Най-популярният начин да бъде нападана Църквата е този да я приравнят до обикновена обществена институция. Това става на два етапа.

Първо. Полагат се организирани усилия хората да бъдат лишени от информация, да бъдат доведени до отчайваща религиозна неграмотност, пълно невежество относно същността, функциите и дейността на Църквата. Религиозността се награждава с присмех като качество на не особено интелигентни личности. Смисълът на богослужението е повсеместно забравен и колкото по-модерен иска да изглежда един човек, толкова по-длъжен се чувства той да дава на Църквата ценни насоки за нейното устройство и поведение.

Чети нататък »

Миналата седмица научихме, че след усилия, започнали през 2016, най-сетне в София ще има площад на името на Вацлав Хавел. Е, не истински площад – става дума за спирката на автобуса от другата страна на реката срещу Военното училище, но все пак. След като изреждат всички причини в София да има такъв площад, след като изброяват заслугите на чешкия драматург за Европа и в частност за България, инициаторите обобщават, че Вацлав Хавел остава в столицата ни, „за да бъде символ и пример за поколенията„.

Чети нататък »

Нека сме наясно: в България, а и не само в България, абсолютно всеки е готов да се коалира с абсолютно всекиго, стига обстоятелствата да го позволяват. Тъй че не ни остава нищо друго, освен да изясним какво ще разбираме под „обстоятелства“. В контекста на популистичната демокрация, в каквато светът се подвизава от близо половин век, част от „обстоятелствата“ е общественото мнение или в краен случай онова, което ни карат да вярваме, че е обществено мнение. С общественото мнение или с медийната представа за него се мъчат да се съобразяват политиците и затова често изпадат в комични ситуации.

Чети нататък »

Ако ми позволите тези исторически метафори, то Цветан Цветанов да поведе опозиционна партия е все едно Гьобелс да се отдели от Хитлер и да оглави антифашисткото движение. Или пък Бъгси Сийгъл да напусне Лъки Лучано и да изпъчи гърди срещу #мафията и корупцията с бодрия възглас: „Мутри вън!“.

До онази злощастна медийна афера, безвкусно наречена „апартаментгейт“, Цветанов беше емблема на управляващите ГЕРБ, не по-малко ярка от самия Борисов, нещо повече: според мнозина именно Цветанов беше злият гений на ГЕРБ (което не е вярно) и заради него се трупаха петна по слънчевата повърхност на Борисов. На моменти демократичната прогресивна опозиция сякаш мразеше Цветанов даже повече и от Борисов, подиграваше му се как говори, какви ризи си поръчва, с кои кичозни певци дружи, какви недвижими имоти придобива на името на родителите си и т.н. Да не забравяме и това, че имаше времена, когато Цветанов беше формален лидер на ГЕРБ. Накратко (да ми прости Господ богохулството!), ако Борисов беше Христос, то Цветанов щеше да е Йоан Предтеча. А днес е опозиционер.

Чети нататък »