Четох статия за това, че участниците във VIP Brother получават големи хонорари за това да повишават популярността си, като с напираща влага в ъгълчетата на очите си призовават зрителите да даряват пари за бедни и онеправдани. Авторът на статията съвсем уместно беше поставил въпроса защо тези големи и туптящи VIP-„сърца” не дарят част от хонорарите си и защо продуцентите на предаването не дарят част от рекламните приходи.
В този ред на мисли се опитах да си представя как се разпределя печалбата от една телевизионна продукция като гореспоменатата:
1. Печалба за продуцента от преки реклами и спонсорство = ?
2. Печалба на телевизията от реклами в блоковете на съответния часови пояс = ?
3. Печалба на участниците от хонорари = ?
4. Вторична печалба на участниците от натрупана популярност = ?
5. Печалба на мобилния оператор от SMS-и = ?
6. Печалба от SMS-и на продуцента, комуто се полага част от приходите според договора му с мобилния оператор = ?
7. Печалба на държавата (управляващата партия) от ДДС = ?
8. Печалба на държавата (управляващата партия) от данък печалба = ?
9. Печалба на бенефициента (бедни, онеправдани, сираци и пр.) = ?
Мисля, че грижата за нуждаещите се има шанса да бъде достойна само по два начина: чрез откровена намеса на държавата с голям бюджет за социални дейности и чрез анонимни дарения от частни и юридически лица, които не се съпровождат с никакво медийно отразяване или други форми на публично изразяване на благодарности и хвалби.
Впрочем, ето колко е лесно:
и т.н, и т.н…
Tags: благотворителност, вип брадър, евгени минчев
Хубаво би било, но чий сеир ще гледа народа вечер?!
Виж, тук изобщо, ама изобщо не съм съгласен с тебе.
Какво лошо има благотворителните изяви да са публични? Целта нали е да се съберат пари за благотворителност – щом публичността и почесването на славолюбието на няколко известни и богати личност помага за тая цел, това е малка цена за помощта, която събраните пари оказват
Сигурно си прав. Това е другата страна на нещата. Аз намирам само, че е грозно да спекулираш с един особен вид чувства на хората и с тяхната екзалтация да правят добро.
Абсолютно съм съгласна. Много отдавна не участвам в подобни пропаганди – Български коледи и подобни порстотии – защото именно държавата е тази, чиято функция е да подпомага бедните и онеправданите. И който иска да дарява, никой не го е спрял. Всичко останало са популизми.
А най- се дразня, когато се опитват и да внушават вина на зрителите, че ето, видиш ли, ние си седим на фотьойла в хола, плюскаме луканки, а пък за бедните деца няма нищо. Все едно аз съм виновна за това.
Плюс това има специализирани сайтове за дарителство, а всеки “зов за помощ” предлага специално открита банкова сметка. Да не споменаваме фондовете, с които всеки желаещ може да се свърже, когато поиска.
по добре да спекулираш с чувствата на хората и с екзалтацията им да правят добро, отколкото насила да им събираш парите с големи данъци и да финансираш щедри социални програми
винаги поддържам тезата, че хората трябва да могат да решават дали да дават парите си за нещо или не
Добре, ако си решил да дадеш 10 лв. за благотворителност, аз ще ти предложа няколко чудесни начина, при което ще си сигурен, че всяка стотинка е стигнала там, където си я изпратил. Искаш ли да дариш 10 лв?
Аз искам да даря 10 лв. Кажи ми как, моля.
