Политически ексхибиционизъм в 10 точки

 

Президентът се изказа в десет точки. За избирателната система. От известно време той, сякаш забравил, че през 2001 стана президент почти случайно, изглежда е обсебен от синдрома „Иван Костов”, който кара невзрачни люде да се изживяват като изключителни. Страдащите от този синдром започват да вярват, че, ако притежават някаква стойност, то тя произтича единствено от тях самите, и че рейтингът, на който се радват, не е рейтинг на институциите, които представляват, а е техен персонален рейтинг в качеството им на физически лица и природни творения, да не кажем шедьоври. Този вид пациенти бързо забравят своите стари съратници и партиите, с които са е издигнали. Не се колебаят и да се отрекат от тях, когато те се изложат, защото се страхуват, че ще ги повлекат след себе си. Когато славата на болните от синдрома започне да залязва, те се мъчат да заглушат паниката си, като си самовнушават, че имат политическо бъдеще, защото са много популярни. И, разбира се, трескаво и налудничаво започват да търсят все нови и нови начини да станат още по-популярни.

Последният начин, който нашият президент откри (а може би все пак му е помогнал със съвет някой от неговите „интелектуалци” от кръжеца на Гранитски), е да разкритикува управлението на БСП. Сякаш няма нищо общо с него и сякаш държи в ръкава си неговата алтернатива. И за начало като едни 10 Божи заповеди ни сведе „своите” 10 точки за избирателната система. Представям си как неговият прессекретар, също като Мойсей на Синайската планина, се е явил в президентския кабинет, а там „димът се вдигаше като дим от пещ и цялата планина се тресеше силно” („Изход” 19:18). От горящата трънка се е разнесъл нечовешкия глас на президента:

-   Готови ли са десетте Ми точки за промяна в избирателната система?

-  Онези предложения на ГИСДИ отпреди десетина години ли?

- Млък! – представям си как се е засегнал на неповторимост президентът и е превърнал прессекретаря си в стълб от сол, но сетне отново го е направил прессекретар, за да има кой да сведе гениалността Му до знанието на народа. – Я да зачетеш какво сте написали там…

Представям си как прессекретарят е започнал да чете предложенията Му за реформа в политическия модел, като сигурно се е питал на ум дали това не са някакви общи приказки, колкото някой да се изкаже, та дано другите да му обърнат внимание. Вероятно президентът също се е позамислил над това, защото е знаел, че отдавна го обвиняват в политически ексхибиционизъм, тоест в готовност да обуе чорапогащник и да застане на околовръстноно, само и само да е в центъра на вниманието, да не спират да говорят за него и да не секва любовта на обикновените хора, каквото и да вложим в думата „любов”.  Позамисил се е и е решил да пипа по-внимателно:

- Чакай, чакай! – прогърмяла горящата трънка. – Прочетиго пак.

- „Като условие за участие в парламентарни и местни избори се въвежда изискването: регистрирани структури на партиите минимум в 2/3 от общините.”

- Стоп! Тук да се добави: „това не важи за партии от интелектуалци под патронажа на настоящи и бивши президенти, но не и преди 2001 година.” Давай нататък.

Прессекретарят е дал. Дал, дал, докато президентът го е прекъснал отново:

- Не, не! Това отпада цялото! На негово място запиши: „За премиер, президент и кмет на  Перник могат да се кандидатират само политици чиито малки имена започват с „гео-„ и завършван на „-рги”, а фамилиите съответно започват с „пър-„, завършват на „-в”, а по средата има „-вано-„.

- Брилянтно! Най-вече от юридическа гледна точка – представям си как е израболепничил прессекретарят.

- Ще се научиш ти… – най-вероятно е поощрил старанието му президентът и продължил да диктува.

Представям си как, когато е стигнал до въпроса за прозрачност при финансирането на кампаниите, се е сетил, че закъснява за участие по bTV, телевизията на неговия щедър приятел и верен съмишленик Краси Гергов от Правец. Скокнал и изприпкал навън, за да не му се карат.

 

Прессекретарят, останал сам в осиротелия кабинет, въздъхнал над суровата си съдба и за пореден път задал на Господ риторичния си въпрос: „Господи, защо ме наказа с такъв началник!”. Този път обаче Синайската планина останала безмълвна.

 

 

автор: sulla категория: 

прочетен: 1330 коментари: 21

последна промяна: 05.08.2008 23:58

Tags: , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 121 other followers: