Салата „Балкански комплекси”

 

bismarckДо днес си мислех, че най-големите комплексари на балканите са македонците. Именно те вярват, че произхождат от Александър Македонски, макар че той е грък, а те – славяни и като такива са дошли по тези места почти хиляда години, след като по тях се е подвизавал Александър. Именно те претендират за всяка историческа личност от Самуил до Вапцаров, което е същото, ако предположим, че село Червена вода се обособи в отделна държава, да приемем, че Стефан Цанев е червеноводски, а не български поет – тежък удар за националното самочувствие. Именно македонският „език” е превърнал в норма всички правописни и правоговорни грешки, които допускат неграмотните българи, само и само македонците да имат писмен език със собствена граматика, различна от българската  – пишат ЛюПчо, но не се люПят, когато правят любов. Пишат  преТседател, макар че пишат и преДизвикуа (предизвиква), при все че преДставката и в двете думи е една и съща. Хубавото е, че на нас не ни пука особено от тая работа.

Да, велики комплексари са македонците, но сърбите днес ги надминаха. От медиите стана ясно, че в някакъв техен вестник (дали не и в „Политика”) се твърдяло, че шопската салата не била българска, а сръбска. Шопите в древни времена се били научили на това кулинарно изкуство от Сърбия, но дори и да са го измислили на спорната и често променлива през средновековието територия между България и Сърбия, салатата пак била сръбска, защото самите шопи не били българи, ами били сърби, доказателство за което бил езикът им, който приличал на сръбски. Като оставим настрана, че шопският диалект за разлика от сръбския език поне не е синтетичен (такъв, който има падежи), а е аналитичен като българския, добре е да припомним още веднъж, че артикулът „шопска салата”, на който отговаря строго дефинирана рецепта, е създаден от „Балкантурист” през 60-те години на ХХ век като част от менюто в ресторантите от системата и с цел това меню да стане по-атрактивно за руснаците, чехите и поляците по слънчевото ни черноморие. За основа е използвано хориатикито (гръцката салата), като риганът е заместен от магданоз, а плочката сирене е настъргана. Това пропуснато от сръбската журналистика обстоятелство нарежда шопската салата до шампанското по неоспоримост на авторството, защото само за тези две кулинарни легенди може със сигурно да се посочи името на техния създател – „Балкантурист” и Дом Пиер Периньон. Великодушно ще подмина и историческия факт, че, чиято и да е тази рецепта, тя едва ли се корени много назад в историята, по простата причина, че тогава томатълът (както звучи „домат” на ацтекското наречие нахуатл) е бил непознат в Европа, а в зряло състояние се яде от не повече от стотина години, защото се е смятало, че когато почервенее, става отровен. Тъй че шопите, сърби или не, в миналото ще да са били принудени да си замезват с нещо друго, а не с шопска салата.

Но всичко, казано дотук е само досадна прелюдия. Опазил ме Бог да храня патриотизма си с шопска салата и аргументирано да споря за това кой пръв я е накълцал и от кое затънтено кътче на Балканите е бил родом той. Това, за което си заслужава да разсъждаваме, е дребнавостта и копнежът по неосъществената идентичност. Това, което кара народи с патологична грандомания и изопачен патриотизъм да се замерят с научни доказателства за това кой бил измислил ракията, салатата и сиренето. Да нареже зеленчуци в чиния може всеки. Всеки може да произведе спиртен дестилат от ферментирали плодове и после да се нацепи с него до умопомрачение. Не в това трябва да търсим потъпканата си през вековете гордост. Италианците, макар и късно, са успели да преодолеят различията и да обединят полуострова си в една държава, макар че един пиемонтец е разбирал какво говори един калабриец точно толкова, колкото един българин разбира един хърватин. Но пък италианците много лесно са стигнали до съгласието, че тосканецът Данте е на всички тях и за това са употребили много по-малко усилия от усилията впрегнати в изясняването на авторството на шопската салата. Граф Ото Едуард Леополд фон Бисмарк, когато във Версай е подписал договора за обединението на петдесетината кралства, херцогства, курфюрства и пр., сигурно е виждал в мечтите си най-могъщата европейска държава на следващия век, без да страда от съмнения къде са изобретени бирата и вурстчетата – в Бавария, Бранденбург, Саксония, Тюрингия, Хесен, Саарланд, Баден-Вюртенберг или в Мекленбург-Предна Померания. Бирата си е бира, вурстчетата са си вурстчета, шопската салата си е шопска салата. Те не правят народите по-големи или по-малки, по-велики или по-нищожни, не ги слагат в центъра на историята, нито ги тласкат в нейната периферия…

А иначе уискито е българско питие, защото името му произлиза от „хикс-игрек-й” на ски.

Tags: , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 121 other followers: