Дзън-дзън-дзън, аз трамвайче съм!

Какво е това влечение към трамваите, което изпитват хора като Сергей Станишев и Евгени Минчев не знам. И аз видях клипа. Рекламира конгреса. Не знам каква потребителска реакция се стремят да предизвикат създателите: да си купим конгрес? Да посетим конгреса? Не мога също да си представя потребителската реакция, която иска да предизвика и билбордът „Сергей, обади се!”. Сигурно става въпрос за секс-телефон или някаква такава услуга. Но това е тема на друг разговор. В момента ме вълнуват чисто естетическите, философските и съдържателните измерения на творбата.

Ето. Министърът на културата (или поне в началото негов дубльор, който се е въплътил в образа му чрез натъпкани под балтона и в панталоните възглавници) се мята на старовремски трамвай под звуците на напеви из филма „На всеки километър” по сценарий на екзекутирания в Лондон писател Георги Марков. В трамвайчето, което за малко не дерайлира при интервенцията на Стефанданаиловото подпухнало от светски блага тяло, културният министър се натъква на прекия си началник, тоест на Негово превъзходителство D.J. Сергей Станишев. Последният върти ръчките с лукави пламъчета иззад очилцата.

- Не е като едно време, а? – добавя и малко зъбки в стегната усмивчица.

- Прав си, не е – отговаря министърът, който по неясни причини е облечен като евреин от чешко гето. – Но мечтите и идеите си останаха все такива.

Тук вероятно става дума за неугасващата мечта да се изтреби до крак цялата буржоазия и интелигенцията, и за идеята след „Св. Неделя” да се взриви и „Св. Александър Невски”.

- Сергей – изхриптява знойният каскетлия, който се е мярнал за малко в кадър при нахлуването на майор Деянов.

Двамата „адаши” се обръщат и с това дават формален и режисьорски повод на каскетлията да каже и следващата си реплика:

- Тук са и идеите, и мечтите – слага ръка на гърдите си, за да покаже къде са споменатите преди малко идеи и мечти, там където може би са и надеждите за нова национализация и експроприация на експроприаторите.

Сетне каскетлията завлича отрудени телеса в кокпита на трамвая (така ли се казва?), където попада в прегръдките на Стефан Данаилов и с почти сексуална наслада се сгушва в уютната му гръд. Всички са щастливи, трамвайчето подрънква към светли бъднини и на фона на тази идилия излизат финалните надписи на клипа.

За съжаление, вероятно поради присъщите жанрови ограничения за дължината на рекламните клипове, дори и на онези от тях, които рекламират партийните конгреси, оставаме в неведение за събитията след финалните надписи. А те спокойно биха могли да бъдат следните:

На следващата спирка се качва контрольорът.

- Борисов – представя се той, разкършвайки мощни плещи и пукайки с кокалчетата на пръстите. – Бойко Борисов. Билети и карти за проверка!

В редовете на мечтателите настъпва суматоха. Всичко се превръща в кошмарен сън. Станишев се опитва да каже, че е ватман и, следователно, не трябва да си дупчи билетче, но с ужас забелязва, че вместо двете ръчки на трамвая ръцете му държат две грамофонни плочи и скречират с тях някак по Бузлуджански. Бате Бойко хваща премиера и културния му министър за ушите и ги изхвърля в движение. Каскетлията го поглежда с боготворящи очи, които предано обещават на следващите избори да гласуват за него. Поради остър недостиг на кадри, Бате Бойко го назначава за ватман и така пролетариатът застава на кормилото на държавата, доколкото трамваят е държава и доколкото има кормило. Тихо изщраква стрелка, трамвайчето се отклонява от пътя и поема към най-гъстата вътрешност на гората, където над сухи трънаци и непрогледна безизвестност се издига минаре, от което Доган вие по отминалия Преход.

 

автор: sulla категория: 

прочетен: 2977 коментари: 40

последна промяна: 19.11.2008 17:49

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 121 other followers: