Тоалетната хартия Милде ме тегли по-здрава от корабно въже. С нея съм в нещо като интелектуална надпревара, в нещо като яростно съревнование на идеи и изобретателност, където аз се правя на много умен и духовит, но хартията винаги ме захлупва с мащаба на идиотската си гениалност. Когато по Коледа целулозното бърсало се появи във вида Milde Christmas (Тоалетна хартия “Рождество Христово”), аз се приготвих по Великден да посрещна Milde Easter (Тоалетна хартия „Възкресение Христово”). Така беше логично, това беше нормалният път на безумието, но безумието често е склонно да надскочи самото себе си. Вместо хартия „Възкресение”, „Успение” или „Преображение”, Милде предложи хартия „Дзен”*, с което за пореден път ме хвана неподготвен и накара възхищението и завистта ми да избухнат в ярки искри! След като цял сезон си трихме задниците с клерикалните тайнства, сега вече можем да ги забърсваме с Дзен – най-интелектуалната и същевременно нерационална форма на будизма, за която Дайсецу Тейтаро Судзуки казва: „Практиката на дзен има за цел да отвори окото на душата…” Питам се: кое е нашето „око на душата”, къде се намира то и как можем да си го отворим? Вижда се, че един от предлаганите начини е с тоалетна хартия.
Много е важно за една тоалетна хартия, освен мека, да бъде и здрава, защото иначе рискуваш да си бръкнеш с пръст в „окото на душата”. Здравината е особено важна за хартията Емека, която впрочем, както и Милде, достига на пазара (а оттам и в нашите параклиси за медитация с две нули на вратата) с любезното съдействие на Фикосота Синтез – „млада бързо развиваща се компания, производител на препарати за почистване на дома и препарати за грижа за тялото”, която казва за себе си: „Нашата мисия е Вашето удовлетворение”! Виждате ли, не само сатори (просветлението на дзен-будистите), но и мисията на магистралните проститутки е припознала напредничавата тоалетна харния, с която аз съм в интелектуално съревнование. Но това е тема на друг разговор. Тема на друг разговор е и вманиячеността на двете хартии (Милде и Емека) към мекотата – Емека е „мека” + „е”, Милде е „mild (мека)” + „е”. Въобще, да си е…
Ако някой направи статистика на рекламите според предназначението на нещата, които те рекламират, със сигурност ще установи, че преобладаващата част се пада на реклами на неща за ядене (обикновено боклуци като сандвичи макдоналдс и разни солетки, сухарчета и десертчета) и на неща, свързани с голямата нужда – лекарства против запек, лекарства за храносмилане, тоалетни хартии и омирисители за клозети. Тоест пътят на човека през вековете се е променил – от Дао, пътят на усъвършенстването и духовното сливане между създател и творение, към пътя от устната кухина до ануса, бележещ превръщането на храната в изпражнения. Точно този път обслужват продуктите за масова употреба и точно тези продукти рекламират рекламите. Това е и пътят, който обуславя икономиката на човека, характерна с две основни групи разходи: разходи за плюскане и разходи за отслабване. Тоест, мисията на човека е да бъде един преобразувател на материята, което пък се доближава и до дефиницията за творчество, според която то също е преобразуване на света променяйки го от едно в друго, от хаос в космос, от мрак в светлина, от храна в говна и т.н. Един ден Човекът ще изяде цялата Земя и ще я изсере. Ще изяде и изсере и себе си, макар че според някои това вече се е случило. Защо тогава да не приемем, че ако храненето и отделянето са творчество, то използването на тоалетна хартия е изкуство? Че това е така доказва и сериозното отношение към позиционирането на тоалетната хартия в живота. Да говорят за тоалетната хартия са ангажирани най-скъпо платените рекламисти, епитетите и сравненията, на които се радва тя, са истинска литература, понякога дори поезия. Да се върнем пак към Милде и да видим как се говори за нея и за другите й видове, за това за какво служат и кой ги използва.
“… създадена за тези, които търсят свежестта и прохладата на разцъфнала пролетна утрин…”
Ставаш от чинията (защо наричат клозета чиния, аз продължавам да не доумявам), надипляш Милде в дясната ръка и я прокарваш по „окото на душата”. Върху ти се посипва ябълков цветчец, а наоколо весело заподскачат нимфи и фавни. Малката млекарка с гюмове и напъпили зърна се задава по пътечката. Пускаш водата и видението изчезва до следващия път.
„…Тя е за хората, които обичат съвършенството на белия цвят и откриват в него мекота и девственост…”
Ако искате невестата ви да не е познала друг преди вас, непременно си бършете задника с тази Милде. Така ще покажете на другите не само своя морал, но и пристрастеността си към чистите багри, които трябва да се полагат само върху снежнобял фон, за да не изгубят нищо от колорита си.
„…създадена за онези, които се грижат за тялото и за духа. За взискателните, за авантюристите, за мечтателите…”
Вече знам с какво да се изтрия, когато се почувствам духовно несъвършен. Вече знам кой хигиенен акт ще възстанови загубената душевна хармония. По-интересно е да си представим човека, който едновременно е взискателен, авантюрист и мечтател. Взискателен като Кюри, авантюрист като Кортес и мечтател като лорд Байрон. Очевидно такива хора не са много, следователно Милде Спа сигурно се произвежда в лимитирани серии. А защо е „спа”, питай вятъра…
„…хартията, която ще ви помогне да се отърсите от натрупания през работния ден стрес. Тя привнася в дома ви лилавото усещане за спокойствие…”
Освен узнаването какво е на цвят усещането за спокойствие, този продукт носи и отговора на въпроса как да се преборим със стреса. Представи си как в деня, когато фирмата е изправена пред финансов колапс, идват на данъчна проверка и напипват черните тефтери, защото в този миг ти не си на бюрото си, а се натискаш със счетоводителката на балкона, над който прелита жена ти с делтаплан и те вижда. Какво ти остава? Да се хвърлиш и да се размажеш на улицата или да се изакаш и да се обършеш с Милде Релакс. Второто е спасило много невинни животи.
и накрая Milde Romance
„…за изящните хора, за перфекционистите, за темпераментните…”
Едновременно изящна, перфекционистка и темпераментна е, например, Айсидора Дънкан. Или Мая Плисецкая. Белият лебед умира. Конвулсии разтърсват изящното му и темпераментно тяло и той потрепва крила с известен перфекционизъм. Сълзи се стичат по бузите на публиката. Стичат се, докато не дойде озарението, че всъщност лебедът не е паднал и не умира, а само е клекнал и се напъва. Музиката се променя. Меланхоличните арпежи отстъпват място на бодри и жизнеутвърждаващи акорди, под чийто съпровод и на едри подскоци на сцената се появява принцът, размотал ролка тоалетна хартия и развял я като гимнастичка лентата си. Белият лебед се избърсва и се омъжва за принца. Черният злобее, защото го мъчи запек.
И отново стигаме до Milde Zen Garden. В интерес на истината, засега тя е само телевизионен клип и още не се е появила на сайта на Фикосота (сигурно не го поддържат редовно) и ние не знаем с какви красиви думи е представена тази „книжка мека”, нито пък за кои точно хора е предназначена: за състрадателните и щедрите, за тайнствените и вероломните, за дръзновените и жертвоготовните, за храбрите, за кротките, за гениалните, за веселяците или за темерутите. А може би и никога няма да се появи, защото „Дзен не ни учи на нищо, а също така не предлага никаква определена доктрина” казва още Дайсецу Тейтаро Судзуки, така че, ако работата стане много голяма, не търсете непременно Милде Дзен. Използвайте някоя от другите хартии или пък стиснете бузи и изчакайте няколко месеца да се появи Милде Диалектически Материализъм, Милде Критика На Чистия Разум или пък, защо не, Милде За Поетическото Изкуство (накратко: Милде Поетика). Или пък се мийте – ориенталски, но твърде разумен подход.
_____________________________________________________________________________________
* В частност продуктът е “Дзен градина”, от онези градини, в които чрез камъни и бял пясък се изобразяват планини и водопади, както и други многозначителни неща, а не градини с тучна зеленина, както е в клипа.
Tags: дзен, емека, милде, тоалетна хартия, фикосота
-
Смях се сладко и обилно , след работа , след вечеря , добре , че децата не са се прибрали - никой не се задъхва от смях на компютъра. Благодаря.
-
На първата снимка ми прави впечатление, че има някакъв заек. Навежда ме на доста интересни мисли… заек = кенефна книга… бършете си гъза със зайци
-
Много е смешно! и е много дзен-дзен, дзън-дзън. внесе в душата ми лилавото чувство на спокойствието и породи здравословен кикот. аз съм за миенето. ееей, бързо забравиха вестниците и сега само трябва да е мека, майлд, софт, тендър… айде, че се разнежих.
-
хахаха…. смях се от сърце. Страхотна статия. Благодаря :)
-
Е тая точно хартия ми предизвика алергия - не се сещам кой вариант беше точно…Кой знае какво използват като ароматизатор.
-
абе друго си е… с добрия стар Вестник. хем се информираш, хем се хигиенизираш :)
-
Г-н Стамболов, сигурен съм, че знаете, че Америка е родината на джаза. Подавате темата и аз започвам да я “свиря” също. Живея на Кони Айланд в Ню Йорк. Всеки път, когато се прибирам по околовръстното у дома, малко след моста Веразано, от километър разстояние ми се набива обявата: “Имате хемороиди? Обадете се на 1-800 и т.н.” Таблото, върху което е написано има доста големи размери, за да се вижда отдалече. Най-вероятно рамерите са 25-30 метра дължина и 2-3 метра височина. Дразни ме вече години наред, че ми иде да скоча от колата в движение. Мога да сменя маршута с два други алтернативни, но не го правя , защото са с десетина километра по-дълги и освен това няма гаранция, че по тях няма да прочета реклама от рода:” Мъже над 40-те! Проверявайте редовно простатата си! Елате в нашата небесна клиника/да я наречем условно “Бах” или “Бетовен” или нещо близко/. Нашите уролози използват за смазка на средния си пръст последните постижения на бионауката, които освен, че лекуват хемороиди, миришат на “Шанел”". След тоя кратък увод мисля, че мога да се обръщам на ти към теб и с единствената цел да се посмеем от сърце, ти казвам: “Иване, впускам се в солово изпълнение по зададената тема и продължавам! Да не забравя: от тук нататък текста съдържа цинизми и не е препоръчително малолетни да не го четат без поясненията на зрял читател!” Миналата седмица бях се запътил към Нюйоркската библиотека/, клона и на Мълбери стриит и излизайки от нея на Хаустън/ това е средата на Мидтаун в Манхатън/ пред мене се откри реклама на Калвин Клейн, рекламираща джинси: момче и момиче, прегърнати и сключени с целувка, а ръката на момичето гальовно е обвила главата на друго момче,чиято глава е в скута и. Великолепно изпълнение на плаката, с шведска тройка в центъра, а може би и групов секс, защото под третото момче, в позата на очакване се бе излегнало друго момче. Рекламата бе запълнила огромната стена на 4-етажна сграда. На следващия ден скандалът избухна! Днес по-късно ми се налага да отида и да върна материалите в библиотеката и непременно ще погледна и ще ти пиша дали рекламата е още там. Малко по-надоолу, в СоХо, доста по-забутана, няколко години стоя рекламата за наемане складове на вещи/сигурно знаеш, че американците са претрупани с вещи, много от които непотребни и боклуци/. Гола млада жена с красиво и сексапилно тяло,в профил се бе разположила върху няколко етажа,наведена върху стара печка или каквото и да е. “Перфектна поза за “задна прашка”- възкликна пътничката на седалката до мене, но добре,че децата в колата бяха на възраст, на която отговорът на въпроса им “Какво е задна прашка?” можеше да остане да виси във въздуха. Декември, миналата година, отидох на ваканция във Флорида. Една вечер, двойка-студенти от компанията дойде с фланелки, рекламиращи предпазителите “Троянски кон”. Бе ги спечелила, заемайки първото място на конкурс, организиран от същата фирма за най-бързо надяване на техните продукти върху дървени фалоси! А пък за рождения ми ден един приятел, българин-зевзек, ми подари бейзболна шапка с лого:”Целуни шарана ми!” Продължавам със солото, Иване! А когато придружих сина си до колежа в Бингамтън, зайците-студенти минаваха през едночасов инструктаж.Студентката-инструктор ме покани да присъствам. Бях единственият родител. В правилата за секс препоръчваха “сейф”секс и показаха предпазители в три цвята/росов,син и зелен/,които винаги можело да се получат безплатно от нея или нейния заместник. За съжаление липсваше черния цвят, а в колежите взеха да стават толкова убийства и в дните на траур, ако все пак на някого му е до секс, няма по-подходящ цвят от него. Добави също, че случаи на “орал” секс, както една двойка студенти правили на балкона на стаята си преди време, са строго наказуеми. Препоръчвало се всичко да се прави в личната стая. Дали не станах много циничен? Въпреки това, отговарям за верността на мойте наблюдения. Иване, когато солото на джаз музиканта е към края си, доста често той връща към подетата мелодия. Връщам ти я, като отново ти подавам темата за тоалетната хартия “Милде” Например, колко по практично е като реклама фирмата да сложи снимката на лисицата, който нашият президент бе убил някъде си/ без президента, не искам да обиждам нашия президент/ с надпис:”Ако лисицата, която е убил нашият президент е на изчезване, то тоалетната хартия “Милде”- никога. И ако искате да почуствате до задните си части допира на лисича опашка– купувайте само “Милде”!”. Или пък надписа на рекламата: “Никога няма да обидите Симеон, ако пресичайки неговите имоти се наложи да ползвате тоалетната хартия “Милде”!
Ако съм успял да разсмея повечето си читатели: чудесно! И за тях, а и за ония,които съм настроил срещу мен, казвам сериозно: идват избори! Да гласуваме до един! Няма да агитирам кой за кого да гласува, въпреки изпуснатите неблагоприлични забележки! Аз ще гласувам за Синята коалиция’ та ако ще “Милде” да е пуснала в синьо стотици километри тоалетна хартия.
ПС. Иване, миналата година пътищата на България бяха буквално заляти от една реклама на мастика, в която една красавица бе стиснала между бедрата си диня и т.н. и т.н.
Някакъв зевзек/или няколко/ бяха споменали остроумно, че следващата реклама, която ще я замести, е на сливовица! Преди 2 седмици се върнах от България разочарован! Нямаше реклами на сливовица, което ме навежда на мисълта, че или сме спрели да произвеждаме качествена сливовица или сме я потулили за следизборните дни, в едно с рекламите и!-
За разказите по Американската действителност- благодарности. Точно такава си представям Америката, затова не ми се ходи там ;)
За липсата на реклама относно Сливовицата - Един от най-големите производители на Сливова ракия - Винзавода в Троян, произвеждащ прочутата “Троянска Сливова” (обикновена и отлежала) бе закупен преди няколко години от Чешката фирма “Рудолф Йелинек”!?!
Е, доста учуден останах, когато любимата ми напитка, закупена в магазина се оказа с мааалко по-различен от обичайния вкус (А бях си закупил Троянска Сливова Отлежала ).
Загадката беше решена бързо - с прочит на етикета и консултация с Троянски приятел.
Отговорът се оказа простичък - производителя свалил градуса на напитката, за да плаща по-малко акциз.
А ти си седнал да чакаш от него да плаща за реклама ;)
-
-
Колко усилия е впрегнал някой екип, за да облече в поетична форма един продукт! И в крайна сметка се е получило… бурлеска - впрочем доста слабо разработен вид у нас. А колко просто беше в “доброто старо време”. Нямаше нужда от рекламни агенции и мозъчни атаки. Продажбите разчитаха единствено на viral marketing: “Пуснали са тоалетна хартия” се разпространяваше из квартала по-бързо, отколкото биха го направили Гугъл, Ю тюб и Фейсбук взети заедно и повдигнати на квадрат. Даже се достигаше до леки ръкопашни схватки на мястото на проджбата, но усилията си струваха. С каква гордост отрудените домакини носеха на врата си канапа с нанизани на него десетина ролки (на врата, щото ръцете са заети с пазарсике мрежи). И как завистливо ги гледаха останалите - като че ли е диамантено колие, че и по-добро от него - с диаманти не можеш да си обършеш… сещате се. Еееех, какво време беше тогава. А сега - зен, спа, нирвана и омфала, ала-бала…
P.S. Sulla, не те ли е изкушавала мисълта, тез рекламистки опуси да ги събереш в едно спретнато томче? Само от читателите на блога би се набрал тираж, от който и Том Кланси не би се срамувал.-
Играя си с мисълта, да ти кажа… :)
-
-
хаха много е смешно постоянно го чета на някой и се смеем доста! ;)
-
ХАХАХАХАХАХАХХХАХАХХАХАААХАХХХ….
Мани… Трябва да ходя до тоалетна. Милде ме чака! -
Култът към гъза е нещо толкова характерно за постиндустриалното консуматорско общество. Модерният човек яде “здравословно”, използва “енергоспесяващи” крушки, но си бърше гъза с най-меката и здрава, трипластова тоалетна хартия, целулозата за която е минала няколко цикъла на избелване и омекотяване със съответните му там химикали.
Да не говорим че бърсането на органичните отпадъци на организма с материал с ораганичен характер е меко казано нехигиенично. Миене му е майката.Но и с миенето доста са се изродили неща, в Корея и Япония тоалетните са оборудвани със седалки с подгряване, автоматична гъзо-струйка и озвучаване с мелодия в стил планински поток.
-
Луд си баце луд луд
Яко, много мерси -
е те това зайче ако някой го ползва вместо тоалетна хартия определено няма да стане лилаво
-
Не да стане, а да остане…
-
-
Здравей! Отдавна не те бях чела и истински се забавлявах. Още повече, преди няколко месеца видях някакви реклами на МакДоналдс…”Дзен Хамбургер” ?!?… Тогава си помислих, че за тези хора няма нищо свято…така да освинят дзен…Това с тоалетната хартия обаче, ме разби… Та, предлагам: С цел духовно израстване и по-бързо достигане до нирвана хапваш ДзенХамбургер и когато го изхвърлиш си избърсваш задника с Дзен хартия…това ако не е истински Дзен, здраве му кажи!
Поздрави! -
Аз пък се сетих защо Белово на времето започна производство на двуслойна тоалетна хартия? - Едно копие отива в Държавна Сигурност.
-
Не вярвам някъде по света да блика толкова чувство за хумор! Ами, да го каптираме, бутилираме и да изнесем на мрачните и упадъчни западняри!
Да видят какво е смях в бутилка. Току виж и Стинг се изцепи и си редактира ” Месидж ин дъ ботъл”… Поздравявам всички, които разведриха мрачните ми мисли за бъдещето на неграмотна България.
Аз също съм графоман понякога, но още съм съвсем новак в това поприще. Впечатляващ речник и добро владеене на езика, благодаря Сула! Апропо, тоа Сула не беше ли римлянин, нещо…
Успехи и радост на всички! Стругацки се провикват там и за някакво щастие даром, но няма да изпадам чак дотам. Това тук си е смях даром, което прилича на щастие. И е! -
А, бе, хора, тооо Пърсиг, с моторо, кво викаше накрая? Гетинг бетър… или съм в грешка? Питам по-умните.
Май го доживях тоо момент…
Дзен, я, мотори ще ми кара… Я да иде да се забрише…
И е ти “Гетинг Бетър”. -
Starshel ti e mqstoto, batka, stiga da imat da ti dadat honorar. Ako te interesuva pe4atnata media de …
-
Представям си рекламата с Азисовия задник и подканващ надпис да ползваме Милде…или зайчето от вица,дето Баба Меца го видяла пред тоалетната и го попитала:”мека ли ти е козинката?”
‹ Previous · 1 · 2 · 3 · Next ›
66 comments
Comments feed for this article
Trackback link: http://sulla.bg/2009/06/23/1070.html/trackback