
Не, не можем да споделим радостта на Гръцката комунистическа партия от класовото осъзнаване и активната борба на средните и дребни фермери в родината на Сафо и педагогиката. Гръцкият селски пролетариат ни пречи и ние, независимо от възторга на гръцките комунисти и от необяснимото бездействие на местната жандармерия, трябва да предприемем нещо. Трябва да го предприемем, защото сме против неправилното паркиране на трактори по пътищата, особено в близост с границите на други държави.
Въпросът обаче е какво да предприемем. Най-лесно е да кажем: това лято кракът ни няма да стъпи в Гърция, ще ходим на море другаде. Тогава на следващата година вместо трактори, на Кулата със сигурност ще се наблюдават червени килимчета и бъклици с узо. Ние обаче няма да направим така, защото така е много лесно и не е достатъчно възпитателно за гърците. Ще направим иначе, а именно:
Ще отидем всички в Германия и оттам ще си купим големи туристически каравани. За да не изкарваме караваните празни от Германия, ще натоварим в тях няколко каси бира (пауланер или радебергер) и различни вюрстхен. После ще минем през Австрия и Италия, откъдето ще се заредим с джолан, червено зеле, спагети и моцарела. От Хърватска ще си купим разни пресни адриатически рибки. В Сърбия ще натоварим лозева ракия. От Румъния ще се запасим с по няколко туби бензин, а в Турция ще напазаруваме баклави, кадаиф и кадън-гюбек. Запасени по този успокоителен начин, вече ще прекрачим гръцката граница, за да се насладим на плажовете на тамошното беломорие. Ще се насладим, обаче няма да похарчим нито стотинка в тъпите гръцки магазини и тъпите гръцки кръчми. Ще ядем само това, което сме си донесли. Ще ядем и ще серем. Ще серем на плажовете, ще серем в маслиновите горички, ще серем на античната археология, ще серем даже и на солунската митница. Когато изядем всичко, ще изпием по една лъжичка морска сол, донесена специално от черно море, за доизсерем останалото и ще се приберем обратно. Немските каравани ще зарежем в Гърция, за да можем по-късно да ги обявим за откраднати. Това е.
Tags: гръцки фермери, гърция, протести, трактори
-
Ленено семе - не забрявай!!!
-
ах, как добре са го казали гръцките комунисти - класовото осъзнаване на фермерите. осъзнаването, че за да са истински комунисти, трябва да просят, а ако не им дават - да заплашват с насилие. ако пак не стане - да преминат към активно насилие. просяк, рекетьор или обирджия - до това се свежда житейската дилема на истинския комунист…
-
Гениалното решение! Пак ме разсмя, 10х!
-
Ма така ще им наторим маслиновите горички. Май най-добре и да не серем там - и това не заслужават.
-
Тъй де, срането решава всички житейски проблеми.
-
Някак странно, но последната част от поста ми напомни за речта на Уинстън Чърчил от 4 юни 1940 “Ще се борим с тях по плажовете”.
-
А не може ли да им препикаем нещата вместо да осираме?
Като препикаем някъде, особенно след тежка вечер, там повече няма да поникне нищо! -
На кривата ракета космоса и пречи, или на нашата икономика протестите на гръцките фермери. Нека си протестират хората ние като не можем и не ни стиска и като сме си овце. И къв е тоя стремеж за осиране и препикаване типично по български на метено. Щото тука си осрахме на всякъде и сега да помагаме на гърците.

14 comments
Comments feed for this article
Trackback link: http://sulla.bg/2010/01/26/1265.html/trackback