http://nadejda.duh-i-istina.net/
Благодаря! Между другото, искам да споделя за един мой опит да даря 20 лв. за дарителската кампания за хората в будна кома. Потърсих в Интернет и попаднах на няколко сайта, във всичките от които пишеше как мога да даря с СМС. Пишеше и банковата сметка. Аз не исках със СМС и си рекох, че ще ида да внеса директно в Общинска Банка на гишето. Да оставим на страна, че служителката не беше чувала, че в банката, в която работи има сметка за тази кампания – обясних й. Оказа се, че дължа такса ако искам да внеса парите – 2 лв. ли беше колко ли – не помня. Викам “Ма за кво да ви давам такса, аз ще правя дарение.” Тя вика, че не може без такса. Излязох си от банката, щото мислех, че все пак трябва да може без такса, и че тая служителка не знае как. Продължавайки пътя си за работа гледам – я! друг клон на същата банка. Влизам там да си опитам късмета, дано там знаят за тая сметка и как може да ги внеса без такса. ( от опита ми с МТел знам, че ако в един техен офис ти кажат, че еди какво си не може – да речем да си смениш плана – в друг офис се оказва, че може, та си мислех, че и с банките е така :) ) Там служителката пак не знаеше за тая кампания, но аз й викам “Ми аре обади се да питаш как стоят нещата”. Тя се обади, пита там некви хора и вика “Не може да внесете без такса.” Аз продължавам да нахалствам и й казвам “Ма аз съм внасял пари по дарителска сметка в ДСК и там не ми взеха никаква такса. Вашата банка явно много е алчна!”, а тя отговори “Ааа, Вие сте внасяли по *дарителска* сметка, а тази сметка за дарителската кампания за хората в будна кома не е регистрирана като *дарителска*, а е … (забравих как се води)” Оказа се, че тая сметка се управлява от някакво общинско дружество ли, та от общината ли, бе както и да е, на кратко сметката била на името на някакво *дружество*. Начи така, а?!?? Ще дарявам пари, които някакво дружество после ще реши как да управлява и разпределя, че и такса ще ми искат! Ядосах се, излязох си и не дарих нищо. Тия хора всячески ми пречеха да даря моите 20 лв.
Longanlon, проблема е не с това, дали имаш право да решиш, дали да дадеш парите си за нещо или не. Проблема е, че дарявайки десет лева чрез SMS-и за това предаване например, ти реално ще дариш един малък процент, останалото ще се разпредели по веригата – започни с ДДС за въпросния SMS и продължи с останалите точки от самия пост. Направи сравнение с процентите, ако дариш тези 10 лева директно. И ще схванеш смисъла.
Не го разглеждай като игра с нулева сума. Има и друга логика – така ангажираш хора, които биз дебилното предаване изобщо не биха дарявали. Така поне “един малък процент” отива по предназначение.
Именно от подобни пропаганди “Стани богат” ми стана антипатичино шоу преди време. Тогава на тъпи въпроси отговаряха тъпи, но за това пък световно неизвестни, хора. Е, за какво ми е да го гледам?
Телевизията като цяло стана беизнтересна…твърде много пожълтя!
Не ми идва друго на ум за въпросната изява, освен за намъчен напън на група позавехнали откъм популярност хора да напомпат собственото си тщестлавие..ъъ и сметки. Сега разбирам, че предвид договорените хонорари, защо ли винаги съм била убедена, че няма как да го направят на добра воля :], че освен всичко е и маскирана алчност.
С две думи – суета и меркантилност.
За мен благотворителността е вътрешно убеждение, а не правене на ‘помен с чужда пита’.
Най-напред ще си напълнят собствените портфейли, а каквото остане, може и да стигне до бедните. Това отдавна е ясно на всеки мислещ човек. За съжаление няма строг контрол над тия неща. Миналата година избухна скандал с УНИЦЕФ, точно за такива дарения…Тая година, се разрази подобен с благотворителния фонд на Сара Фергюсън…
благотворителността е куха в случая.
най-големият + ще е за Нова – ще отчете свръхгледаемост- за да се докарва пред рекламодателите…
Вижте сайта на SOS Детски селища – семеен спонсор.
http://www.sosbg.org/how_to_help_family_donors.html
Можете да дарите дори малки суми за избрано от вас семейство. Самата аз го правех доскоро. Поради финансови проблеми от известно време съм спряла, но скоро нещата ще се оправят и отново ще започна. Ако сумите се превеждат през “Райфайзенбанк”, няма такси. Дори, за да ни облекчат, понякога ни изпращат готови попълнени бланки, в които трябва само да се напише сумата и за кое семейство е. Понякога изпращат и снимки на семействата, за да се запознаем с тях, макар и задочно. Опитайте!
Грозно е най-точната дума за това предаване!
Дори и всички да се откажат от хонорари, печалба, ДДС-та, реклами /което няма да стане/ пак на гърба на децата някакви хора си вдигат рейтинга, за да печелят повече пари.
Смятане на буквите
Ето ви реална случка – в един бизнесцентър работят две съседни компании. Едната се бие в гърдите с хуманната си и насочената към хората своя дейност, с желанието да е позитивна и добра, докато другата тихомълком от няколко години подпомага близката детска градина. Без sms- и, с реални пари. И всеки месец се интересува от какво точно се нуждаят децата. Докато бием тъпана и спрягаме 17 буквената дума благотворителност, можем да сме от помощ- само 5 букви, но истинска полза. Утре всеки да даде десетте си лева. Не за мобилни съобщения….
В САЩ всяка дарена сума ти се приспада от данъците – т.е. ако дължиш данъци $1000 и си дарил толкова през годината, всичко е точно, не дължиш нищо. Така се постига едновременно ефектът на стимулиране на даренията и възможността да дариш за каквото сметнеш за добре.
Това е вече трето и четвърто. Разбира се, че така трябва да бъде. Но, за съжаление, тази система се опорочава много лесно. Ако се приеме, адвокатите ще предлагат пакетна услуга: регистрация две в едно, с едно ходене до съда – търговско дружество и дарителски фонд. Първото дарява на втрото, а второ стопанска дейност по презумпция няма, смедователно не дължи данъци.
Темата за благотжорителността има нъаколко и то разлицхни страни:
1. Възможността хората да дарът лесно и удобно – освен тези кратки текстови съобщения и които леко поомръзнаха на хората може и през интернет, такива сайтове са например – save Darina (спаси дарина), Zaedno и други. от дарението на Заедно, се отчислява само около 1%, докато при СМС, има със сигурност минимум 20%, което е ДДС, без да се броят другите такси.
2. Дарителството и ПР – не смятам, че дарителите трябва да са анонимни, но и не трябва дарителите да даряват заради публичността само и единствено.
3. Дарителството не може да замести държавата в грижата й за гражданите. Дарителството няма ресурса, който има държавата и никога няма да го има.
4. Политическия ресурс, който имат политиците е в пъти по-голям от ресурса им като дарители, особено когато те даряват чужди средства.
5. Държавната подкрепа не е дарителство – в този смисъл министрите не правят дарения.
Всичко е един пълен буламач. Колко пари се харчат за това предавабе? Колко ще се съберат за благотворителност? Колко ще получат “ВИП” участниците? Абе тия да не си мислят, че хората пасат трева?
още снощи, когато мернах къщата си помислих, че ако с парите, с които са я ремонтирали и обзавели. Пък и парите, с които ще ги хранят и т.н. бяха ги дали за децата, щеше да е по-добре… Така, че Вип брадър е само реклама, а не истински съпричастен за децата…
От трета страна… От трета страна пък не можем да не се съгласим, че ако телевизионните продукции дават все пак нещо за благотворителност, то го правят, единствено защото са имали възможност да формират голяма печалба за себе си. Иначе не биха дали нищо и никой нищо не би получил. Няма такъв филм: вместо за продукция, да дадат парите директно за благотворителност. Парите трябва да се въртят, да се възпроизвеждат и да носят повече пари. И от тези повече пари, който обича, може да отдели за благотворителност. Няма пари, няма милосърдие. Следователно трябва да се поощряват богатите предприемачи в стремежа им за печалба, за да могат те пък да развиват благотворителна дейност. Какви са били емблематичните български дарители Евлоги и Христо Георгиеви? Китни милионери в златни турски лири. И тях ги е интересувала само печалбата, и те са експлоатирали работниците си, и те са били свирепи с конкуренцията, обаче имаме университет и библиотека. И още много неща. Пазете милионерите! Те са ваши!
Има чудесна поговорка :”Направи добро и го тури под камък!”.
В съседна Турция има една доста известна фамилия Сабанчи. Чух за тях съвсем наскоро докато разглеждах изложбата на Дали в Истанбул. Освен, че са мноооого богати наистина се занимават с благотворителност и се ползват с уважението на всички. Кога в България ще започнем да обичаме богатите?
Апропо, най-обичам през ипей https://www.epay.bg/ Най-лесно ми е, правя го както си седя на компа и парите отиват директно у човека без никакви такси. Много малко търсещи помощ ползват и тоя начин, за съжаление. Повечето спират с банковата сметка и СМС-ите.
По времето на социализма ни учеха, че благотворителността е проява на буржоазното лицемерие и че в нашето общество партията и държавата са тези, които полагат всестранни грижи за хората. Така израснахме поне 2 поколения, които нямат представа какво представлява истинската благотворителност. А тя е преди всичко лично – подчертавам – лично усилие и жертва. Дарителят напълно съзнателно и доброволно губи своето лично време и се разделя със свои лични средства за кауза, която няма да му донесе никакви имуществени или неимуществени облаги. Това, което днес ни се поднася под формата на благотворителност с SMS-и, носи повече вреда, отколкото полза. Да, събират се някакви пари, може би и някой получава реална помощ. Но липсва най-важният елемент – личната, пряката помощ на човек от човек. Така ние си купуваме индулгенции за собствената съвест. Разнежени на Коледа между две ракийки: “Я, Марче, дай тутурутката да пуснем едно за тия дечица”. След което ангажиментът към тези дечица приключва с натискането на Send.
Явно както почнахме да се учим на капитализъм от а и бе, така трябва да започнем да се учим и на благотворителност. И не е особено трудно – дори няма нужда от банкови сметки или сайтове. Сигурен съм, че всеки от нас познава поне един човек, който има крещяща нужда от помощ. Ами помогнете му. Може да не е с много – но направете първата реална стъпка. Покажете на детето си как да се раздели с някоя своя играчка или дрешка и да ги дари или на някое друго бедно дете или на някой дом. И така – лека-полека ще почнем отново да се превръщаме на човеци.
Не само Рип Брадър, но и Музикален Идол (колко езическо – “Не си прави идоли”) са самата есенция на чалга-кича, дължащ се на липса на ценности, но поне второто предаване не си позволява наглостта да твърди колко е безкористно – още щом го заявиш на висок глас пред хиляди хора потвърждаваш, че всъщност не си абсолютно безкористен. Другото зло – имиджа на Масларова, внука на Живков, Даниел Вълчев в Музикален идол са си следствия от олигархичните зависимости в медиите, но “безкористността” на Брадъра просто удря и най – нечувствителните хора с наглостта си.
Longanlon казва:
“Какво лошо има благотворителните изяви да са публични? Целта нали е да се съберат пари за благотворителност”
Сложен въпрос, но аз ще го коментирам така:
Снощи гледах записа на предаването с Е. Минчев – падение в благородността, връх в нарцисизма, гордостта и тчеславието. Човекът отдели значително време да изтъква какво е дарил, колко пари, колко неща е организирал благотворителни, какъв велик меценат е, рожденният му ден всяка година бил благотворително събитие, руските му балове и още, и още – неговата БЛАГО-ТВОРИТЕЛНОСТ няма край.
Някак си обаче осъзнавам, че от цялата му БЛАГО-ТВОРИТЕЛНОСТ, най-БЛАТО-ТВОРНИЯТ ефект е лично за Е. Минчев.
Смешно да се пъчиш, колко много помагаш за другите, при положение, че в най-много си помогнал на себе си в процеса.
Не случайно Исус Христос казва:
2. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.
3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,
4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
(Мат. 6:2-4)
В този дух, мога да коментирам цялото издание на “Vip Brother” – дано наистина има полза за децата на края, покрай цялата полза за Телевизията, Продуцента, Телекомуникационните компании, Държавата.. и самите Участници.
Помисли.
Понеже познавам Евгени Минчев лично (по работа) мога да ви кажа, че не е никакъв меценат, а по-скоро беден човек, който отчаяно се мъчи да пробута на незапознатите нещо, което, ако успее да ги убеди, представя като лустросан имидж. Знам за какви суми се бори. Тъжно е.