Безрадостната участ на националните кумири

22/02/2020 в в. "Труд"

Горкият дякон Васил Кунчев ни гледа от небесните жилища и цъка с език, доколкото душите на починалите имат езици и доколкото изобщо ги интересуват дребнавите дела на техните потомци, които все още пъплят по тази грешна земя в тленните си обвивки. Цъка и се пита той ли е този, когото честват, защото малко нещо от себе си познава в идола, чиито портрети разнасят на пръчки над главите си и татуират по телата си. И какво точно честват, за какво се веселят? Затова, че преди време го обесиха? Душата на дякон Кунчев не пази хубав спомен от този епизод. Чети нататък »

 

На лов за олигарси

15/02/2020 в в. "Труд"

Със строг каскет и придружен от двама министри, новият главен прокурор отвори следваща страница от епоса на борбата за справедливост, като посети Бобов дол, изказа се за яхтите, вилите и майбасите (може би е правилно да кажем „майбахове“, ако приемем „бах“ – „рекичка“ на немски – за самостоятелна едносрична дума от мъжки род), срещна се с народа и обеща на бобовдолчани чист въздух. Това ли е новият Бойко Борисов с кожената тужурка? Това ли е поредният Крали Марко – любимец и защитник на клети сиромаси? Както се казваше преди години в рекламата на анимационното филмче „Кунг фу панда“: „Легендата разказва за легендарен герой, за когото се разказват легенди!“. Чети нататък »

 

Културата и властта

13/02/2020 в Топ Новини

Деградацията на човека ли води до деградация на културата му или деградацията на културата води до деградация на човека? Имам предвид не някаква друга деградация, да речем телесно-физиологическа, а нравствено-естетическа деградация. Дори бих казал нравствено-естетически-интелектуална деградация, което по най-ярък начин показва, че има някаква връзка, нещо общо между доброто, красивото и истината. Не може нещо да е красиво, без да е вярно (лъжата е грозна, дори когато на пръв поглед е привлекателна); когато е вярно, нещото в крайна сметка е красиво, дори това да е „грубата и грозна истина“. А когато е вярно и красиво, то няма как да не е добро. Чети нататък »

 

Щом чуя думата култура…

11/02/2020 в NEWS.BG

Wenn ich Kultur höre … entsichere ich meinen Browning“ – Щом чуя думата култура, свалям предпазителя на моя Браунинг. Това е реплика от световно неизвестна пиеса на световно неизвестния нацистки драматург Ханс Йост, която обаче, вкарана в устата на Гьоринг (а според някои и на Гьобелс), става крилата фраза във вида: „Щом чуя за култура, се хващам за кобура„.

Чети нататък »

 

Радеви вълнения

08/02/2020 в в. "Труд"

„…Маорът го изучава много усърдно, иска да научи това, което всички ние бихме желали да знаем: къде се намира, какво става и какво ще стане“…

(Кърт Вонегът, „Синята брада“)

 

Както казах и одеве, моментът е такъв, че ние току-що сме си купили билети за цирк но все още сме извън неговия пъстър шатър. Чуваме музиката и крясъците на клоуните, но все още не виждаме нищо. Скоро, до дни или седмици, обаче ще влезем вътре, ще заемем местата си всеки според цената на своето билетче и ще се насладим на спектакъла. Чети нататък »

 

Бог дава не тъй, както светът дава

07/02/2020 в 007

(Интервю на Иван Стамболов с Ловчанския митрополит Гавриил по повод конкурса на МОН за нови учебници по Религия-Християнство-Православие)

 

Ваше Високопреосвещенство,

На 5 февруари в МОН бяха отворени синодални проекти за учебници по Религия-Християнство-Православие от първи до пети клас. Обществото отдавна чакаше това събитие и в тази връзка представляват интерес отговорите на някои въпроси, дадени от Митрополит, особено от ръководителя на Културно-просветния отдел на Св. Синод на Българската православна Църква. И така:

Чети нататък »

 

За ползата от вероучението

05/02/2020 в Топ Новини

На 30 януари Св. Синод входира в Министерството на образованието и науката синодалните учебници по Религия – Християнство – Православие от първи до пети клас. Това е първият опит да се завърне вероучението в училище след 1940-те години, съветската окупация, „народната“ власт и ерата на безбожието и атеистическата пропаганда. Учебниците на Св. Синод са депозирани в МОН във връзка с обявения през 2018 г. конкурс за учебници по учебния предмет Религия от 1 до 12 клас. Само на мен ли ми се струва нелепо Синодът да се явява на конкурс за учебници по християнство? Чети нататък »

 

Дясното, лявото, доброто и злото

03/02/2020 в NEWS.BG

Защо на всяка цена трябва да се делим на „наши“ и „ваши“? Миналата седмица по повод институционалното напрежение между Президента и Главния прокурор написах коментар, в който се опитах да защитя тезата, че те и двамата трябва да са надпартийни, защото изразяват и защитават национални интереси, но в никакъв случай не могат да бъдат аполитични, защото са част от властта. И доколкото в парламентарните демокрации властта се осъществява през партиите, как така хем „надпартийни“, хем „политични“! Тук на помощ идват красивите приказки за разделението на властите и независимостта на институциите.

Чети нататък »

 

Аполитичният прокурор и надпартийният президент

01/02/2020 в в. "Труд"

На мен не ми става ясно какво е това, защо сега и как така. По-скоро е политически жест, колкото и да не прилича на главния прокурор да прави такива, тъй като той би трябвало да бъде също като президента – надпартийна и аполитична фигура

(Любомир Стефанов – политолог; БНР, „Преди всички“, 29 януари 2020)

 

Хайде да видим доколко са и трябва да бъдат аполитични президентът и главният прокурор, доколко са надпартийни и дали тези двете са едно и също. Чети нататък »

 

Четирите касти и трите консерватизма

31/01/2020 в сп. "Икономист"

За „Консервативна революция“ се говори още от годините между двете световни войни, когато се видя до какво може да доведе либералния прогресизъм. Говорят мастити фигури като Освалд Шпенглер, Карл Шмит, Ернст Юнгер, Мартин Хайдегер и Артур Мьолер ван ден Брук. Гилбърт Честъртън пък казва, че „историята може би не познава нито една „революция”. Събитието, което в действителност се отбелязва, винаги е контрареволюция. Хората винаги са въставали срещу предишните въстаници, като често са се разкайвали за последното въстание“. Съгласен съм с него дотолкова, доколкото всяка революцията, независимо от прокламираните си добри намерения, отдалечава хората от естествения, нормалния ред на нещата – колкото повече революции, толкова по-далеч от нормалността. Чети нататък »

 
Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 159 other followers: