Истината – въпрос на гледна точка

Една телевизия – не й споменавам името, а казвам „една телевизия”, защото самата тя обича да поднася новините си по подобен начин: „неизвестни лица извършиха обир в магазин от голяма търговска верига (още по-добре би било: „случи се събитие на определено място в известен български град”) – та, една телевизия преди празниците пусна самодоволен и самовъзхваляващ клип на собствените си новини. Редуват се лица на новинари и звучат силни думи. Когато стигнем до поантата, тя звучи затрогващо, но навежда и на размисъл: „Истината е въпрос на гледна точка”.

Сигурен съм, че тази фраза се е промъкнала не умишлено, а от простотия, но по някаква лукава случайност се превръща в емблема не само на телевизията, но и на повечето електронни и печатни медии. Истината е въпрос на гледна точка. Официалният девиз на новините в тази телевизия е „Всички гледни точки”, но това е лицемерна лъжа. Има медии, в това число и въпросната телевизия, които имат само една гледна точка – гледната точка на финансиращия ги субект. И тази гледна точка може да се промени само с промяната на финансиращия субект. Това е тъжната истина за океана от информация, в чиито топли плитчини се плацикаме ние, жадуващите да се гмурнем в неизследваните му хладни дълбини. И тази истина не е въпрос на гледна точка, защото истината е истина и не се променя от промяната на ъгъла, под който я наблюдаваме. Гледната точка може да промени интерпретацията на фактите, но не и самите факти, не и истината.

Въпрос на каква гледна точка са истините, че София е столица на България, че водната молекула се състои от два водородни и един кислороден атом, че кучето има четири крака и една опашка и че авторът на „Под игото” се казва Иван Вазов? Въпрос на гледна точка могат да бъдат само парите от SMS-и, събрани в сълзливи медийни акции и наистина употребени за целта, за която са били събирани. Въпрос на гледна точка може да бъде и първенството на дадена (същата) телевизия по рейтинг в момент, когато предавателят й е в профилактика и програма не се излъчва въобще. Тези неща може да са въпрос на гледна точка, но те не са истина. Колкото и скандално да звучи, въпрос на гледна точка може да бъде справедливостта, но не и истината – всеки има своя правда, обаче истината е една, независимо дали я знаем или не. Истината не е въпрос на гледна точка, защото иначе попадаме в сюжета на онзи виц за еврейското училище, където учителят наставлява децата, че 2+2 е 6, най-много 7.

Не, истината не е въпрос на гледна точка, но, за голямо съжаление, въпрос на гледна точка са начините, по които тя ни се представя. И при избора на тези начини има обширни полета за творческа изява. Лесно можем да неречем кулата от слонова кост на символистите „кула от слонски кокали”, с което изцяло да променим представата за нея, без да излъжем. Това вече е въпрос на гледна точка. Ето, днес все по тази пуста телевизия, за която говорим, един от синоптиците (френетично превъзбуден младеж) каза, че имал добра новина за зрителите – днес, видите ли, щяло да има слънчево затъмнение. Що за добра новина е това аз не знам, но ето още един чудесен пример за гледна точка към истината. Каква е бутилката – наполовина пълна или наполовина празна? Въпрос на гледна точка, разбира се. Не е нужно да пипаме истината – тя си е истина. Достатъчно е да имаме контрол над гледните точки към нея. Гледните точки са онази опора и онзи достатъчно дълъг лост, с който Архимед се хвалел, че може да преобърне света.

Tags: , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 155 other followers: