To vote, or not to vote…

Тъкмо започнах да харесвам Синята коалиция и реших да гласувам за нея на частичния вот за кмет на София, и Синята коалиция отказа да издигне кандидат. За мен това е все едно някой спортист да каже: „Аз съм много добър спортист, обаче няма да участвам на световното първенство, нито пък ще участвам на олимпиадата”. Дори трупове като Българския бизнес блок, за който въобще не знаех, че продължава да шава, дори и те намериха сили да издигнат свой кандидат, само Синята коалиция – не. Предполагам какво е оправданието й: никой не иска да се кандидатира само за две години, пък и нямаме пари за кампания. Това е несериозно. Знаковите сини фигури все още са при тях, а що се отнася до парите, щом Теодор Дечев намери пари да се кандидатира като блогър, хайде и Синята коалиция да беше успяла!

Причината Синята коалиция да не се кандидатира според мен е друга и тя произтича от сметките, които си прави Иван Костов да се впише във властта след две-три години. Може би си мисли че когато (NB! – не „ако”, а „когато”) проектът ГЕРБ безславно се изчерпи, ще дойде ред на някой друг десен субект да го замести и това ще е Иван Костов. Да, но с действия като това да се подкрепя кандидата на ГЕРБ, Синята коалиция не дава заявка за себе си като за субект, който ще смени ГЕРБ, а за сателит, който ще се провали заедно с него. А може би Костов си прави друга сметка: да запази добри отношения с Бойко Борисов, та когато се наложи пореден ремонт на кабинета и когато Бойко Борисов ще е блокиран от острата си кадрова криза (той никога не е можел да намери достатъчно на брой качествени хора, чрез които да упражнява властта), Иван Костов да започне да вкарва министри. Ако е това – добре. Но Иван Костов е опитен политик и би трябвало добре да знае, че има смисъл да участваш в правителството през първите две години от мандата му, а не през вторите две, когато е натрупан негатив и всички са спрели да работят, защото са започнали трескаво да мислят единствено за следващите избори.
Както и да е. Очевидно не мога да гласувам за Синята коалиция, дори и да искам. Не мога да гласувам за десен кандидат, защото такъв няма. За кого да гласувам тогава и дали изобщо да гласувам? That is the question, както беше казал налудничавия датски принц на все същия добър стар Бил Шекспир. Да не гласувам не е хубаво. Всяко негласуване води до намаляване на избирателната активност, а ниската избирателна активност е вода във воденицата, масло в огъня и мед на сърцето на комунистите. Те си имат една постоянна маса от зомбирани пенсионери и млади кариеристи, която им дава всеки път горе-долу един и същ брой гласове и всичко се решава от това колко от другите хора са излезли да гласуват и колко не. Колкото по-малко хора са гласували, толкова по-голям процент от всички са константните бройки гласове на комунистите. Ето защо, всеки отказ да се гласува е един вид гласуване за комунистите. Затова и аз всеки път гледам да отида да гласувам. Но този път няма да гласувам за Фандъкова (защо „ФАндъкова”, като думата е „фЪндък”, според тълковния речник „малко валмо памук, вълна, козина, коса и др.”; помня един скиор, който държеше да го наричат Кочóв, а не Кóчов, но това е тема на друг разговор), та няма да гласувам за Фандъкова, защото това е все едно да гласувам Бойко Борисов да стане освен неформален лидер на ГЕРБ, и неформален кмет на София. Човек или е премиер, или е кмет, независимо дали формален или неформален. И двете заедно не са полезни дори и за самия него. Както е тръгнало, Бойко Борисов може да се откаже от премиерството, за да се кандидатира да президент. Премиер ще стане, да речем, Цветанов, а в последния момент за президент ще се кандидатира и ще спечели Лъчезар Иванов (Господи, прости мя!) и тогава Бойко Борисов ще постигне пълното съвършенство, като стане едновременно неформален лидер на ГЕРБ, неформален кмет на София, неформален премиер и неформален президент. Хайде, леко!…

И понеже стана ясно, че няма да гласувам за Фандъкова, въпросът за кого ще гласувам и дали ще гласувам продължава да виси със страшна сила. Ако реша да гласувам, за да повдигна малко от малко избирателната активност, вероятно ще гласувам за Теодор Дечев. Познавам го. Умен човек е, зам. министър в синьо правителство, блогър не на последно място. Знам, че няма да стане кмет, но нека поне името му да се завърти по достоен начин в политическото публично пространство. Това може да се окаже началото на добра политическа кариера, която по-късно да даде добри резултати. Ще гласувам за него, макар че съм дълбоко несъгласен с една фундаментална част от платформата му. Не само несъгласен, но и омерзен, защото в нея съзирам не толкова автентична политическа визия, колкото опит за евтин флирт с един определен сегмент от целевата електорална група. Става дума за идеята му да се въведат в собственост на земята притежателите на панелните апартаменти, построени върху нея. Първо, това не е добре за тях, защото единствената реална промяна, която те ще усетят е, че ще започнат да плащат повече данъци. После, нека да сметнем какво точно ще получат. Да си представим един блок от 25 етажа, построен на около 700 кв. м земя. Има такъв блок точно на разклона за летището и „Младост” и той далеч не е типична „китайска стена”. Да речем, че този блок има по пет апартамента на етаж и всеки от тези апартаменти е с площ средно 100 квадрата, тоест 500 квадрата жилищна площ на етаж и още 200 за общи части. 25 етажа по 5 апартамента прави 125 апартамента или иначе казано 125 субекта на собственост при положение, че всеки апартамент е само на един собственик, а не на трима братя и две сестри. Да разделим 700-те квадрата земя на 125 собственика, за да видим какво се пада на всеки от тях. На всеки горд собственик на недвижимо имущество се падат по 5,6 кв.м земя и, повтарям, това не е в „китайска стена” и е само при един собственик на апартамент. Ще дойде ден панелката да трябва да се събори, защото панелките си имат ограничен живот. Какво ще правят тогава собствениците? Всеки ще си построи шахта на 5 квадрата площ? Или ще се разберат да си построят нещо заедно на общата площ? Нали се досещате как постигат съгласие 125 горди собственика, всеки от които си мисли, че всеки от останалите иска да го прецака… Извинявам се за отклонението.

И така: да гласувам или не? Туй е въпросът. Дали е по-достойно да понасям стрелите на свирепата съдба, или обнажил меч, да се опълча срещу море от мъки и в таз битка да ги зачеркна всички?….. Не знам.