Оставете децата на мира!

Новината, която вълнува напоследък нашето жадно за новини общество, е поредната продажба на Кремиковци. Най-голямо вълнение предизвиква личността и историята на купувача. Това бил невръстният някой-си, който имал фирма само от месец и, видите ли, вече разполагал с 316 милиона да брои за металургичния гигант. Ама, как! Откъде има тези пари?! Кой му ги даде?! За един месец ли успя да ги спечели?! На мен цялото брожение ми прилича на това да изпратя своята малка дъщеря да ми купи кашонче скъпо уиски от магазина, да я видят бабите и да започнат: Безобразие! Откъде тази пикла има пари за кашонче скъпо уиски?! Откъде, откъде! Тате й е дал! И, изобщо, защо не оставите децата на мира…

Никой не се опитва да скрие кой е купувачът на Кремиковци. Пише го във вестниците. Новото дружество е регистрирано на адреса на „Надин”, чийто основен кредитор е ПИБ. За „Надин” помним, че през 2008 имаше сериозни проблеми и беше на крачка от фалит с дълг около 250 милиона, а през юни миналата година откри завод, построен с кредит от 40 милиона. Лентата прерязаха Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова. От друга страна, дни след като стана ясен новият собственик на Кремиковци, ПИБ, най-големият кредитор на „Надин”, обяви, че ще подкрепи сделката с кредит в размер близо 120 милиона. Добре, ще присвият очи бабите, а откъде ще се вземат останалите до 316 милиона? Ето, това наистина аз не знам и не мога да отговоря, но си спомням, че миналия месец ПИБ издаде специални безсрочни облигации, с които увеличи кредитния си портфейл с 320 милиона. Затова все си мисля, че не е чак такава голяма загадка кой е новият собственик на Кремиковци. Въпросът е какво смята да прави с придобивката.

Според някои от махленските баба щяло да се възобнови производството и да се отвори работа за столичани. Съмнявам се обаче, че горди металурзи ще запретнат ръкави и сред доменни искри ще започнат да леят метал. Доменните и коксовите производства не могат да се възобновят. Говори се за някакво стоманено производство, което можело, ама защо ли хич не ми се вярва… Според други баби интересът на купувача била замята. Ама, чакайте! – веднага скачат трети баби. – Знаете ли, че рекултивацията на земята ще струва още 100 милиона! Кой луд ще ги даде! Искат земята, за да направят на нея бунище, включително и такова за химически и ядрени отпадъци, така че не само няма да отворят работа на столичани, ами на всичкото отгоре и ще ги обгазят и облъчат. Не – казват първите баби, – те искат да нарежат всичко метално там – от пещите и вагонетките до будката на портиера – и да го претопят в новия завод на „Надин”…

Аз лично не бих купил Кремиковци, защото не знам каква би могла да е далаверата от това. Но това изобщо не значи, че далавера няма. Щом е налице купувач, па макар и единствен, далавера сигурно има и то от гледна точка и на трите действащи лица: банката, компанията и държавата, която, да не забравяме, е съсобственик на Кремиковци с малко над 25%.  И като оставим настрана, че не се казва какво е отношението на купувача към дълговете на Кремиковци, което значи, че вероятно ще бъдат за сметка на третия съдружник, остава ни само очакването да видим какво ще се случи оттук нататък, за да си отговорим на въпроса каква всъщност е далаверата. Дано само в един момент не се окаже, че формалният купувач няма да обслужи кредита си, което много ще „натъжи” банката. Толкова ще я натъжи, че тя ще се окаже за пореден път заплашена от фалит. За пореден път ще се извият дълги опашки от разтревожени вложители пред клоновете, а държавата ще се принуди да спаси спестяванията на хорицата, като инжектира банката през БНБ с пари от данъците на същите тези хорица. А междувременно нека си режат скрап, колкото искат. Нека продават земята за сметища, бизнеспаркове или за каквото им сърце желае – тяхна си е. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Tags: , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 155 other followers: