От други свят съм аз – не си виновна ти

Не мога да разбера: аз имам много приятели, познавам много хора и с много хора се виждам всеки ден. И никой от тях не е гласувал така, както показаха резултатите от първия тур на изборите в неделя. Никой не каза, че ще подкрепи Фандъкова за кмет на София, и никой не каза, че ще подкрепи Плевнелиев за президент на България, с изключение на един ревностен костовист, който наскоро стана държавен чиновник. А това наистина са толкова много хора, че спокойно могат да бъдат наречени представителни за нагласите на една определена обществена прослойка. Като към това прибавя и мнението на хилядите си приятели и читатели в Интернет, които споделят че ще гласуват по начин, който няма нищо общо с резултатите от паралелните преброявания, наистина се получава извадка, по-голяма от тази, с която работят социологическите агенции. Вероятно живея в някакъв паралелен свят или поне гласувам в него, без гласуването ми да има някакви последици в този свят, в който си мисля, че живея. За мен резултатите от вчерашните избори са необясними, толкова се разминават с очакванията ми, че не ми остава нищо друго, освен да предположа едно от следните две неща: или с изборите е извършена чудовищна манипулация, граничеща по мащабите си с държавен преврат, или политическото представителство на нацията се разминава драматично с нейното политическо мислене.

В подкрепа на първото подозрение днес бях удостоен с интересна клюка. Според изтъкнат член на кръга „Монтерей”, изборната картина е скицирана в резултатите от екзит-половете, а хаосът при същинското преброяване на гласовете е провокиран нарочно, за да може на спокойствие да бъде изпълнена тази скица с маслени бои върху платно. Тоест идеята е договорените с агенциите резултати от предварителните преброявания, за които никой не носи никаква отговорност, да се претворят 1:1 в официалните резултати от „реалното” преброяване. Водещ сюжет в тази скица било изискването Йорданка Фандъкова да победи на първи тур, защото няма да намери сили да издържи още една седмица предизборна борба. Но дори и това да не е вярно, дори да е бълнуване на болни конспиратори, то процедурата беше толкова мърлява, толкова опорочена, толкова възмутително беше безогледното пренебрегване на часовите граници на изборния ден, толкова безумна беше технологията на самото гласуване, която създаде опашки като при 90% избирателна активност, а не под 50% както всъщност май ще се окаже, че наистина всеки участник в изборите има пълното основание да поиска тяхното касиране. Като към това прибавим и скандала членове на избирателни комисии призори да се прибират вкъщи (или кой знае къде) с чували бюлетини, които избирателната комисия не е успяла или не е пожелала да приеме през цялата нощ, то наистина мисля, че ако не законността, то поне правилността на тези избори е под голям въпрос.

Що се отнася до втората хипотеза, тази, според която политическото представителство в България е станало абсолютно неадекватно спрямо действителността, то в нейна подкрепа също има доста сериозни аргументи. Така наречените „десни избиратели” все още не са нищо повече от антикомунистически и антисоциалистически настроени хора. По своята същност, по своята икономическа и социална идентичност те са всякакви. „Десни” ги прави само възмущението от далаверите на социалистическата партия и нейните олигарси. Тяхната безпътица се обуславя от отсъствието на автентичен десен субект, поддържано както отвън, така и отвътре на „автентичната” десница. Затова тези хора гласуват по най-различни начини: или за ГЕРБ, който полага сериозни усилия да ги убеди, че е „дясна” алтернатива на социалистите, или за социалистите, защото са разбрали, че ГЕРБ не само не е „дясна” алтернатива на нищо, ами е клика на децата на служителите в обслужващите ЦК на БКП структури, или пък за разни маргинали като мимолетно нашумели рок-изпълнители или пък псевдонационалисти, престъпно поддържани кой знае от кого, само и само да компрометират националистическата идея.

Което и от двете да е вярно, резултатът е един и същ – в България се случват неща, които не можем да предвидим, а това е обезпокоително. И макар че Картаген в онзи вид, в който го дефинирахме преди повече от половин година, вече не съществува, той трябва да бъде разрушен, защото винаги ще има по някой Картаген, който ще застава нагло с шарени шалвари на пътя на истината и почтеността.

Tags:

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 176 other followers: