Патология на детската соц-песен

Днес човешките органи са обект на грозна търговия, но някога, във времената на чисти идеали и развито социалистическо общество те са се подарявали. Доказателство за това намираме в една звънка осмомартенска песен, която (цитирам по памет) гласи следното:

Мила мамо, аз не знам
що ли мога да ти дам.
Нямам нищо аз в зори,
не набрах цветя дори.

Утрото е по-мъдро от вечерта, а, както се вижда, и по-бедно. Затова песента намесва мотива за подаряването на органи:

Имам само две очи (продължава песента)
топли слънчеви лъчи.
Мила мамо, вече знам:
тях аз мога да ти дам.

Извън всякакво съмнение е, че няма по света майка, която не би се трогнала, ако получи за 8 март очи. Но детската щедрост не свършва тук. С елегантна торакотомия песента ни известява какъв е следващият подарък за празника:

Имам и едно сърце,
скрито в моето телце.
Мила мамо, вече знам:
аз и него ще ти дам.

На това място поетът млъква. Дали защото перото му е пресъхнало или защото социалистическата майка не бива да се разглезва с прекалено много подаръци, па били те и по случай светлия празник на жената-работничка, това нам не е съдено да знаем. Можем само да гадаем какъв е краят на песента (въпрос, който на времето вълнуваше и режисьорката Иглика Трифонова, макар и по повод друга песен), а поне според мен песента продължава по следния начин:

Имам малък панкреас,
него ти дарявам аз.
А за обич като знак
приеми и тоз далак (тук много се колебах между „далак” и „гръбнак”)

Ще ти подаря без страх
мъничкия си стомах
и накрай в комплекта влиза
сочната ми хипофиза.

Така песента безспорно получава своята завършеност и аз вярвам, че ще се запее по ясли и забавачки.

Послепис:

Предупреждавам всички, че това, което прочетохте току-що, може да не ви хареса!

Послепослепис:

Посвещавам тези мисли на Нети Пунчева и Митко Тучков, които снощи ни отвлякоха с жена ми Виктория в турския ресторант „Гюлюм”, където, в пълно съответствие със степента на интелектуалното си развитие, се отдадохме на беседа за една друга осмомартенска песен:

Цветето, цветето ти закичи
редом с медала си златен,
та отдалеч, отдалеч да личи
колко си, мамичко, знатна.

и по-точно на беседа върху емоционалния заряд на римата „златен / знатна” и, съвсем между другото, на това коя част от тялото на Гаргантюа е имал предвид баща му, като е казал, че е много голяма.