Сградата с „геювското“ знаме на камбанарията и петлето-ветропоказател върху кръста.
Преди седмица-две, без да имам никаква вина, ме сполетя откровението на някаква жена във фейсбук. Разбира се, бих могъл да ви кажа името ѝ, но за нашите нужди то няма никакво значение – просто жена като стотици хиляди други, типични за вида си. Изглежда тази жена, която (бързам да уточня) не живее в България и изключително се гордее с това, е била на екскурзия някъде и толкова се е впечатлила, че не е устояла на подтика да напише следното: Чети нататък »
Осъзнавам, че да наречеш „ново“ нещо, в което участва Мая Манолова, граничи с ментален произвол, но какво да направя, като такъв тон дадоха медиите – „Ново ляво обединение, наречено „Прогрес“, ще работи срещу капитализма в България“ – 
Ето че на хоризонта се очерта аморфният силует на поредните безнадеждни избори. Умните политически лидери извадиха тефтерчетата и със старателно скърцащи калеми започнаха да пресмятат аритметиката на властта – с кого да се гушнат, та да им стигнат процентите. Платените шамани заподскачаха от крак на крак около огъня и запяха песента как това е „най-успешното от което и да е правителство от 90-та година насам“, как „няма правителство, което да има такива 6 месеца“ – песен достойна за „Златният кос“ (нали помните, едно време имаше такъв фестивал на хумористичната песен). 
В шеметния новинарски поток препускат снимки на какво ли не. Те избухват пред очите с пъстрите си цветове и бързо отстъпват назад, за да отворят място на нови припламвания. Така и онзи ден, докато прехвърлях новините, пред очите ми припламна снимка на папа Франциск с индиански пера на главата. Беше толкова необичайно, че първоначално не отразих видяното с цялата му сериозност и то изчезна под следващите снимки. После обаче се замислих и се върнах да го потърся. Когато го открих, първоначално реших, че става дума за безвкусен монтаж. Но, не. Истина било. 
