Две случайни новини в потока

Чувствам се мъничко раздвоен, защото наскоро две събития привлякоха блуждаещото ми внимание. Разбира се, те не са равностойни нито по значимост, нито по медийно отразяване. Първото събитие е изключително важно за нацията и затова предизвика съответния обществен интерес. Второто е по-скоро досаден шум в ефира и някой с право би се ядосал, ако му губят времето да го занимават с глупости.

Първата новина е, че някакъв човек от село Кортен влязъл с пищов в сливенска банка, ранил охраната и се заключил вътре.

Втората новина е, че нашият премиер ратифицира пакта „Евро +”, с което се узаконява ESM – постоянният спасителен фонд на Еврозоната, в която ние, така или иначе, не сме. Така се променя Лисабонският договор, според който спасяването на фалирали страни е незаконно (и според мен такова трябва да си остане, защото спасяването на фалирали субекти превръща самото фалиране в доходен бизнес – вж. американските инвестиционни банки).

От една страна човекът от Кортен, Сливенско, имал приятелка, която се залюбила с друг, който пък бил вардянин в местния клон на банката, та затова онзи го гръмнал – не защото бил вардянин, а защото се залюбил.

От друга страна с подписа на премиера автоматично започваме да дължим 300 милиона, задето в Гърция чиновниците години наред са си раздавали по 14 заплати, а в Португалия, Испания и Ирландия са вършили и аз не знам какво, но със сигурност, неща, които не ни засягат и за които не сме виновни.

От една страна цели телевизионни емисии се посветиха на атентатора от Кортен и заради него даже забравихме войната в Либия и взривовете в японските атомни централи, но пък разбрахме, че в банката работела бременна жена, която, за щастие, него ден не отишла на работа, та затова не била взета за заложничка. Негримирани репортерки с разтреперани брадички предаваха на живо от пустите сливенски улици, защото не ги пускаха да снимат банката, в която така или иначе нямаше нищо за снимане, а ние притаили дъх се кокорехме в Телевизора да следим „кризата със заложниците”.

От друга страна според поетия от правителството ангажимент, в бъдеще ще сме задължени да откликваме в размер на над 6 милиарда евро, ако някоя страна-членка на еврозоната си позволи да се поразпищоли, да похарчи повечко пари за заплати и спасяване на свои банки и в крайна сметка – фалира. Тогава ще се изправят такива богаташи като българите и румънците и ще спасят тамошните чиновници.

От една страна на другия ден се разбра, че човечецът от Кортен не е никакъв злодей, не е искал никакви пари и се остави да го арестуван и отведат. Сега вече медийният интерес спокойно можеше да се прехвърли към подписките, които приятели и съученички организираха в негова подкрепа и да се занимава с това през следващите няколко дни.

От друга страна като изражение спрямо БВП, нашето задължение спрямо фалиралите европейски страни е 17%. Докато много от богатите членове на ЕС се ангажират с по-малко от 5% от техните брутни продукти. И сега на нас ни остава или да се откажем от влизане в еврозоната, или да продължим да клатим глава като кученце на задното стъкло на москвич и да повтаряме „да, да, да…” на всичко, което ни кажат чужденците. Да повтаряме и да си плащаме.

Ето това са двете новини напоследък, които ме карат да се чувствам раздвоен. Слава Богу, че втората не е толкова важна колкото първата и не ни засяга чак в такава съдбоносна степен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tags: , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 155 other followers: