Обяснение на вот ІІ – Балотаж

Пред онези, които на първия тур на изборите не са гласували нито за Калфин, нито за Плевнелиев, на втория тур стоят три възможности: да гласуват за Калфин, да гласуват за Плевнелиев или изобщо да не гласуват. Математически има и четвърта възможност – да гласуват и за двамата, но едва ли тази идея ще срещне разбиране, колкото и примамлива да се струва на някои.

За Плевнелиев ще гласуват всички, които традиционно гласуват против социалистите. За тях е важно да гласуват против социалистите, дори и това да означава да гласуват за други социалисти. Те са абсолютно прави, защото, ако изборите бяха парламентарни, много по-вероятно е след тях останалите в малцинство десни опозиционери да се коалират с ГЕРБ, нежели с БСП, с която няма да се коалират никога и следователно няма да имат дори и теоретичния шанс да попаднат във властта и там да прокарват автентичната си дясна политика. Разбира се, тези избори не са парламентарни и това има голямо значение, обаче тези хора пак са прави да подкрепят Плевнелиев срещу Калфин. Най-малкото защото Калфин, както би се изразил някой академичен диалектик, е продължение на Първанов, но с други средства*. Вярно, Плевнелиев от своя страна също е продължение на Бойко Борисов, но с други средства, но пък хората, които ще го подкрепят, биха подкрепили и Бойко Борисов в едно хипотетично противоборство с Георги Първанов.

За Калфин ще гласуват всички, които са решили да покажат червен картон на ГЕРБ. Червен в прекия и в преносния смисъл, и като партийна, и като футболна символика. Доколкото това са хора, които на първия тур не са гласували за Калфин, то можем да приемем, че това са десни избиратели, които внимателно са слушали и разчитали посланията на Синята коалиция, която след две години умуване най-накрая реши да се обяви в опозиция на ГЕРБ и постави това свое решение в основата на предизборната си платформа. Сините казаха, че са против ГЕРБ, следователно всеки, който иска да гласува за сините, трябва да гласува против ГЕРБ докрай. Тоест – за Калфин на втория тур. Наистина, има доста хора, които разсъждават така и така ще гласуват, въпреки пресконференцията на Иван Костов, на която той призова да се гласува за Плевнелиев, но което не означавало, че Иван Костов подкрепя правителството на Бойко Борисов, обаче за всеки случай, призовава да се гласува за Плевнелиев, само ако той се доближи максимално до профила и платформата на Меглена Кунева (може би само без да си епилира краката).

На втория тур за никого от двамата кандидати няма да гласувам, например, аз. Няма да гласувам, защото не искам никой от тях да бъде президент. И доколкото все някой от двамата ще трябва да стане, няма да гласувам, защото ми е все едно кой ще бъде той. Ясно осъзнавам, че с това свое решение се опълчвам срещу хилядократно повтаряното заклинание, че трябва да се гласува на всяка цена, но това е положението – не мога, а и не искам да гласувам нито за Калфин, нито за Плевнелиев. Представете си, че съм един вегетарианец. Вегетарианец, който има непоклатимия принцип всеки ден да обядва. Обаче точно днес за обяд има само или свинско, или говеждо. Колкото и свещен да е принципът на този вегетарианец, най-вероятно днес той няма да обядва. Именно защото е вегетарианец, а не защото е обядващ изобщо. Ето защо и аз няма да гласувам. Императивите се степенуват. Има и по-силни императиви от този да се гласува на всяка цена – например, да не гласуваш против съвестта и убежденията си. За когото съм искал да гласувам, съм гласувал на първия тур. За една седмица не съм променил мнението си. Знам, знам съображенията за наказателното гласуване и за гласуването „против” с отвращение. Но има случаи, когато не можем да не се сетим за онзи стар анимационен филм на Доньо Донев, „Умно село”, в който става напаст от змии и хората решават да докарат таралежи да ги изядат. Таралежите изяждат змиите, обаче после става напаст от таралежи. Докарват лисици, за да изядат таралежите. Да, обаче после става напаст от лисици и трябва да извикат ловци да ги отстрелят. Ловците ги отстрелват и в чест на победата изяждат и изпиват всичко в селото. Ето това са рисковете на наказателното гласуване и на гласуването „против” на всяка цена.

Щете ме колете, щете обесете ме – както се пее в песента за Райна Попгеоргиева, но на втория тур на тези избори аз няма да гласувам. Мисля, че така ще запазя душевното си спокойствие и ще създам комфорт на претенциозната си съвест. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


______________________

* “Политиката е концентриран израз на икономиката, а войната е продължение на политиката, но с други средства” – цитирам по памет.

Tags: , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 176 other followers: