Дневници на фокус – 7. Елегия

Вчера върнах Фокус. Върнах го просто така – както се връща прочитна книга или чаша захар, взета назаем. Времето, през което трябваше да сме заедно по силата на уговорката ми с Мото Пфое, свърши. Дано да съм успял да им бъда полезен, но и да не съм – за без пари, толкова. Когато вчера във Фокус се качи някакъв служител на Мото Пфое и го подкара по естакадата към салона, когато видях елегантните му задни светлини да се отдалечават, в сърцето ми зейна празнина. Милата ми малка количка вече нямаше да е с мен. Вярно, Фокус не беше съвършен. Беше социалист, беше червен, нямаше кожен салон и парктроник, не беше нито автоматик, нито 4х4, но аз си го обичах. Странно как се привързваме към обикновените неща. Макар и малко дръпнат, макар и не много умен, Фокус беше мил приятел, благ и търпелив. Харчеше малко и не се сърдеше, че не го мият редовно. Съвестно изпреварваше всички и пред катаджиите се правеше на утрепан.

Сега се чувствам самотен в огромната си празна кола. Крача напред-назад из нея и изобщо не се радвам, когато изпреварим някого. Катаджиите не ни спират и дори се правят, че не забелязват безобразията ни. Това ме кара да скучая и Фокус ми липсва все повече. Все си спомням как ходихме с милата колица до Видин да ядем рибя чорба и пържен сом на корабчето. Спомням си как ходихме и до Тетевен. Вярно, изпуснахме отклонението преди Ябланица, защото Фокус хулиганстваше  и безобразничеше в най-лявата лента на магистралата, но пък после много се забавлявахме на „Дни на планинската вода” и сладко хапнахме в ресторант „Приятели” в красивия център на града. И даже дадохме на кучетата, които не се притесняваха особено от дъжда, а се тълпяха около нас, мокри и ухаещи на прана черга. Помня как ходихме на представянето на новия клип на DEVIN и на диспута между Прошко и Владо Кисьов, дни преди Прошко да спечели предварителните избори. Помня как сутрин виждах Фокус паркиран в безистена под офиса ми, а сега вече го няма там. Изобщо не предполагах, че ще се привържа толкова.

Дано този, който купи Фокус, да го обича и да се грижи добре за него. Фокус го заслужава. Добра количка е. Сипвайте му бензин догоре. Сменяйте му маслото редовно. Мийте го – Фокус е чистник. Гледайте да не влизате с кални обувки в него и изтръсквайте чадъра, преди да го хвърлите в багажника. Той ще ви се отблагодари.

А може пък и аз да го купя. Какво му е! Има си всичко, мощен е, познаваме се, разбираме се… Ще поставя въпроса пред търговците. Ако ми предложат добри условия, в което се съмнявам, че са способни, с Фокус ще се съберем за следващите 3-4 години, докато концептуалното му остаряване ни раздели. Случи ли се това, ако се съберем с Фокус, ще ви уведомя немедлено от страниците на този скромен блог. Ще ви уведомя за условията по договора и за всичко останало. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tags:

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 172 other followers: