Что делать? (+ bonus VIDEO)

 

Роман   Н.   Г.  Чернышевского  ”Что  делать?”  был  написан  в  стенах Петропавловской   крепости   в   декабре   1862 – апреле  1863  г.  Вскоре  же напечатанный в “Современнике”, он сыграл колоссальную, ни с чем не сравнимую роль…

 

 Както казах вчера и на Иван Бедров, притеснен съм, защото ние, веселите блогъри с изтънчено понякога чувство за хумор, напоследък не можем да намерим вдъхновение за шеги и закачки, а сме озверели да коментираме политически теми. Което още веднъж доказва правотата на Маркс и Енгелс по отношение на определящата роля на битието спрямо съзнанието.

Стана дума също така и за един от коментарите в предишните ми текстове, където, вярно: малко по-гневно, отколкото е присъщо на присмехулния ми характер, призовавам правителството да се маха. Смисълът на този коментар беше, че докато такива като мен само натискат по компютъра вкъщи, вместо да излязат на улицата, никой за нищо не ни е виновен и ще ни се наложи да търпим всяка власт, която не желае да си отиде доброволно. Впрочем, тук ще отворя една внезапна скоба, за да напомня, че единствената власт, и то огромна, немислима по нашите мащаби власт, която някога е била отстъпена доброволно, е тази на диктатора Lucius Cornelius Sulla Felix. Направил го е, когато е преценил, че няма какво повече да стори за Републиката и се е оттеглил в кампанийската си вила, за да умре там от разгул и диабет. Затварям внезапните скоби. И ето, този на пръв поглед логичен до баналност коментар ме човърка вече трети ден. Защо, аджеба, стоя вкъщи и натискам по компютъра, а не съм навън на барикадите?!…

Един възможен отговор на този въпрос е „защото навън няма барикади”. Много лесно се измъквам, нали? Щом навън няма барикади, излезте и направете, все ще се намери някой да каже! Стига сте натискали по тези компютри! И ето тук започват трудностите. Ще изляза и ще кажа: „Направете барикада! Направете я пред Парламента”. „Не, направете я пред Президентството!” ще каже друг блогър и ще разтвори пред народа лаптопа си, където аргументирано се доказва защо точно пред Президентството. С презрение ще го погледне трети блогър и пускайки злъчен коментар по негов адрес ще поведе масите към сградата на Фонд „Земеделие”, за да направят барикадата там. В крайна сметка, когато се окаже, че ние, блогърите, сме абсолютно некадърни да поведем народа, ще попитаме делово: „добре де, къде се събираме, къде да се явим, за да протестираме?”. Тогава ще се окаже, че никой никъде не се събира и никой никъде не протестира. Сега вече можем ли да се приберем вкъщи и да си натискаме по компютрите?…

Истината е, че спонтанни народни бунтове няма, не е имало и няма да има. Винаги някой инвестира, инвестирал е и ще инвестира в тях. След което, разбира се, ще осчетоводи и дивидента. За мое най-голямо делово съжаление обаче в настоящия момент, колкото и той тревожно да ми заприличва на моментите от 1996, на хоризонта не се виждат никакви инвеститори в народни недоволства или, както е казал Поетът в безсмъртната си творба: „… отнийде надежда взорът не види / и братските орли не хвърчат към нас…”.

В тази връзка говорихме и за поредния успех на полицията в нейната борба с организираната престъпност и с битовата такава, както е в случая. Жена, дръзко опитала да открадне кебапче, била заловена и дадена на съд. Само така! Да видим какви чувства буди у нас узнаването за тази случка. Състрадание към гладната жена? Възмущение от разхождащите се на свобода богаташи със съмнителни доходи? Не, не сме толкова елементарни, с извинение. Ние винаги се съмняваме, ние винаги питаме. И въпросът ни сега е: „гласувала ли е тази жена за Луканов през 1990? Гласувала ли е тази жена за Виденов през 1995? Гласувала ли е тази жена за Станишев през 2005?”. Само ако отговорите и на трите въпроса са „не”, само тогава ще си позволим да изпитаме известно състрадание. Тази сутрин по телевизията разтреперана зрителка извиси глас да се разследва произходът на парите на мутрите с яхтите. Аз предлагам да се разследва произходът на самите мутри. Ако повече от 50% от тях имат генезис в дадена политическа партия, тази партия да се забрани със закон. Пък мутрите нека си задържат парите. Ако са кадърни да ги управляват, това ще е добре за всички. Ако не са, ще ги загубят или ако не ги загубят, с времето ще ги изядат и изсерат.

И така, какво да се прави („что делать”)? Могат да се направят няколко неща и то все в рамките на демокрацията и дори на статуквото:

Да се въведе електорален ценз. Да имат право да гласуват само тези, които са си изпълнили задълженията: да са завършили задължителното образование, да са си платили осигуровките и данъците, да имат постоянен адрес;

Тези които имат право да гласуват, да бъдат задължени да гласуват.

Партия, която фалшифицира или манипулира по някакъв начин изборите, да бъде забранявана, а имуществото й да бъде конфискувано в полза не на държавата, а на този, който я е хванал.

Разбира се, такива законодателни промени няма да направи никоя управляваща партия. Ще има интерес да ги направи само партия в опозиция. Но за да ги направи, трябва да получи (включително и чрез гражданско неподчинение, бунт, барикади и пр.) мнозинство в Парламента, тоест да стане управляваща, а вече като стане управляваща тя няма да направи въпросните законодателни промени, именно защото е управляваща, а не опозиционна.

Тогава единственото, което остава, е играта да се играе по познатите правила, колкото и скандализиращи да са те понякога. Добре ще е само играчите, които ще я играят, да не са простаци и некадърници, за да може да се свърши и някаква работа.

Вот что надо делать.

==================================================

Ето, идват!

dsc03798

 

 

 ==========================

 

Ето и видеото с разговора при Иван Бедров

в блога на Калоян Цветков

 

retv

 

автор: sulla категория: 

прочетен: 1152 коментари: 17

последна промяна: 15.07.2008 19:18

Tags: , , , , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 121 other followers: