През последния ден на август ни напомниха, че ваканциите свършиха. В един глас ни го напомниха Бог и Общината. Бог ни го напомни със студ и дъжд, а Общината затвори възлови улици като Витошка, Патрирарха, Гурко, Черни връх, Бяла черква, Мария Луиза и т.н. Както се казва: добре дошли от морето и да ви е честито! Какво се е размърморил тоя – ще кажат от Общината! Затваряме улици и трещим по цял ден с парни чукове, защото метро ще се прокарва, друже, тука! Да ви е добре на вас, софиянци със софиянците такива! Ако искате метро, ще търпите, защото друг начин няма! Read the rest of this entry »
Отговорът на въпроса „Защо гладуват в Етиопия?” е прост. Гладуват, защото никой не ги стимулира да ядат. Никой не организира комуникационна стратегия и рекламна кампания, която да разясни колко хубаво нещо е яденето. Да каже, че то е не само полезно за организма и приятно за сетивата, но и важно средство за постигане на обществено уважение – аз се храня, следователно съм достоен член на обществото. Бедата е, че етиопците нямат като нашето Министерство на финансите, което да отдели милион и половина лева за рекламна кампания, която да каже на етиопците да спрат да гладуват и да започнат да ядат. Ето защо етоипците гладуват. Read the rest of this entry »
Според Артър Кларк разумът ще пребъде в енергийна форма. Според Жозе Родригеш душ Сантош пък като материални носители на разума ще ни наследят машините, създадени от нас (и по-специално компютрите), когато вселената вече няма да предлага благоприятните условия, на които се радват сложните ни въглеродни молекули. Силициевите са по-непретенциозни. Общото между двамата е убеждението, че разумът ще пребъде дори и без нас, както мнозина от нас успешно пребъдват без него. Свързва ги и обстоятелството, че и двамата не са прави. Да, разумът ще пребъде в друга форма, но това няма да е нито енергиен облак, нито вселенска конфедерация на компютрите. Разумът ще пребъде под формата на аналгетик. Read the rest of this entry »
Това е документален разказ за моето чувство за обществена отговорност. За неговите съмнения, за неговите откровения и неговия катарзис. След надигналото се обществено мнение, според което моето куче ежедневно изкормва кърмачета и къса крайници от беззащитни пенсионери, аз реших да го регистрирам в общината, както се полага. Щом плащам на общината по 4 000 лева данъци и такси (срещу което още не съм разбрал какво получавам), нищо няма да ми стане да й дам и 25 лева заради това, че живея в любов и хармония с кучето си (срещу тях също не знам още какво ще получа). Така си казах и отидох в общината. Read the rest of this entry »
В едно интервю попитаха Веселин Маринов защо се е извъртял от БСП към ГЕРБ, а той се учуди, че във всяко интервю го питат все за БСП. Това е все едно Гагарин да се чуди защо го питат все за космоса, но както и да е. Веселин Маринов обясни, че го е променил един човек и този човек се казва Цветан Цветанов. Цветан и Веселин се познават от 7-8 години, както ни осведоми певецът и Цветан винаги е бил изключително чист, честен и всички останали суперлативи човек. Промяната у Веселин обаче не настъпила веднага. През повечето от тези години на приятелство с Цветан той продължавал да пее на Бузлуджа и по други социалистически форуми. За ГЕРБ узрял, едва когато ГЕРБ дошъл на власт. Сега, в разцвета на тази своя зрелост, Веселин Маринов изпя и химна на МВР. Като полъх от моето пионерско детство стиховете на Евтим Евтимов ме просълзиха. Но ме просълзи не само задушевността и възторга на химна. Просълзи ме и тъгата, че другите министерства си нямат свои химни. А нима не заслужават! Ето защо реших да дам своя скромен принос към заличаването на тази неправда като напиша текст за химн на Министерство на здравеопазването. Старал съм се да се придържам към поетиката на Евтим Евтимов, за да не причиня разностилие в министерската химнография. Read the rest of this entry »


