Сигурни ли сте, че сте осигурени?

 

krasimir-stefanovБългарската земя винаги е проявявала склонността да ражда гении. Дали защото през вековете е била прекомерно наторявана от преминаващите оттук народи, дали защото мястото е магическо още от времената на Орфей, това аз не знам, но съм категоричен по въпроса, че такива мисловни проблясъци, такива интелектуални мълнии пращят само между Дунава и Родопа. Ето, само преди няколко дни шефът на данъчните Красимир Стефанов, който пое щафетата от Мария Мургина, извая следния умствен монумент:

„Физическите лица, развиващи собствени Интернет сайтове (блогове), извършват трудова дейност за свой риск и за своя сметка и подлежат на осигуряване.”

Понеже моят начин на изказване е по-приятен от този на бирниците, ще преразкажа със свои думи каква е идеята на Красимир Стефанов. В нея има два ключови момента. Единият е, че писането на блогове е полагане на труд, следователно този вид трудещи се трябва да се осигуряват. Другият е, че писането на блогове е и осъществяване на стопанска дейност, защото в нея са намесени приходи и разходи. Разходите са абонаментната такса за интернет и домейн, сметките за тока, който харчи компютърът и може би амортизационните отчисления от стойността на ножичката, с която блогърите си режат ноктите, за да не чаткат силно по клавиатурите в тъмните и тихи нощи. Приходите, разбира се, не са от това, че някой ти плаща, за да ти чете блога, а от някъде другаде, откъдето са ти дошли пари, за да си платиш домейна, хостинга, трафика, тока и (евентуално) ножичката и които пари ти трябва да кажеш как си спечелил и дали си платил данъци върху тях. Ето през призмата на тези разсъждения писането на блогове според Красимир Стефанов е едновременно и трудова, и стопанска дейност, върху която блогърите следва да си плащат осигуровки, за да могат един ден логично и с достойнство да се нарекат блогъри-пенсионери.

Не знам дали, когато е развивал тази идея, началникът на НАП си е давал сметка, че всъщност излива принципен фундамент, но това е именно така. Въз основа на разсъжденията му е неизбежен следният извод, налагащ се със силата на аксиома:

„Трябва да плаща осигуровки всеки, който върши нещо или харчи пари за нещо”

Още утре, ако обичат, всички ученички, които си водят дневници или поддържат лексикони, да се явят на определените за тази цел места и да започнат да си внасят осигуровки! По смисъла на горната дефиниция воденето на дневници и попълването на лексикони си е чиста проба дейност стопанска и „трудова дейност за свой риск и за своя сметка и подлежи на осигуряване”. Разните там филателисти, рибари, ракетомоделисти, делтапланеристи, стопани на папагали и аквариумни рибки, цветарки и плетачки на макраме също да бъдат така нежни и добри да започнат да се осигуряват. Да се осигурява също и всеки, който харчи пари за нещо: за боза и баничка, за дърва и въглища, за ракия и салата, за моливи и тетрадки, за книги и за кино.

И аз, да си призная накрая, види се, също съм от сивия сектор, защото върша куп неща, за които не се осигурявам. Например много често, тъй както си седя, се заплесвам и започвам да си бъркам в носа. Знам, че е рисковано, знам че мога да си пукна синузита или пък да си извадя някое око, но го правя за свой риск. Очевидно го правя и за своя сметка, защото никой не ми плаща за това да си бъркам в носа. А, като се замисля, не би било лошо…

Tags: , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 121 other followers: