Анатомия на благодарността

– Моля, вземете си една шоколатена бонбона!

– Сърдечно благодаря!

Като сянка на вампир цял живот ме е преследвал въпрсът какво точно означава “сърдечно благодаря”. Вероятно това словосъчетание иде да изрази такава благодарност, която сякаш извира от сърцето. На пръв поглед работа проста, но твърде коварна на втори.* Какво бива едно нещо, което извира от съцето? Кърваво, разбира се, ще отговори всеки лекар, дори ветеринарният. Поетът обаче ще каже друго:


Сърце пламтящо и червено,

На теб така е отредено,

Че нежно тупкаш ли в гръдта,

Си органът на любовта…**


Тоест няма да е грешно да кажем, че “сърдечно благодаря” може да означава и “благодаря с любов”. Това дали любовта е към шоколатената бонбона или към ръката, която я подава, или пък към девойката, ако съществува такава, прикачена към ръката, или любовта е към трите портокала, това вече е въпрос на сблъсък между доктрини, между чревоугодие, похот и фетишизъм.


Да обобщим: някой ни дава бонбона и с това засвидетелства любов към нас. Ние му благодарим сърдечно, защото сърцето е органът на любовта. Как обаче благодарим на човек, който ни е почерпил една малка ракия? Мисля, че не може да има колебание по този въпрос – чернодробно:


– На, да удариш една рикия…

– Чернодробно благодаря!


Ето и още диалози, които Платон с радост би посветил на благодарността, ама не се е сетил:


– Пломбата ви е готова.

– Дентално благодаря!


– Заповядайте, тоалетната е свободна.

– Бъбречно благодаря!


– Ах, вие кихнахте! Наздраве!

– Назално благодаря.


Разбира се, този диалог има и една по-популярна разновдност:


– Наздраве!

– И аз те уважавам като човек…


Но доколкото тя не се родее с благодарността, няма да се спираме на нея.


Церебрално благодаря за внимаието!



P.S. Посвещавам този текст на милите си партньори по тенис, в чиято компания ме осени идеята за него.


___________________________________________________________________

* Не, не мога да се въздържа и да не ви обърна внимание на литературния факт, че това изречение е в хекзаметър!


** За който се интересува от поезия, по-нататък въпросното стихотворение (което всъщност е трагически хор) продължава така:


…обаче паднеш ли надолу

да тупкаш под шкембето голо,

тогаз обвивката ти гладка

превръща се в космата патка

и те обвива плесента

на бича гнъсен – обанта.

Тогава ставаш шафрантия.

Санта Лучия! Санта Лучия!


А най-срамното от всичко е, че авторът на поезията, както и авторът на прозта в този блог са едно и също лице.

Tags:

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: