За голямата любов, голямата нужда и още нещо…


Без да съм се задълбочавал в прецизни изчисления, почти готов съм да се закълна, че дефекацията заема поне една трета от темите и посланията на телевизионните реклами. Като се започне от красива девойка, която се бърше с бяло зайче, мине се през всички очистителни намеци на Активия, мине се през „Ух, че мирише!” и „Батко, ака ми се!”, за да се стигне до онзи млад господин, чието лице е по-чувствително към пешкири, отколкотго задникът му към тоалетна хартия „Белана”, същата, към която посягат умните деца на прощъпулниците си.

akane-colage

Може би на темата за изхождането е посветена цяла една трета от телевизонните реклами, именно за да има баланс с една от другите две трети, която пък изцяло е посветена на вещества и стоки, предназначени за прием през устата: чипс, бонбони, кроасан, козуначе, Макдоналдс (Бр-р-р-р-р!…), фикс за риба, фикс за кюфтета, „малки тайни”, кренвирши, наденицà, народна кайма и много, много други кулинарни изкушения. Така са устроени хората: щом има вхождане, трябва да има и изхождане. Хората изплюскват голяма част от  припечеленото, а после го изакват. От това, което не успеят да изакат, надебеляват и започват да заделят друга голяма част от припечеленото за отслабване. Фундаментален принос към кръговрата на природата! И така, ако се върнем на темата за рекламите и тематичното им разпределение в телевизионния ефир, трябва да се съгласим, че е съвсем справедливо, след като една трета от потреблението на хората е насочено към средства за плюскане, то поне още толкова да е насочено към средства за кензане. А пък освен справедливо, но и логично е предположението, че оставащата последна една трета от потреблението, като реакция на първите две, да е посветена на средствата за отслабване. Но тя не е, защото светът не е нито справедлив, нито логичен*. Тя е посветена на битова електроника, препарати за ерекция, бира, паста за зъби, омирисители за хора и помещения, евтини автомобили, ракия, банкови услуги срещу нечовешка лихва (обаче това се узнава едва по-късно), дамски превръзки, безплатни минути, уиски за пет лева и лепило за плочки. Както и да е…

Рекламата, която занимава мислите ми напоследък, ги занимава не с водещата клозетно-акаща тема в себе си: тази тема се подразбира и не учудва никого. Рекламата ме занимава с драматургичната си тъкан и отношението към правдоподобието в процеса на фабулирането.

dsc03737-s


akane-colage-2


Млада и, ще ми се да кажа, но не мога, красива жена хлипа безутешно. Аз като вещ литературен теоретик и тънък анализатор бих подходил към тази сцена чрез няколко въпроса:

- Къде НЕ седи и хлипа жената?

- А къде седи и хлипа?

- С какво НЕ попива тя сълзите си?

- А с какво ги попива?

- Какво крие в джоба си?

- Защо?

Ето и отговорите:

- На дивана, в будоара, на спалнята, в шезлонга, на бара, пред огледалото.

- На пода по средата на стаята.

- С копринена кърпичка, с памучна кърпичка, дори не и с ръкав.

- С тоалетна хартия.

- Мобилен телефон.

- Защото по него в следващата сцена ще се обади нейният разкаял се съпруг, за когото ще узнаем, че току-що се е изсрал, но нещо не му позволява да си вдигне гащите и да напусне санитарния възел.

Какво става после: телефонът иззвънява, мъжът признава своята грешка и безспорната правота на жената и я моли за прошка. Тя му прощава и, естествено, спира да плаче, защото може би вече няма защо. А няма ли сълзи в очите, и нуждата от тоалетна хартия не е чак толкова остра. Ето защо жената не вижда обективни пречки да върне рулото обратно в клозета, където му е мястото. Там чака мъжът, копнеещ да се изтрие и да си вдигне гащите. Един по-претенциозен от мен наблюдател би се запитал кога жената е взела хартията – дали преди мъжът и да седне на чинията или след това, в негово присъствие. И ако е второто, защо клозетът не е бил заключен, след като положението в него категорично е можело да бъде определено като „заето”. Но аз съм един сравнително непретенциозен наблюдател и няма да си задам тези въпроси. За мен е важно да знам къде, ако се наложи, да търся моята лична разридана жена – на пода с руло тоалетна хартия в ръка. Това е, разбира се, ако съм отишъл по голяма нужда. Ако, да речем обаче, съм решил да измия плочките в антрето, то тогава жена ми ще си попива сълзите с парцала. Ако съм решил да си обуя обувките, ще липсват чорапите….

А как ли би изглеждала рекламата, ако беше не комерсиална, а политическа и ако я подготвим за излъчване в рамките на наближаващата предизборна кампания?

Политически предизборен клип

„Ридаещата Емилия Масларова”

Обикновен хол в обикновен апартамент. От тавана виси кристален полилей. Виси и се люлее. Люлее се и дрънчи. А се люлее и дрънчи, защото на пода в хола, върху голия килим могъщо се търкаля Емилия Масларова. Търкаля се и ридае. Ридае и се секне във фалшиви избирателни бюлетини. Мобилният й телефон иззвънява с мелодия из филма „Чибурашка” и от другата страна прозвучава кроткият, но не търпящ възражения глас на Царя:

- Масларова, бяхте права. Да, именно вие, а не социолозите. Не ни достигат няколко хиляди гласа. Можем ли да направим нещо?

Масларова подшмръква и прощава:

- О.К.

Събира фалшивите бюлетини в урната, от която са се разпилели, и ги отнася към тоалетната. Оттам се подава ръката на Царя, за да поеме ценната хартия. Подава се някак изотдолу, което ни кара да мислим, че Царят е клекнал.

- Благодаря, Масларова.

- Ами за Ахмед няма ли да оставим бюлетини?

- Не, Масларова. Той ползỳва ибрик.

Следващият кадър е анимационен. Изобразява рисувания стадион на „зеленчуковия шампионат” от рекламата на Бондюел. Анимационни са и лидерите на тройната коалиция, които тичат по пистата. Ето, че пред тях се изправя препятствие, а именно – 5%-тна бариера. Тримата отскачат на забавен каданс и сякаш застиват във въздуха, измъчвайки ни със съмнението дали ще прескочат бариерата или не. През кадъра преминава жълт надпис с червен контур. Преминава обаче отдясно наляво, за да се запази балансът в коалицията. Надписът гласи:

ГЛАСУВАЙТЕ ЗА СТАТУКВОТО, ТО СИ Е ВАШЕ!

Макар и с известно закъснение, Бойко Борисов дава старт на надпреварата посредством три изстрела от пистолет, за който ние горещо се надяваме, че е сигнален. Запъхтян дотичва Пламен Орешарски. Влачи огромен сак, в който е бюджетният излишък. Чуди се на кого да го даде, за да го усвои. Няма на кого, защото пистолетът все пак не е бил сигнален. Публиката изпада в еуфория. Пее седесарски песни и хвърля към терена рула тоалетна хартия, които се развиват на дълги ленти и придават на цялата картина известна призрачност. Най-отгоре плющи българското знаме. Плющи, както би плющял и задникът на „една българка”, ако имаше кой да го изплющи. Ега ти рекламата…


================================================

* светът не е нито справедлив, нито логичен – или поне не и според нашите представи за справедливост и логика, които със сигурност са крайно объркани и неадекватни, но пък гордостта не ни позволява да си го признаем.



автор: sulla.blog.bg

прочетен: 1671 коментари: 7

последна промяна: 21.05.2008 19:12

Tags: , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 121 other followers: