пренесат другаде, където извън досегашния си контекст няма да са толкова зловещи. И да бъдат обект не толкова на преклонение, колкото на историческо любопитство. Чети нататък »
Вече мръсна дума ли е православието?
11/03/2023 в в. "Труд"
Ден тринайсети от Великия пост. Един българин от Македония, Кире се казваше, който беше работник в Зографския манастир на Света гора Атон, казваше: слава Богу че сме се родили православни! Има много причини да се съглася, но няма да ги разглеждаме днес. Аз винаги съм бил православен, без да бия тъпана. Да си православен е начин на мислене, а не съдържание на декларация. Да си православен означава да си малко по-мистичен, да уважаваш тайните, да се примириш, че не можеш да знаеш всичко и да си експерт по всеки въпрос (пък и не бива), най-сетне да гледаш на себе си като на временно преминаващ оттук странник, чийто дом е другаде. Чети нататък »
