Успешен вот на недоверие

Да внесеш вот на недоверие към мнозинството е точно като да влезеш при началника си и да му подадеш неговата собствена оставка. Той ще те покани да седнеш и ще те насърчи да изложиш мотивите си. „Господин началник – ще започнеш, - всички знаем, че сте връзкар и ако не бяхте син на ченге, никакъв началник нямаше да станете.

Такъв некадърник като вас, който дори дипломата си не е изкарал, а си я е купил, не заслужава на женския пазар да продава, камо ли да е висш държавен чиновник на отговорен пост. Не разбирате нищо от това, което работи екипът ви, а само се интересувате да взимате подкупи и да си ги делите с онези, които ви покровителстват”. После ще му кажете, че е недопустимо подчинените му да гърмят като бушони на далаверите, че не е прилично да си бърка в носа, когато дава изявления за медиите и че не е прав, задето е свалил девойката, която вие ухажвате вече цяла година.

Отначало лицето на шефа ви ще е равнодушно. После в очите му ще се прокрадне тревога. Ръцете му ще зашарят по бюрото и ситни капчици пот ще избият по горната му устна. Погледът му ще започне да се мята наляво-надясно в отчаян опит да избегне вашия и накрая брадичката му ще затрепери и шефът ви ще ревне да плаче. Ще вземе оставката си и ще я подпише. Чак тогава вие ще си позволите да проявите човещина, да погалите главицата му и да го утешите…

Дали така си представя развоя на събитията опозицията, когато внася вотове на недоверие срещу кабинета? Едва ли. Опозицията не е толкова глупава и мизерна, колкото изглежда. Едва ли си мисли, че управляващото мнозинство, пречупено от непоклатимата й аргументация, ще прозре собствената си несъстоятелност и ще гласува против себе си. Следователно, и това не е тайна за никого, опозицията го прави не за да събори правителството, а за да се възползва от процедурата за изказвания. Впрочем така трябва и да бъде, защото винаги има какво още да се каже по отношение на правителството и не бива да се пропуска нито една възможност то да бъде казано. Но ето че от тази медийна възможност с радост се възползват и самото правителство, от което се очаква да се свива под тежките удари на опозиционните атаки. Правителството с радост изнася дълги моноспектакли на премиера и министрите, придружени с мултимедия, закачки с публиката и хвърляне на многозначителни погледи към телевизионните камери, както изискват принципите на модерния тотален жанр в драматургията. Пред камерите депутатите разговарят помежду си така, както иначе никога не го правят. Иначе мнозина от тези, които си разменят остроумни квалификации и пиперливи нападки, са добри приятели и лоялни партньори по различни изгодни проекти. Голямо изкушение е телевизията…

Какво предлагам ли? Не, не предлагам в парламента да се монтира театрално осветление, машина за сняг и плюшени завеси, макар че изкушението не е малко. Предлагам, след като дебатите по вота не са нищо друго, освен рекламни активности, да се заплащат на националната телевизия, която ги излъчва, като такива. Средната цена за поясите, в които се разразяват трагикомичните събития в камарилата, е 22,3 лв. за секунда. Сметнал съм го, така е. Следователно, ако премиерът е говорил вчера час и десет минути, той, правителството, партията му или нейните спонсори дължат на националната медия 4200 секунди по 22,3 лв. или 93 660 (деветдесет и три хиляди шестстотин и шестдесет) лв. без ДДС (хайде да не отваряме темата за ДДС-то, че ще стане мътна и кървава). Финансовият министър за мултимедийното си шоу дължи приблизително 53 520 (петдесет и три хиляди петстотин и двайсет) лв. без ДДС и тъй нататък, като най-скромни са независимите депутати с по 6 690 лева според парламентарния правилник, който не им дава да се разпищолват повече от пет минути. Ако се вярва на медиите, че дебатите са продължили 9 часа, то парламентът и населяващите го форми на живот за ораторския си ексхибиционизъм дължат на обществото 722 520 (седемстотин двайсет и две хиляди петстотин и двайсет) лева без ДДС. Хайде, ще ви кажа и колко е ДДС-то, макар че те ще го откраднат: 144 504 (сто четиридесет и четири хиляди петстотин и четири) деноминирани лева.

Седем вота на недоверие само срещу последното правителство са 5 057 640 (пет милиона петдесет и седем хиляди шестстотин и четирийсет) лева без ДДС. С тези пари националната телевизия може да направи чудеса, включително и да закупи всички нови серии на „Д-р Хаус”, че да има какво да гледаме вместо печалните изхвърляния в парламента.

Хронология на вотовете на недоверие
срещу българските правителства