Затвор за колоездачите

Вероятно някой ще си помисли, че акцията за глобяване на хора без колани на задните седалки на автомобилите е поредният отчаян опит на държавата да изтръска още някой лев от електората. Медиите обаче, надлежно информирани от пресцентровете на властта, разсейват тази заблуда и ни убеждават, че не е така. Акцията е в името на безопасността на хората, в името на тяхното добро, а не за пари. Тогава обаче защо наказанията трябва да се ограничават само до глоби? Те могат да бъдат много по-разнообразни. Например могат да се определят според степента на риска – колкото е по-голям той, толкова по-сурово наказание трябва да понесе човекът, който се излага на него. И ако наказанието за возене без колан на задната седалка е глоба, то за каране на мотоциклет, при това без каска, което е много по-опасно, наказанието трябва да е затвор. Затвор трябва да грози и колоездачите, защото ако се сблъскат автомобил и велосипед, то велосипедистът рискува много повече от пътника на задната седалка, независимо дали е с колан или не. Ако карате на отворен прозорец и по този начин се подлагате на риск от плексит – бой с пръчка. Ако говорите по GSM-а – принудителен труд. Ако сте силиконова красавица, която си оправя червилото на светофара – напляскване с пластмасова линийка по дупцето. Ако пък рискът е по-малък, да речем пропускане на преглед при зъболекаря и увеличаване на вероятността от кариес – строго мъмрене с последно предупреждение.

Но щом законодателят не е разработил тази занимателна и същевременно поучителна система от наказания а е предвидил само глоби за всички провинения, при които излагаме на риск самите себе си, то може би все пак трябва да допуснем, че става дума за пари. Всяка любов, дори и тази на държавата към хората, си има граници.

Винаги съм се питал какво става с глобите, като ги вземат веднъж от нас: детски градини ли се строят с тях, музеи и библиотеки ли се отварят, изобретяват се нови лекарства или се издигат паметници на именити българи. Винаги съм се питал и понеже никога не съм успявал да си отговоря без чужда помощ, реших да попитам близък мой приятел в Министерство на финансите и той ми обясни следното: когато се планира бюджетът на дадено ведомство, да речем Министерство на вътрешните работи, се залагат приходна и разходна част. Част от приходната част в частност са и приходите от глоби. Всяко добро ведомство съвестно трябва да изпълнява бюджетния си план както в неговата разходна, така и в приходната му част. И когато изостане с изпълнението на приходната част и особено в частта глоби, то доброто ведомство предприема мерки да навакса – организира акции по глобяване за возене без колан или пък за каране с незапалени фарове или за други такива зловещи престъпления. Тоест с парите не се случва нищо друго, освен да постъпят в бюджета на съответната организация и да изпълнят приходната му част с тази ревност, с която се изпълнява и разходната. Иначе казано, акциите по глобяването са акции по изпълнение на насрещния план. В началото на годината статистически е предположено колко нарушения ще имаме през отчетния период и изпълнението на бюджета изисква тези нарушения наистина да се извършат.

И ето пред какъв парадокс се изправяме в крайна сметка. Ако гражданите са по-дисциплинирани, по-съвестни и правят по-малко нарушения, то по този начин застрашават изпълнението на бюджета. Следователно гражданите трябва да бъдат наказани за своята дисциплинираност и добросъвестност. Трябва да бъдат глобени, защото са с шапка или да бъдат глобени, защото са без шапка. Така бюджетът ще бъде изпълнен, държавата ще функционира правилно, ще постигне целите, които си е поставила и доброто ще тържествува. Така е устроен светът. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tags: , , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 155 other followers: