Има Интернет – има проблем; няма Интернет – няма проблем

fidosova

Тази сутрин ме поканиха в TV7 заедно с Комитата и Асен Генов, за да обсъждаме идеята на Искра Фидосова новият избирателен кодекс да контролира не само българските електронни и печатни медии, но и Интернет – сайтове, форуми и блогове. Не възнамерявах да споделям мнението си по този въпрос, но изглежда ще трябва да го направя. Извън това, че за мен всеки опит да се контролира и регулира словото е опит да се добие власт над него, с която после да се злоупотребява, не намирам дори за необходимо да се обсъжда идеята за такъв запис в избирателния кодекс, защото тя е прибързана, глупава и недомислена. Единственият начин да контролираш Интернет е да го забраниш изобщо. Иначе най-много да се изложиш.

С цел обаче по-доброто изясняване на въпроса искам да предложа на инициаторите на идеята един кратък ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК:

КЛЕВЕТА – невярна информация, която накърнява достойнството на този, за когото се разпространява. Управляващите много се страхуват от клевети и компромати в блоговете и социалните мрежи и затова искат отрано да си вържат гащите законодателно. Макар че не всеки компромат е клевета. Компроматът, както сочи името, е материал, който компрометира някого, изнасяйки за него информация, от която той се срамува и не би искал да става обществено достояние. Но тази информация може и да е вярна. Ако кажеш за някой обществено мъж, че е импотентен, това във всички случаи е компромат, но е клевета само в случай че не е вярно. Така например клевета би било следното съобщение:

На 20 юни тази година в село Крива ръкойка министър Симеон Дянков изнасили бабичка и й открадна пенсията.

Обаче съобщението:

Симеон Дянков е неадекватен политик, слаб финансист и компрометиран министър.

Това съобщение е лично мнение и ще бъде престъпление, ако някой тръгне да преследва автора му за него. За съжаление обаче, струва ми се, тези, които искат да променят избирателния кодекс в посока към контрол върху текстовете в Интернет, се страхуват повече от втория вид „клевети”.

АНОНИМНОСТ – лично действие без разкриване на самоличността. Четем: „За първи път в закон ще бъде вкарана забрана за анонимни материали по време на изборни кампании.” Няма да навлизам в разсъждения как точно е възможно това, само се питам кой и каква отговорност ще носи за анонимни текстове в Интернет. Моят блог е отворен за всеки, който иска да коментира (с изключение на един-двама досадници и руските порно спамове), така че под всяка статия могат да се появят всякакви коментари, много от които анонимни и много от които вероятно неприятни за вносителите на предложението за законодателна промяна. Ако някой иска да държи мен отговорен за тях, това е все едно вестник „Труд” да отпечата на първа страница снимка на Искра Фидосова, после някой да си купи вестник, с флумастер да нарисува на Фидосова мустаци и брадавица на носа и после да залепи страницата на ъгъла на Витошка и Патриарха. Каква е в този случай вината на в. „Труд” за този анонимен акт на комуникация?

ЮРИСДИКЦИЯ – ето тук идеята на Фидосова се разбива и аз не мога да си обясня как тя не го вижда, при положение, че е юрист. Всяко престъпление се дефинира с територията, на която е извършено, и с него се занимават властите, които имат юрисдикция над тази територия. Коя е територията на Интернет? Кой има юрисдикция над нея? Как предлага Фидосова да се постъпи с човек, който е ”наклеветил” ГЕРБ в условията на предизборна надпревара, но този човек живее, да речем, в Холандия и е публикувал „клеветата” във Facebook, при което текстът физически е попаднал на сървър в Индия? Кой ще го преследва и с какво ще го накаже?

ПОЛИТИЧЕСКИ АВТОРИТЕТ – уважението, което политическите субекти успяват да предизвикат към себе си. Трудно е да се даде рецепта за това как да предизвикаш уважение към себе си. Но има много лесни начини да предизвикаш неуважение. Единият от тях е да не държиш на думата си, да казваш днес едно, утре друго, после да се отмяташ и от него и накрая човек да не може да разбере имаш ли изобщо собствено мнение. Така ще стане и с предложението за контрол върху Интернет в избирателния кодекс. Пак ще има „ама това беше само идея”, „подведоха ни” и „искахме да кажем друго”. Държавното ни управление обаче има едно много ценно качество, заради което трябва да си го обичаме – когато измисли някоя титанична глупост, после се отмята. А можеше и да не се отмята…

Tags: , , , , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 172 other followers: