Из публичното пространство кучешката тема се носи на фАндъци, които вятърът на безумието търкаля като топки тръни в някой каубойски филм. От една кратка публикация в Интернет става ясно, че Йорданка Фандъкова най-сетне е взела кучкарите в твърдите си даскалски ръце и те вече ще бъдат подложени на абсолютно заслужени репресии, ограничения на местата и времето, в които могат да се появяват, ще се създаде специална полиция, която да проверява ветеринарните паспорти и да глобява, за което, разбира се, кучкарите ежегодно ще трябва да си плащат на общината, сякаш всичко това е някаква услуга, която им се предоставя. Във Виена също си плащат данъци за животните, но там това им дава право да влязат навсякъде и по всяко време с тях. Лично аз съм виждал осиновени бездомни кучета със стопаните си в сладкарница „Сахер”, където стари баби с диаманти пият кафето си. Нека това се има предвид следващия път, когато на някой му се прииска да използва заклинанието „по цял свят е така”.
Защо се ограничава времето и мястото за разхождане на кучета? Това е или дискриминация, или наказание. Ако е дискриминация, то нещата са много лесни, защото си има международни съдилища, които да ни защитават от нея. Ако е наказание, то нека помислим кой и за какво бива наказван. Моето куче е научено да не цапа, не напада нито хора, нито други животни и е безкомпромисно обучено и дисциплинирано. За какво провинение тогава следва да бъда наказан аз, като ограничават движението ми по време и по място? Разбира се, могат да ми възразят, че има кучета, които цапат и нападат, затова ще страдат всички, покрай сухото ще гори и суровото. Тогава, ако приемем, че бутилките от бира в тревата, пластмасовите чашки, торбичките, фасовете и картоните от пица са изхвърлени от хора, нека забраним и на хората да припарват в парковете. На всички хора – покрай сухото гори и суровото. Ако ще ме наказват, да кажат за какво ме наказват и да го докажат. В противен случай ще считам, че ме дискриминират и ще предприема съответните действия да се защитя.
А на кметицата ще обясня само няколко неща:
Госпожо кметице, в голямата си част кучкарите са активни и финансово състоятелни членове на обществото, следователно са добри данъкоплатци на държавата.
В голямата си част те са и имотни хора, следователно са добри данъкоплатци и на общината.
Повечето хора, които се грижат за животни, са емоционално богати, морални, интелигентни и отговорни. Тях точно ли искате да отблъснете като политик?
И накрая, в чисто оперативен план, не мислите ли, че имате много по-важни нерешени въпроси, на които трябва да посветите усилията си? Поне един милион души живеят в София, без да плащат местни данъци и такси, но ползват инфраструктурата на града и изхвърлят отпъдите си тук. Улиците са в окаяно състояние и аз се чудя как застрахователите на автомобилите не са ви разчекнали от съдебни дела. Да не говорим за паркирането и градоустройството, в които дейността на общината е престъпна и като казвам престъпна имам предвид пренебрегването на решението на Върховния съд относно заплащането на синята зона в центъра, както и хилядите нарушения при издаване на строителни разрешения и изпълнението на безумни строежи.
Искам най-приятелски да ви кажа и още нещо. Когато затруднявате притежаването и отглеждането на домашни животни било чрез искане на повече пари за това, било чрез другите репресии, които сте измислили, ще постигнете само едно: много хора, които по причина че не искат да се конфронтират с вас, вече ще са крайно затруднени да се грижат за животните си, просто ще ги изоставят, като по този начин ще увеличат проблема ви с бездомните популации. Да не говорим, че никой няма да се реши да си осинови бездомно животно, а вие трябва да поощрявате такива хора, а не да ги преследвате, защото те решават ваши проблеми.
Никой политик и никое управление, което решава проблемите си (особено финансовите) като тормози хората с все нови и нови данъци, такси и ограничения, от които следват глоби, не е свършило добре.
-
Към съмняващите се за положението във Виена - идете, вижте и тогава говорете. Защото аз изпитах нещо като “културен шок” ли, не знам как точно да го определя, но за мен беше нещо необичайно ситуацията “куче в ресторант”. Миналата година бях за няколко дни във Виена с дъщеря ми. Влязохме в някакъв ресторант да вечеряме. Не бяхме забелязали, че в ресторанта има куче, установихме го след влизането на другото куче, защото те, естествено, се сджавкаха. Тя и ситуацията беше смешна - дог срещу булонка, но както и да е. На другия ден отново в някакво кафене видяхме как хората си пият кафето, а кучето чинно стои до стола им и това не притеснява никого.
Иначе не вземам страна в спора, защото имам котка и не съм толкова наясно с “кучешките” проблеми. Е, госпожата сигурно и за нас нещо ще измисли…-
Една голяма разлика между София и Виена, която, за съжаление, може да се отстрани само с много години работа, е, че тукашните кучета (с много малко изключения като моето и на Сулла :-) ) не са научени да стоят до стола на стопанина и изобщо не са научени на нищо. Впрочем във Виена кучетата или не акат по улицата, или ако са малоумни и/или не са научени, стопанинът събира!
Но от друга страна, на същото не са научени и хората у нас! Така че или да ги забраним, или да направим нещо така, щото да започнат да се държат като виенчани.
-
-
За автомобилите също не трябва да има данък. Ограничават движението им до асвалтови пътища, че и пари им събират - цапали. Моя не цапа - нито “пишка”, нито “ачка” - седи си пред блока, в него си държа дърва за огрев.
-
Чудесно сравнение! Ако автомобил прегази бабичка - давайте да забраним автомобилите!
-
-
Човек да не изрази недоумението си от недомислиците в някоя наредба и всички с различно мнение и начин на живот ще му скочат.
Отглеждането и грижата за дете НЕ противопоставя отглеждането и грижата за животно. Така както едните го правят, така искат и другите-правилно и с мисъл за детето/животното. И някак си не е уместно да сравнявате домашни любимци-бозайници и домашни любимци-влечуги, вторите живеят при хората по принуда, защото могат и смаи да се справят с живота си, а първите по необходимост, защото човекът ги е направил зависими от себе си. Затова бездомни кучета и котки ще има винаги, докато съществуват малоумници, които им се радват от ден до пладне, а бездомни влечуги ще виждате инцидентно.
Преди да забраниш пребиваване на нещо или някой някъде си, е редно да му окажеш/покажеш подходящо за целта място. В противен случай, закона ще си остане абсурден и ще работи само на хартия.
Грижа се за детенце на година и три месеца и за шпаньол на три години и половина. Почти винаги се разхождаме заедно. Така детето общува с животното и в друга среда освен домашната.-
Държавата да вземе, първо, да се справи с народеца, който създава бездомни… Дотогава си оставаме едни вечни деца - всичко да ни е позволено, а за последствията някой друг да отговаря.
В допълнение - човек узрява за любимец, когато узрее и за дете - и в двата случая е докато смъртта ги раздели. Жалко е, когато този факт не се осъзнае овреме.-
Тоест влечугите са направили свободен избор да живеят при хората? Или изхвърленото на улицата куче не успява да оцелее само? Откъде тогава са се появили уличните кучета, ако домашните загиват, оставени сами на себе си? Май не - дори в началото да са беззащитни, в града има достатъчно боклуци, откъдето да си набавят храна, а и няма хищник, който да ги схруска докато са още неопитни. Така че не съм убеден в разликата между змии и кучета, която изтъквате. Но дори да допуснем, че сте права, от това как следва, че домашните змии не могат да бъдат извеждани в парковете?
-
Това, което си разбрал не е това, което съм написала. Все пак благодаря за вниманието :-)
-
-
-
-
Интересно противопоставяне - деца срещу кучета? Имам три деца, нямам кучем или друг домашен добитък макар, че много ми се иска и ще си взема веднага, когато чаветата станат достатъчно тоговорни, за да се грижат за него.
Според мен държавата и общината трябва да работят така, щото нейните граждани /селяни и поданици също/ да се чувстват и живеят добре. Това се постига не само с едностранчиви санкции, а и с необходимия контрол. При положение, че общините в Р България не са се справили с бездомните кучета, а това е техен ангажимент не би трябвало да налагат никакви ограничения в периметъра на движение и разхождане на домашни потомци, защото се губи философията на наредбата и/или закона.
Подкрепям Сула, не може на изрядния да му се налагат рестрикции за сметка на неизрядния.-
Именно. Това беше идеята. А не деца срещу кучета и провинциалисти срещу столичани (от които 90% са провинциалисти).
-
-
А и забравих - НАЗДРАВЕ!
-
Тази вечер си седя, пийвам си Джон Райдър Черен етикет и се чудя откъде ли са се появили бездомните кучета в София и останалите големи градове? Една възможност е това да са произлезли от уличните котки, които са мутирали вследствие на Чернобил. Друга възможност е да са били вълци и чакали, които са се преселили в градовете поради глад, тъй като през 80-те години Пенчо Кубадински и компания са избили дивеча в горите, а в началото на 90-те Филип Димитров ликвидира селското стопанство.
Струва ми се обаче, че по-вероятно днешните улични кучета да са потомци на домашни кучета, изхвърлени на улицата от грижовните си стопани. Ако приемем тази работна хипотеза бихме могли да се зачудим как е справедливо да се финансират дейностите по ликвидиране на уличните кучета? Не би ли следвало тази дейност да се финансира изцяло от таксите, плащани от собствениците на кучета – все пак тази група е създала днешната популация (и периодично й влива свежа кръв). Или следва мнозинството от домакинствата (предполагам, че около 90% от домакинствата нямат куче) да субсидират хобито на останалите 10%?
Има и други въпроси, на които се опитвам да намеря отговор, но не успявам. Така например се опитвам да си представя типичните собственици на кучета. Аз съм убеден, че те „са емоционално богати, морални, интелигентни и отговорни” граждани. В голямата си част те са „активни и финансово състоятелни членове на обществото”, „имотни хора, следователно са добри данъкоплатци и на общината”. Стига разбира се общината да не им поиска някой безбожен данък от порядъка на 100 лв./годишно, в който случай много от тях „ще са крайно затруднени да се грижат за животните си, просто ще ги изоставят, като по този начин ще увеличат проблема ви с бездомните популации” (за което, подразбира се, трябва отново да платят оставащите 90% от хората). Може би ако си сипя още Джак Райдър ще успея да си представя типичния стопанин на куче…
-
Този парадокс се получава от желанието ми да манипулирам Аудиторията. Обаче тя, Аудиторията, отказва да се манипулира, защото е умна, особено в онези свои части, които изострят интелекта си с “Джон Райдър” :D
-
-
Определено общината има по-сериозни проблеми. А и домашните кучета са къде-къде по-”безопасни” от бездомните псета, които се разхождат свободно и за момента успешно се изплъзват от всевиждащото око на г-жа Фандъкова. Нека почнем от приоритетите за оправяне…
-
Коментарът ми не е за предлаганите промени, а за реакцията ви, която според мен е напълно неуместна и много ме разочарова. Малко ми е дълъг поста, затова го сложих в собствения си блог, а не тук като коментар
http://www.kenanoff.com/blog/archives/1362/-
Винаги съм казвал, че има много граници, които разделят хората и ги определят като едни или други: мъже и жени, богати и бедни, умни и глупави, добри и лоши. Една от най-важните граници се определя според отношението на хората към животните.
Михаил има право да се разочарова от мен, когато моето куче се изсере на тротоара или изплаши дете, или когато ме види да го водя не на каишка на места, където би трябвало да бъде водено на каишка. Но когато тези неща не са налице, Михаил може да пише не само “Смешен плач”, но и “Политическа зима”, ако му е приятно, но да не си реклрамира тези публикации в моя блог. Аз нямам нищо общо с това, което го възмущава.
-
Господин Кенанов,
ако нещо някога ме е дразнело в хората, това е липсата на толерантност към неща, които не ни изнасят. Какво имам предвид? Ще направя едно силно сравнение: Вие силно мечтаете за момента, в който всички гадни кучкари ще ходят след питомците си с лопатка и кофичка в ръка, но силно се съмнявам, че имате нещо против по време на семейния излет синът Ви да клекне до някое дърво и да се облекчи по спешност. Както по-горе отбелязах, сравнението между домашен любимец и собственото Ви дете е изключително силно, но, сам разбирате, че, ако аз след това нагазя горепосочените отпадъци, по никакъв начин няма да диференцирам случката като Наказание, ако е кучешко лайно и като Благословия свише, ако е лайното на сина Ви. Аз и в двата случая ще съм нагазил в лайно, защото съм категорично убеден, че няма да сте го изринал надлежно с лопатката. Ерго - за мен първопричината няма никакво значение, защото ще съм принуден да се боря с миризливите последици.
Защо го казвам? Отдавна съм забелязал Вашата непримиримост а) към пушачите и б) към кучкарите. За съжаление и двата порока са незабранени със закон, така че към настоящият момент следва да проявим малко търпимост към тях. Нека да оставим тютюнопушенето настрана, тъй като наблюденията ми показват, че там сте изключително зле с аргументите.
Аз имам куче, по подобие на красавеца на Сула то е добре възпитано, не налита на чужди хора, даже изпитва странна липса на влечение към тях. Съгласил съм се с госпожа Етажна Собственост, че трябва да изплащам режийни, все едно гледам още един човек в жилището си, правя всичко възможно да се съобразявам с околните, когато го извеждам.
До тук добре… Ама, благодарение на будни граждани като Вас, непрекъснато изпадам в добрия стар виц: “Когато е за работа - другарю Асан, когато е за маса - баф та у сиганина…”. Щом трябва да плащам някакви разноски, тогава кучето ми бива приравнявано автоматично като член на домакинство. И то възрастен такъв, защото децата плащат по-малко. Когато съм навън обаче, непрекъснато се налага да спасявам собственото си куче от налетялите го хлапета или бездомни кучета, защото то е добре възпитано, освен това е добро до глупост и по-скоро ще умре, отколкото просто да излае. Местата му за разходка биват определяни не от “места за кучета”, а от това къде са решили да пият кафе мамите днес, разхождайки наследствата… Общината е измислила нов вид плащане и регистрация. И тях ще платя, не е проблем. Лошото е, че за тези 24 /двадесет и четири/ лева годишно единственото, което ще се случи е, че Общината ще си купи индулгенция от такива като Вас и нищо повече. Нито за мен и моето куче нещо ще се подобри, нито Вие ще получите така желания от Вас обезкучен град.
P.S. Сула, сори, ама избеснях… Ако съм прекалил според теб - минавай с гумата отгоре…
-
Първо, даже и не знаете как се събират изпражнения на куче, макар че имате такова. Не се прави с лопатка и кофичка разбира се.
Това показва желанието ви за промяна и отношението ви към околните.Второ, детето ми е добре възпитано и за двете си и половина години живот няма никакво изпражнение на открито. Няма и да има.
Не е толкова трудно, както и не е трудно еднократното навеждане с пликче около ръката (опа, казах как се прави).
Но когато няма желание и от сто кладенеца вода се носи…Трето - мамите имат право да си разхождат “наследствата” където си искат. Градът е за хора, кошарата е за овцете, кучето - около стадото. Ако ми приравнявате детето с кучето си имате още много възпитание да наваксвате.
-
Лошо… Очаквах по-сериозен отпор…
Първо: изразът за кофичката и лопатката е образен, разбира се. Ако не съм се изразил достатъчно фигуративно, моля да бъда извинен. Една от особеностите на отглеждане на куче е, че човек научава изключително бързо как точно се извършват определен вид дейности около любимеца му. Така че прекрасно знам кое как се събира, идеята на илюстрацията беше друга, ама вече се посипах с пепел.
Второ: Можем да се убеждаваме с часове как Моето куче и Вашият син са абсолютно стерилни откъм отпадъци на публично място и пак няма да си повярваме. Кой крив и кой прав се вижда в първата квартална градинка, където детските и кучешките изпражнения водят битка за надмощие и за момента определено няма ясно изразен водач.
Трето: Когато Добрата Държава е решила, че аз ще плащам данъци и такси за кучето си, то е редно Добрата Държава да ми обясни как точно ще се подобрят нещата за мен и същото това куче. Иначе данъкът е чисто и просто силно дискриминиращ, както беше навремето ергенският такъв. В така лелеяната Европа има паркове или поне места за разхождане на кучета, които са обозначени като такива и там деца и колички място нямат. Силно бях учуден да видя в Амстердам едно такова място, което на всичкото отгоре беше застлано със ситен морски пясък. Точно морски, с всичките му видове остатъци от миди, а не изровен от каналите. И наоколо беше пълно с майки с колички, пък не видях една от тях да е засегната и дискриминирана от наличието на такова пространство. Друг е въпросът, че на 300 метра от там имаше такъв детски парк (общински), на който и бившия вече Софияленд може да завиди. Кучкарите пък изобщо не напираха да вървят там, защото ще им махнат главата до кръста с глоби.
Идеята? Че е помислено за всички. Не се мисли на принципа “Тук има една групичка, от която могат да се смъкнат едни пари…”. Пак казвам - нямам против. Но какво ще получа срещу тях?
-
Тук има нещо нередно. Как се получава така, че най-смислените коментари, показващи богата езикова култура и висока интелигентност, се пишат именно от презрените вредители кучкари и пушачи :) Тук нещо не се връзва. Нали уж са терористи!
-
Сула, няма как да ти отговоря, затова отговарям на себе си. :)))
Смирено благодаря за квалификацията, обаче искам да отбележа още нещо, специално за Михаил:
Господин Кенанов, в горенаписаното няма нищо лично към Вашата персона. Вие и подобните Вам се борите за един по-добър свят, аз и подобните мене горе-долу се мъчим да вървим в същата посока. Целите ни не са генерално различни, но методите ни със сигурност са. Аз винаги съм изповядвал веруюто, че “баланс му е майката”, затова не си позволявам да говоря със самочувствието на “Последна инстанция”, а се мъча да водя доказателствен диалог. В този ред на разсъждения предлагам следното: Малко по-горе в рамките на 3 написани от Вас точки аз получих точно 3 броя лични нападки, които не намирам да са свързани по някакъв начин с кучкарската тематика. Ето защо възнамерявам да спра с “троленето” и да отговарям само на неща, които са написани по темата и подкрепени с нещо различно от “аз така искам” или “на мен така ми харесва”. На довода “В цяла Европа/САЩ/свят е така” пък вече спрях изобщо да обръщам внимание. Тъй че предлагам да продължим темата само ако имаме да кажем нещо смислено по нея. Благодаря Ви!
-
-
-
-
-
“Sulla
on 14/02/2010 at 17:44
Чудесно сравнение! Ако автомобил прегази бабичка - давайте да забраним автомобилите!”Лично аз бих забранил бабичките…
Апропо, Sulla, ти събираш ли в торбичка екскрементите на хубавия си вълчак, когато го извеждаш на разходка? Пскаш ли го да тича свободно, без повод? А намордник слагаш ли му ? Cheers
-
C. Marius: не, да, не.
-
Enough said, достатъчно казано :) . Уважавам откровенността, макар и граничеща с безочие :) :)
-
Изглежда не съм бил разбран правилно: не само няма да си водя кучето вързано, не само няма да му слагам намордник, но няма да спазвам и новите ограничения, които обсъждахме тук, които считам за дискриминационни и които станаха причина за разгорещените ви изказвания. Всъщност именно това “искаше да каже авторът” с текста си. Дано този път съм бил достатъчно ясен.
-
@Дончо относно безочието, просто не си информиран.
Първо голямо куче, ако не е обучено, да го водиш вързано е вредно и опасно, защото бидейки по-силно от тебе, може да те повлече, например под колелата на автобуса. Голямо куче се води не на повод, а “на команда”, няма друг начин, освен ако ти самият не си борец или нещо подобно.Лайна съм прибирал от местата, където контрастират със заобикалящата ги среда (например от площадката пред входа), но пак опираме до обучение, на мен не ми се е налагало да ползвам торбичка откакто кучето ми навърши на 3 месеца (т.е. отдавна). Едно интелигентно и възпитано куче може да съобрази къде да свърши тази работа по-добре от някои хора.
Друг е въпросът, че в София просто повечето места са напълно уместни за екскременти.
-
-
-
Забелязвам, че и авторът и коментаторите винаги говорят от позицията на собственик(стопанин).Всъщност никой не се замисля, каква би била позицията на самите кучета и доволни ли са на личното си пространство от 5 кв.м. на третия етаж в някой блок, било то на “Витошка”,”Люлин” или в Перник.Няколко минутните разходки в градинката и постоянните ограничения на повода, когато наоколо си играят няколко дузини хлапета и обратно в тясната къща(на терасата, в коридора или във върховния случай в краката на господаря).Лично мое мнение, като стопанин на няколко кучета от едри породи е, че гледането в апартамент на куче по-голямо от пинчер е ЛИЧНО наказание към животното и не е много уместно, човек да се чувства наказан, защото все пак не разхождат него.Блокът си е блок, а пък бил той и “кооперация” от преди 9ти, дворът си е двор, за където е било опитомено кучето, а пък дай Боже всекиму по-голям такъв.Изводът, че отглеждането на куче е своего рода някакъв статус символ е напълно абсурден, а че “Повечето хора, които се грижат за животни, са емоционално богати, морални, интелигентни и отговорни.” е направо нелепо.Без да искам да обидя авторът, искам да му пожелая да не иска от общината, да направи кучето му свободно и щастливо, а като финансово състоятелен, емоционално богат, морален, интелигентен и отговорен член на обществото сам да му осигури това(малко стил Кенеди).
С най-добри пожелания и чувство за хумор.Ваш редовен читател, Трифон Трифонов.-
Нещата отново са строго индивидуални. Сигурен съм, че моето куче, ако го изгоня от апартамента си, от диваните, от креватите и килимчетата, от играчките, с които някой непрекъснато си играе с него, от хладилника, от килера с лакомствата, от офиса си, където е всеки ден и където се радва на непрекъснато внимание и постоянно има някой, който да се занимава с него, за да го оставя да живее във вашия двор на воля (в колибка или в клетка), ще ми се обиди кръвно и няма да иска да ме погледне!
-
Разбира се, това е така в случаите, когато кучето е изградило навици.Въпреки това практиката ми е показала, че “апартаментно” куче, лесно свиква на воля, а обратното почти никога, да не казвам никога.На воля имам предвид свободно, а не вързано или затворено в клетка.По-скоро смяната на местообитанието е въпрос на нагласа на стопанина, а не на животното.;-)
ПП И при затворниците с “дълъг стаж” се появява синдрома, да искат да се върнат обратно в затвора.Не че навън е толкова неприятно, но в затвора им е познато и обикновено имат някой да се грижи за тях и да ги милва.;-)
ТТ
-
-
Може би ще споделиш, как успяваш едновременно да оставиш кучето, за където е било опитомено, денонощно и само и в същото време да общуваш активно и постоянно с него? Кое наказва повече? - самотен в голям двор или на тясно, но постоянно сред глутницата? Питам те, защото се съмнявам, че моят би се чувствал по-добре “свободен”, но изолиран, сам със себе си. За протокола ще уточня - живея със шпаньол.
Защо да не иска от общината нещо, което му се полага като данъкоплатец - да се чувства добре там, където живее/плаща данъци? -
Това са егати глупостите. Аз като собственик на голямо куче се старая да му осигуря колкото мога повече часове и километри разходка. По време на тази разходка ние никому не пречим, освен че предизвикваме мини задръствания от желаещите да ни видят/пипнат/погалят/снимат (и подозирам, че обектът на интерес не съм аз).
Общината иска да ме ограничи по време и пространство именно в това ми желание и следователно общината иска да малтретира мен и кучето ми.
-
-
Има един ловък градски хищник ( при това доказано успешен) който би се справил по естествен път с бездомните кучета.
Това е китаеца.
Но ако общината създаде официално подобен род взаимоотношения с нашите китайци, кой пръв ще ревне, като ранена в сърцето пантера, за правата на помиярите?
Кучесобствениците.
Защото същността на демагогията е, че може да се произвежда кучешка храна от бездомни кучета, тъй като се произвежда скришом.
Но човек от далечния изток реши да се поглези …(без да е платил предварително някому) ще стане страшно, щото сме били били европейска страна.
Моят извод - тая работа с бездомните кучета и кучесобствениците много заприличва на Червото на Мьобиус. Остава само да се уточнят ролите..)))))))) -
Много дискусия, много нещо. А нещата са толкова прости! За да станеш детски учител, трябва преди това истински да си намразил децата (Цитирам: “разликата между педофил и педагог е тази, че първият истински и неподправено обича децата”). За да паднеш чак дотам, трябва преди това да си си отгледал биологична (генетична) ненавист към “гадините” (Май така им казват по селата. “Хайванчета” казват на тези, които давят мляко или месо.) Оттук е само една крачка до прозрението - за да станеш кмет, трябва истински да мразиш общността и да гориш от желание да я накажеш и тормозиш ежедневно. А иначе за другите проблеми - не яз съм измислил: “Сняг се сипе на фандъци”.
-
П.П. Отраснал съм сред домашни любимци-кучета. За най-голям и престъпен тормоз в годините преди 10 Ноември смятах картотекирането им и задължението да ги разхождам с нашийник с ветеринарната марка и паспорта им в джоба си. Това - преди да дадат картбланш на откачалките, които си направиха сафари из столичните улици. Тогава дори Любомир Левчев се възмути… Сега отглеждам един прекрасен йоркшир на две години. Не мога да разбера как това сладурче бие по авторите на Столична голяма община (или както там се казва…). Като погледна улиците на София денем, вечер тротоара пред балкона си, на който подпилите исконни врагове на домашните любимци пикаят на воля в тревата пред блока (и други неща правят, защото са го видяли от бащите си, където са живяли преди това), си мисля, че трябва да има закон за защита на столичния град от таселението му, не от домашните любимци.
-
Сула, не съм чел наредбата, но дали предвижда изключения за кучета водачи на хора със зрителни увреждания?
А днес 15.02.2010 г. чух по Дарик, че СГО предвиждала евтаназия за бестопанствени кучета до 6 месечна възраст. Дали има нещо вярно в това, защото не го намирам в нет-а?-
Евтаназия по закон се предвижда само за доказано агресивни кучета. В момента евтаназията на други безстопанствени животни е забранена.
-
-
да се поправя : бестопанствени да се чета беЗстопанствени :)
-
Pingback from Иван Стамболов · Двете бузи на човечеството on 28/02/2010 at 14:56
-
И така, след като изчакахме всички коментари, време е да направим и конструктивното си предложение, а именно:
Броят на домашните кучета трябва да бъде ограничен, всъщност по-скоро да бъде ограничен броят на хората, които имат право да притежават домашни животни. За да станеш собственик на куче, трябва да положиш определени изпити и да получиш разрешително. В процеса на получаванено на това разрешително трябва да докажеш, че знаеш какво предприемаш и че ще можеш да се грижиш качествено за животното си през следващите 15 години. Трябва да покажеш елементарни познания по кинология и ветеринарна медицина. Трябва да покажеш и доходи, които ще ти позволят да не лишаваш от нищо животното си. Разрешителното за гледане на куче трябва да се взима не по-лесно от шофьорска книжка или разрешително за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, включително и психиатричия преглед. Така кучетата ще бъдат по-малко и ше създават по-малко проблеми, да не кажа - никакви.
А иначе имам още два въпроса към опонентите във форума:
1. Ако нечий ирационален страх от кучета е причина да се ограничава моето движение с кучето ми, то, ако допуснем, че някой има ирационален страх от панталони, значи ли, че трябва да излизам, облечен в рокля?
2. Ако трябва да избирам между моето куче и детето на някой непознат, какво според вас бих избрал? - този въпрос е за домашно :)
-
Ами всъщност прилично предложение, макар и малко засилено в някой части. Но определено гледането на куче изисква усилия и е добре да се знае, че си способен да ги полагаш. Трябва да важи и за котки между другото.
На въпросите:
1. Страхът от кучета не е ирационален, а предизвикан от определени (не всички и не сега) кучета. И защо никой не си разхожда питона по улиците - не съм чул някой да е бил ухапан?
2. Твоето куче и чуждото дете тръгват да падат от мост. А ти имаш една ръка в гипс и може да хванеш само едното. Надявам се че би избрал каквото и аз.-
Ако искаш домашното ти да бъде оценено, трябва да отговориш, а не да се надяваш.
-
-
‹ Previous · 1 · 2
76 comments
Comments feed for this article
Trackback link: http://sulla.bg/2010/02/12/1287.html/trackback