Прераждане в Гамизов

Днес се преродих в някой си Гъмизов. Или Гамизов? Не знам, но се чувствам с „Ъ”. Като „гъз”, с извинение. Може би една от причините да се чувствам като гъз е онова, което беше правила с тялото ми душата, която го беше обитавала вчера и по-специално снощи, преди да се оттегли в света на сънищата за ново прераждане и преди аз на свой ред да се преродя в него тази сутрин и да наследя главоболието и вонящата му уста. Спомените на тялото, сякаш усетили, че то се е събудило с нова душа, нахлуха бързо и аз започнах да се превръщам в Гъмизов, какъвто щях да остана до следващото заспиване и следващото прераждане.

 

Обадих се по телефона на Харалан, моя верен социален антрополог (ега ти професията!), споделих му, че пак съм имал видение, в което обменям мисли с американски сенатори и европейски държавни лидери, и го попитах каква е програмата за деня. Той каза, че ако всичко с плащанията към медиите е О.К., ще се отдадем на медийна активност и ме попита знам ли вече по какви въпроси ще се изказвам. Отговорих му, че не знам още, но това не е важно – след като на медиите се плаща, ще се изказвам по каквито си въпроси искам.

 

После един по един на работа започнаха да идват личните ми гардове. Те идват сутрин и си тръгват вечер, когато вече никой не ме гледа и никого не впечатлявам с тях. Понеже ми се стори, че погледите им не са достатъчно мрачни и безнадеждни, казах, че им намалявам заплатите и погледите станаха точно такива, каквито бяха необходими за моето тайнствено готическо амплоа.

 

Като казах „амплоа”, се сетих, че още не знам какъв ще го играя днес. Прав беше моят верен молекулярен орнитолог (дано не бъркам професията му), като казваше, че трябва да имаме някаква яснота относно това какво ще говорим днес на медиите. Потърсих инструкции на електронната си поща. Слава Богу, намерих! „Гамизов – започваха те, макар че, както вече казах, се чувствах с „Ъ”, – тук, в Съединените щати, сме притеснени от две неща. Първото е, че вашият президент там, в България, продължава да иска да управлява във и чрез социалистическата партия, макар че вече не му е работа. Другото, което притеснява Съединените щати, е, че тая социалистическа партия май няма да я бъде на следващите избори. Виж там онзи Борисов, понаплюй го нещо, някое там социологическо проучване ли ще разпространиш, интервю ли ще дадеш, ти си знаеш. Нали за това плащаме! Хайде, жив и здрав! Целувам те: Сергей”. Подвих коляно пред лаптопа и целунах клавиатурата, шепнейки благоговейно: „Да, милорд!”. Защото по душа и манталитет съм англо-саксонец, нали разбирате…

 

Привечер отидох да се покажа по телевизията, където, подкрепен от топчеста зрителка на предаването с демократични нагласи и гордо чуждоезиково самочувствие, излях възмущението си от изказването на Бойко Борисов в Чикаго, с което той обиди българските избиратели. После казах, че ще е адски тъпо, ако българските избиратели изберат Борисов за премиер, и че такъв като него може да бъде избран само от безумци, които не знаят какво ги чака, като по този начин обидих избирателите и аз. Той ги раздели на цигани, турци и пенсионери, които гласуват за пари от страх или от носталгия по младостта, а аз ги обединих в идиоти, които изобщо не знаят защо гласуват. После обидих и президента, а за Сергей не казах нищо хубаво, само му намигнах с вътрешното си око: около теб всички са лайна, само ти, Сергей, стърчиш сред тях като минзухар и хората го виждат!

 

Тази вечер реших да си легна рано. Охраната си тръгна мърморейки и отиде да изкара още някой лев допълнително в дискотеките в Студентски град. Видях, че ме е търсил моят верен епистоларен офталмолог (нали това работеше в крайна сметка?), но не му се обадих. Дали да се изкъпя преди лягане? Не, ще оставя тялото повмирисано, пък нека се оправя следващата душа, която ще се прероди в него утре сутринта. Легнах, загасих нощната лампа и умрях.

Tags: , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 121 other followers: