Платен съюзник на врага

 

kontingent

Как в България да влязат повече пари? Вече стана ясно, че тази работа с еврофондовете няма да я бъде скоро, така че трябва да се търсят алтернативни начини за финансиране. Иначе ще се сблъскаме със сериозни трудности при изплащането на пенсии, социални помощи, държавни субсидии и други неотложни разходи от първа необходимост. Но за да не се сблъскаме с тези трудности, неминуемо се сблъскваме с въпроса: откъде ще дойдат свежите чуждестранни пари. Начинът е един. Трябва да продаваме нещо, което се търси и за което ще ни платят, купувайки го. Ето така ще дойдат пари. Но ще ни платят, купувайки само нещо, което им трябва, някаква уникална българска стока, дето нийде другаде я няма. Розово масло, кисело мляко, бяло сирене… Нещо такова. Уви, розите червени вече не растат*, бялото сирене е с масло от далечна и екзотична палма, а киселото мляко става само дамите да се залъгват, че ще отидат по голяма нужда. Следователно трябва да потърсим друга конвертируема българска непреходност, която да сложим на тезгяха за продан.

nanojБез да се задълбавам в проблемите на Омуртаг с хуните, византийското и турското робство, в които преминава половината от славната ни многовековна история, и печалната равносметка на Русия след т.нар. „освободителна война”, донесла на северната империя унижението и до днес да гледа Дарданелите през крив макарон, ще си припомня съюзяването между България и Германия през Първата световна война. То довежда гордата родина на Зигфрид и Лоенгрин до положението един кибрит да струва няколко милиона марки и докарва на евреина Ерих Мария Ремарк (Ремарк е Крамер на обратно) видения в които яки кръчмарки вадят със задниците си пирони от стените („Черният обелиск”). Обаче изглежда или прусашката глава е много дебела, или последиците от войната за Германия не са били така болезнени, както се опитва да ги изкара съвременната историография, защото няколко десетилетия по-късно, вместо да мобилизира цялата мощ на дипломацията си и да натресе България за съюзник на Англия, Германия отново се съюзява с нас, за да й се случи онова, което всички знаем и от което още потръпваме и си плюем в пазвите.

Ето и сухите факти по-нататък. След войната България вече е съюзник на Съветска Русия. В първите дни след сключването на този съюз победителите във Великата Отечествена биват безжалостно въвлечени в Студената война от Съединените щати, с които са били съюзници, допреди да станат такива с България. Студената война им изпива мозъка, довежда ги до ръба на гладна смърт и в крайна сметка става причина за разпада им не само като държава, но и като система и идеология.

След падането на Берлинската стена България става съюзник на Съединените щати, с които е враждувала, докато е била в съюз със Съветския такъв. Новият съюз е скрепен с приемането на България в НАТО. Няколко години по-късно Съединените щати изпадат във финансова и икономическа криза, която само след броени месеци ще отбележи и първата световна рецесия след последната война. Избират за президент Обама (да не се бърка с Осама) и отиват да се подмазват на китайците.

Ето го българският продукт. Не кисело мляко, рози, туризъм и голф. Не Гяуров и Кабаиванска. Не Веско Топалов и Митко Бербатов. Уникалният български продукт е създаването на губещи коалиции чрез съюзяване с привидно надеждни сили. Северна Корея не иска да се откаже от ядрената си програма? Така кажете! Няма нищо по-лесно от това ООН да гласува извънредно финансиране за България срещу ангажимента ни да станем братя по оръжие с корейците. За по-малко от 10 години Ким Чен Ир ще бъде линчуван и Северна Корея ще се моли на Южна да я анексира. Инвазията на евтини китайски индустриални стоки на европейските пазари лесно може да бъде задушена чрез един най-елементарен договор за търговско сътрудничество между Китай и България. Тероризмът и ислямисткият фундаментализъм ще бъдат прекършени, само ако се инкорпорира в тях българският мюфтия.

Всичко това само по себе си е абсолютно достатъчно да нареди България сред най-богатите страни в света, защото можете да си представите какви хонорари ще искаме, за да се съюзяваме с тоя или оня. Палестинците ще ни умоляват да се съюзим с евреите. Евреите ще скубят скулуфи и ще се влачат пред нас по корем само и само да се съюзим с палестинците. Англичаните ще дадат мило и драго, включително и всички чудеса от страната на Алиса, за да станем съюзници на ИРА, а пък на какво ще са готови кипърските гърци и кипърските турци, това, както е казал Атанас Буров, това, господа, моят светъл ум не може да го побере!… Тълпи от граждани на Бруней и Норвегия ще се подлагат на нечовешки унижения само и само да получат български паспорт и да се махнат от своите бедни и изостанали страни. Монарси ще идват в парламента и ще полагат инсигниите си в краката на Пирински, а той свенливо ще си играе с председателското звънче. Тогава ще направим ДДС-то 80%, но хората ще бъдат толкова богати, че ще го плащат с безразлична усмивка. Политическите партии пък ще бъдат толкова богати, че ще ги мързи да го крадат. И едните, и другите ще са щастливи, защото ще са високо платени съюзници на врага. „И ще се обичат като братя”**…

 

_________________________________

* перифраза на “Розите червени ще ги оберат, / ти си на шестнайсет и ще те … дадат в гимназия” – Кърт Вонегът, „Закуска за шампиони” (ако не ме лъже паметта).

** „… и ще се обичат като братя” – Вапцаров, „Пролет”

Tags: , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 121 other followers: