Честъртън за Картаген

…Молох бил надвиснал над планината на латините с ужасния си поглед, обърнат към равнината. Ваал тъпчел лозята с каменните си крака и гласът на Танит, невидима под дългото си було, нашепвал за любов, по-страшна от омразата. Малко е да се каже, че пожарищата в италийските ниви и опустошенията в лозята били реални – те били алегория на рухването на всичко домашно и плодоносно. С тях погивало всичко човешко пред една нечовечност, стояща отвъд човешките представи за жестокост. Домашните богове се свеждали ниско в тъмнината под схлупените си покриви, а над тях шествали демоните, яхнали ветрове от отвъдното и надушващи тръбата на трамонтан. Портата на Алпите била разбита и в най-буквалния смисъл на думата Адът бил пуснат на свобода…

…Питам се защо хората упорито са привлечени от странната идея, че злото винаги побеждава доброто, че умен е този, който е брутален и жесток, и че глупакът е по-мъдър от умния, ако е достатъчно подъл? Защо те тайничко мислят, че честта е чувствителност, а чувствителността – слабост? Така е, защото всички хора априори се ръководят от това, в което вярват. За тях, като хора, основна отправна точка е понятието им за природата на нещата, представата им за света, в който живеят. И понеже вярват, че страхът е в основата на всички неща, то следователно злото е самата сърцевина на света. Вярват, че смъртта е по-силна от живота, а оттам – че мъртвите неща са по-силни от живите, независимо дали са злато, желязо, машинария, скали, реки или природни стихии. Може да ви прозвучи неправдоподобно, ако кажа, че хората, с които пием чай или разговаряме по време на градинско парти, са тайно поклонници на Молох и Ваал, но подобен вид комерсиално съзнание има своята космична проекция – това е образът на Картаген…

…Картагенците внезапно се опомнили при новината, че от въглените, които презирали дотолкова, че не си направили труда да ги изгасят, отново са пламнали огньове. Осъзнали, че Хаздрубал е победен, че числеността на Ханибал е намаляла, че Сципион е пренесъл войната в Испания и даже – в Африка. Пред самите порти на златния град Ханибал повел последната си битка за него и загубил. Картаген паднал така, както нищо друго не било падало след падането на Сатаната…

…След това всички знаели в сърцето си, че Рим е олицетворение на човечеството дори когато го отхвърляли. Върху него паднал сноп от сияйната, макар и невидима светлина, а също така и бремето на бъдни дела. Не ни е по силите да гадаем как и кога Божията милост е спасила света, но е сигурно, че борбата, довела до утвърждаване на християнството, щеше да е много по-различна, ако вместо Римска империя съществуваше картагенска.Трябва да сме благодарни на упорството, проявено през Пуническите войни, че векове по-късно Бог снизходи в човешка, а не в нечовешка среда. Европа развива своите пороци и слабости, но най-лошото, в което изпада, е нищо, в сравнение с онова, което е избегнала…

…Единствено благодарение на Рим носим леко товара на античността и не потръпваме пред нимфата на фонтана или купидончето от картичките за св. Валентин. Смях и тъга ни свързват с отдавна отминали събития и ги помним, без да ни е срам от тях. Можем да се вглеждаме не без умиление в сабинското имение, чезнещо в здрача, и да се вслушваме във веселието на ларите, когато Катул се връща у дома си в Сирмион. Deleta est Carthago.


Гилбърт Кийт Честъртън,
„Вечният човек“,
Превод: Ваня Николова

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 155 other followers: