Състрадание и справедливост за пенсионерите

Задължително трябва да си ляв, за да мислиш социално. Ние, десните хора, не можем да проявим социализъм с такъв размах като левите, точно както и човек, който не е музикален по природа, е осъден да пее фалшиво, колкото и старание да влага в това. Ето, нашето ляво правителство проявява такава социална чувствителност, че за нас немузикалните десни хора не остава друго, освен да преклоним глави в ням респект.

Що за бездушие е да дадеш на един пенсионер пари! Това е все едно да дадеш пари на майка си и да я пратиш сама да си купи подарък за рождения ден, като по този начин нагло й навреш в лицето своето пълно непознаване на нейните вкусове и потребности, своето пълно нежелание да отделиш време и да обиколиш магазините, мислейки си: „На какво ли ще се зарадва мама?”. Старата жена ще потътри немощни нозе към някой нов МОЛ и стиснала пликчето, което с досада и с думите „да си купиш нещо” си й тикнал в ръцете, ще си купи първото което види и ще бърза да се прибере, защото всичко я боли, а и вече я е страх да отсъства дълго време от къщи. „Харесва ли ти?” – гордо ще я попиташ, щом разбереш какво си й подарил и великодушно ще отклониш многословните й благодарности. Всичко това е непочтително, унизително и нечовечно.

Разбира се, че няма да допуснем такава нечовечност по отношение на нашите пенсионери, на нашите бащи и майки, баби и дядовци. Няма, лицемерно отчитайки затрудненото им положение, да им подхвърлим безчувствените си пари и да ги оставим сами да се оправят в този враждебен свят. Не, ние ще подложим на задълбочен анализ нуждите им и като решим кое е от най-голяма необходимост за тях, ще им го купим с парите, които иначе високомерно бихме им дали като милостиня.

Ето, Емилия Масларова с типично лявата си чувствителност е стигнала до убеждението, че едно такова крайно необходимо нещо са спа-процедурите. И почивките. След напрегнатото трудово ежедневие на пенсионера добре е да се оттеглиш за ден-два в някой луксозен курорт и да видиш кое как е, как го раздават тарикатите, пък да си направиш не една, а цели две процедури. Тук аз бих разкритикувал другарката Масларова. Не пилейте с лека ръка спа-процедурите, те са народни. Една е достатъчна. Ако си скован от артрит, ако шипове те пронизват от врата до опашката, натопи се веднъж в басейна на държавни разноски и си готов. Остава ти само да припкаш и да благославяш Партията, Правителството и Бюджетния излишък. Толкова. Който иска втора спа-процедура, да обещае, че през юни ще гласува за БСП. Естествено, той може, ако иска, и за ДПС да гласува, но тогава процедурата е друга – по-възбуждаща, но и по-болезнена.

Ето това наричам аз състрадание. Но в действията на правителството има и справедливост. Стана ясно, че над един милион пенсионери ще имат щастието да не получат пари, а спа-процедури. Обаче всички ли са еднакво нуждаещи се? Всички ли са еднакво заслужили? Тъй като сме в световна криза, спа има, но не за всички. Тогава как да изберем тези, които ще отидат на собствени разноски на спа-процедури? Много лесно: по пътя на социалната справедливост. Ще отидат най-бедните и най-онеправданите, тоест хората в старчески домове и онези на енергийни помощи, тоест онези, които са над 75 години и доходът им не е по-голям от 132 лева. Именно за тях въпросът да отидат на курорт със спа-процедури е най-жизненотрептящ. Но то е така – човешката душа, като подреди всичко останало, като отмахне досадните проблеми на ежедневието, започва да копнее за нещо по-засукано, курорти, спа…

Дадено нещо е гениално, защото от една страна е просто, но от друга е многопластово. Така и Масларова едновременно е и проста, и многопластова. За това от какво са съставени повечето й пластове има най-различни схващания, но нас ни интересува само онзи пласт, в който идеята за пенсионерските курорти намира и допълнителна социална състоятелност, а именно разкриването на нови работни места. Да вникнем в икономиката на проекта. Където и да отидат пенсионерите, държавата ще го плати. Ще плати на хотелиера, на рецепциониста, на масажиста, на камериерката, на туристическата агенция, която ще оформи сделката. Така не само се подкрепя заетостта на хотелиера, рецепциониста, масажиста, камериерката и туристическия агент, но се формира и търговска печалба. Тази търговска печалба става още по-голяма, когато се удвои, а тя ще се удвои, защото едва ли много хора с доходи до 132 лева ще дадат между 50 и 100 от тях, за да отидат и да се върнат от великодушния безплатен държавен курорт – щастливците ще пътуват на собствени разноски, нали помните? И като не отидат, хотелиерите ще продадат резервациите им на други и така ще удвоят печалбата. И сега: върху печалбата търговецът (ако обича, разбира се) плаща данъци на държавата, част от които отиват за нови пенсии, друга част за нови екскурзии и спа-процедури и останалите се открадват със съдействието на данъчните. Благодарение на същата печалба търговецът увеличава собственото си и това на семейството си потребление, като по този начин формира печалба на други търговци, които разкриват работни места, внасят данъци, с които се случва същото като по-горе описаното, и увеличават собственото си и това на семействата си потребление. Пак благодарение на тази печалба търговецът отчислява едно 20-30% към възложителя, за да е сигурен, че когато догодина пенсионерите пак тръгнат на спа, правителството отново ще потърси неговите услуги да уреди нещата. Излиза, че да изпратиш пенсионерите на почивка, вместо да им раздадеш парични помощи, които те неразумно като малките деца да похарчат за храна и дрехи, е един от лостовете за съживяване на икономиката и важен фактор за поддържане на цикличността в живота на паричните потоци. Гениално!

Коментари на същата статия в DARIK News - Твърде са различни…