Кой крие слънцето от гражданите

30/03/2015 в в. "Сега"

Това са масоните – казвам ви го веднага. Така си обясняваме ние, простите граждани, събитието от изминалата седмица, а именно частичното слънчево затъмнение, заснето, споделено и коментирано в социалните мрежи от всички. Масоните живеят в дирижабли и се носят в небето над нас, за да ни заблуждават и експлоатират. Това го прочетох в един сайт. Не е български, но няма да кажа какъв е, за да не ме изкарат някакъв „-фил“ или (пази, Боже!) „-фоб“. Чети нататък »

 

Изберете задължителното

23/03/2015 в в. "Сега"

Защо президентът Плевнелиев се обяви официално за задължително, електронно и мажоритарно гласуване? Ето един неправилен въпрос. Правилният би трябвало да бъде: „Защо президентът се обяви за драстична промяна на изборния закон изобщо?“. Защото изборният процес се е превърнал във фарс и резултатите от него нямат никаква представителна стойност. Оттам и непрекъснатите кризи на управлението. Това го виждат всички. А защо процесът се е превърнал във фарс? Защото зависи от гласовете на хора, които са купени или заплашени. И защото зависи от всевъзможни технически манипулации и фалшификации. Чети нататък »

 

Особености на българския национален туризъм

16/03/2015 в в. "Сега"

Какво значи нещо да е приоритет в дадена държава? Това обикновено е някакъв сектор, за който се приема, че е важен за икономиката и властта се намесва, за да създаде по-особени условия за неговото развитие. Един от многото български приоритети е националният туризъм. Имаме около 290 километра Черноморие, два-три ски курорта, минерална вода, възрожденски къщи, тук-таме голф, казина, проститутки и всичко останало. Промишлеността ни не е твърде конкурентоспособна на международните пазари, а селското стопанство е зле субсидирано и не може да се мери с другите селски стопанства. Науката ни е разпиляна и посърнала и в момента изнася не толкова know-how, колкото don’t-know. Тъй че сякаш ни е останал единият гол туризъм. Чети нататък »

 

Ех, Шенген ти роден наш!

13/03/2015 в LIFE

Аз съм стар рекламист, но ето че на стари години срещнах трудност при разбирането на една реклама. Лесно е, когато става дума за реклама на бира, например. Там ти показват хора, които обичат да пият бира. Знае се каква е целта: да се продаде бира. Знае се на кого говори рекламата: на бираджиите. Знае се какво се очаква от тях: да си купят бира. Тоест рекламистът стимулира решението на хората да пият бира – решение, което е изцяло в тяхна власт. Чети нататък »

 

Защо няма опозиция? (Социологическо проучване с един въпрос)

в в. "Труд"

Социологията е наука, която се мъчи да опише как хората взимат лоши решения на базата на погрешни предпоставки. Тя работи с много въпроси, но почти никога не задава въпроса „Защо?“, а той е много важен и от отговорите му могат да се направят поучителни заключения. Например: Чети нататък »

 

Бръсначът на Писанчев

07/03/2015 в в. "Сега"

„Бръсначът на Окам“ е името на принципа за простота в науката. Според него сред няколко теории следва да изберем онази, която използва най-малко хипотези, за да обясни проблема. Тоест, най-простото предположение обикновено се оказва вярно. На нас, простите граждани, ежедневно ни се налага да прибягваме до този принцип, когато разсъждаваме върху сложните политически процеси, защото информацията за тях обикновено е обвеяна от тайнственост и стига до нас единствено чрез други прости граждани. Ето, например, големият въпрос на изминалата седмица: „Какво се крие зад оставката на министър Вучков?“. Чети нататък »

 

Не ни оставяй, бàщице!

28/02/2015 в в. "Сега"

Миналата седмица ние, простите граждани, прогнозирахме, че въпреки всичко заемът ще мине в парламента, и той взе, че мина. Вярно, мина по един екстравагантен начин. Мина при съпротивата на „националистите“ от Атака и „социалистите“ от БСП (устойчива коалиция, която вече не изненадва никого с принципната си абсурдност) и при подкрепата на АБВ и ДПС (млад и обещаващ брокерски картел). Отдавна е ясно, че въпросът за заема не е нито финансов, нито икономически. Той е единствено политически и властови. Чети нататък »

 

Корабче в окото

27/02/2015 в LIFE

Когато ни разказват пълни небивалици, ама такива, дето на тях и малко дете няма да повярва, ние придърпваме с пръст долния си клепач и питаме: „Плува ли ми корабче в окото?“. С това искаме да покажем, че не само не сме се хванали на раздувката, но и не можем да разберем как изобщо някой би могъл да се хване на нещо толкова плоско. Чети нататък »

 

Длъжни да дължим

21/02/2015 в в. "Сега"

За нас, простите граждани, нещата от ден на ден стават все по-необясними. Ето: да вземем ли 16 милиарда заем или да не взимаме. С горчивина трябва да отбележим, че отново изоставаме с цели епохи от цивилизованите народи като, да речем, гърците. Докато ние продължаваме да смятаме, че не е добре да се взимат заеми, гърците са убедени, че не е добре да се връщат. Така пред тях изобщо не стои дилемата, заради която се скараха българските политици през изтеклата седмица. Чети нататък »

 

Русофили и русофоби

20/02/2015 в в. "Труд"

Преди десетина дни в социалните мрежи се натъкнах на искрен и сериозен въпрос: „Ако Русия ни нападне, вие на чия страна ще застанете?“ Признавам, че този въпрос имаше някакъв смисъл, когато Русия нападна Украйна или когато Русия нападна Афгатистан, или когато преди време влезе в Унгария и Чехословакия. Тогава имаше две ясно очертани страни – Русия и някаква друга – и безпристрастният наблюдател (че и пристрастният) спокойно можеше да си избере една от тях и да застане на нея. Но когато ние самите сме страна, пък дори и в такава хипотетична ситуация, в която Русия ни напада с военна сила, то как можем да вземем страна? Това не е ли малко шизофренно? В такава ситуация ние не взимаме страна, ние сме страна. Чети нататък »

 
Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 98 other followers: