Както обещах по-рано, ще се опитам да поставя на авторите на АСТА въпросите, които читателите на Sulla.bg биха искали да им зададат. Това ще стане възможно с помощта на нашия евродепутат Светослав Малинов, който този четвъртък, на първи март, ще участва в дискусия, посветена на споразумението, в Брюксел. На дискусията ще бъде представен за обсъждане и един интересен доклад за АСТА, написан от няколко института и специалисти по въпроса.
Така че, задавайте въпросите си тук, споделяйте мнението си трябва ли да се гласува споразумението в Европейския парламент, трябва ли да се нанесат корекции в него и какви. Аз ще систематизирам въпросите, а г-н Малинов ще се опита да ги постави на семинара.
Tags: acta
Едно добро изследване на Lund University свързва социологията и правото. Според това изследване една правна норма може да бъде ефективна само когато голяма част от хората я смятат и за морална. Законите срещу убийствата са ефективни, защото над 99% смятат, че убийствата са неморални, докато над 75% от младите открито заявяват, че няма да спрат да обменят файлове със защитени авторски права през интернет независимо от законодателството защото не го свързват с нещо неморално. Причините за това са исторически. Поколения наред са се разменяли книги с приятели, роднини и познати без проблеми и без това да е било незаконно и неморално. Същото е и с музиката, от появата на виниловите плочи а после и касетките не е било проблем да ги дадеш на познат или приятел за да ги слушат и това е било в границите на морала и правото. Морала е инертна система и трябва поколения за да се промени, затова каквито и закони за авторските права в интернет да се приемат, те няма да бъдат ефективни. Но ако пренебрегнем това несъответствие между закон и морал рискуваме да намалим уважението на младите към върховенството на закона, казват авторите на изследването.
http://lup.lub.lu.se/luur/download?func=downloadFile&recordOId=1510388&fileOId=1515776
Въпросът ми е: Готов ли е ЕС заради закони, които очевидно ще са спорни и неефективни да рискува да настрои младите (и не само младите) срещу правовата държава и срещу върховенството на закона?
Този въпрос е зададен от чист прагматизъм. Тук не става дума за моралния аспект на нещата, дали информацията иска да е свободна и т.н. Първо малко встъпление.
Да погледнем на картата държавите, първоначално подписали АКТА. Те вече понамаляха, но говоря за началната конфигурация. С изключение на Мароко (нямам представа те как са влезли в това) и донякъде Мексико, чиято принадлежност към Запада е леко под въпрос, държавите-актаджийки много точно се покриват със Запада. Западна Европа, Северна Америка, Япония, Южна Корея, Сингапур. Единствено Израел не е в групата. Отсъстващите правеха впечатление с отсъствието си: Китай, Русия, Индия, цяла Южна Америка, цяла Африка, огромните като население Индонезия и Пакистан.
За да има успех начинание като АКТА, то трябва да е глобално или почти глобално. В този си вариант АКТА няма и теоретичен шанс за успех – руските пиратски сайтове са “на шест”, Интернет достъпът към Русия и Китай няма как да бъде прерязан, особено към Китай… Излиза, че АКТА е вид самозастрелване на западните държави.
Най-големият пират на интелектуална собственост е Китай. Даунлоудърите на музика, филмчета и книжки не могат да стъпят на малкия пръст на Китай. Китай признава интелектуална собственост само когато му изнася. Когато не му изнася, не и обръща внимание. Донякъде китайският индустриален възход напоследък идва от там, че те бързо и безплатно попиват информация, правена с цената на усилия и средства, на Запад, уж защитена от законите на интелектуалната собственост.
Нищо законово не може да се направи срещу това. Китай е стратегически противник на Америка и донякъде на Европа, Китай иска доминираща позиция и пет пари не дава за закони, които биха му попречили. Да разчиташ, че можеш да живееш в перманентно охолство от royalties, които твоето собствено западно общество ще ти снася, е опасна илюзия. Но да имаш такива намерения спрямо Китай е много по-опасна заблуда. Начинът за удържане на китайската експанзия, ако изобщо е възможно, е да сме по-технологични, агресивно иновативни, и постоянно две крачки пред тях. За целта трябва да се простим с илюзиите на “победа с малко, но завинаги”, да не се опитваме да ограждаме текущи постижения със законови огради, които Китай не бръсне, да се примирим, че информацията ще е свободна, и че който иска да прави кинти от информация, трябва постоянно да генерира такава и да влага усилия в тази насока, а не в АКТА-подобни опити да връща духа в бутилката.
След това встъпление, конкретен въпрос. Изложената гледна точка със сигурност е чужда на левите и на либералите, за които бъдещето е A Brave New World на приятелство и сътрудничество, вкл. и с Китай, а ако това прекрасно бъдеще не се случи, виновен си е само лошият западен човек с латентен пост-колониален комплекс. Смятате ли, че консерваторите, които отдават повече внимание на това, което разделя културите и цивилизациите, могат да застанат срещу АКТА и заради изложените съображиения – ако влезе в действие, АКТА със сигурност ще ни спъва (нас от Запада), но няма да се отрази изобщо на Китай и изобщо на държавите от различните (да не кажа враждебните) на нас цивилизационни области? Съществува клишето, че десните по принцип са за закони като АКТА, а левите, против. Аз вярвам, че това изобщо не е задължително да е вярно по принцип. Но клишето си стои и забелязах, че българските социалисти не пропуснаха да се опитат да яхнат анти-АКТА енергията. Какво мислите вие?
Остави публичната(т.е. лесно достъпна) интелектуална собственост филми, музика, книги, статии. Китай хакват на длъж и на шир американски компаннии и дърпат всичко което докопат от мрежите им. Сащ бездействат или поне спрямо размерите на кражбите от китай действията им са незабележими, а същевременно се занимават с нищо не струващите музика и филми(сравнявам обема на индустриите). Още повече, че тези изкуства са да го кажем краткотрайни интелектуални активи, докато промишлените тайни от всички индустрии са стратегическо предимство.
Според мен въпросът е как да се определи границата до къде съответният сайт за обмен действа като библиотека и от къде нататък замирисва на неоторизирано разпостранение на интелектуална собственост.
Ясно е че притежателите на права искат да ги продават. Но срещу каква цена? Дали е социално приемлива? Дали сайтовете за обмен не са коректор на социално неприемливите цени за продажба на горните права?
От друга страна до каква степен един ’20 Cent. Fox’ или ‘Virgin’ например, действат като монополисти и как трябва да се противостои на такива, че да има конкуренция и да намалее англо-саксонската и афро-латино-американска чалга която ни залива?
Мисля си, че на инициаторите на АСТА трябва да е кристално ясно, че в условията на съвременните технологии за информиране, напъните им да ограничават каквото и да е, са напълно безсмислени. Първият и най-важен въпрос, който трябва да им се зададе е следният: Защо според тях установеното в отделните държави законодателство за закрила на интелектуалната собственост е недостатъчно и какво ново и положително привнася в него АСТА, освен ако не смятат да закриват интернет.
Като гледам формата на събитието то не е нито дискусия, нито семинар, а е уъркшоп, което от богатия мми административен опит е нещо като нищо, така че съм скептичен относно възможността Светльо да има изобщо трибуна за поставяне на каквито и да е въпроси. Хубаво обаче е наистина той да има у себе си систематизирани въпроси и мнения относно АКТА, защото рано или късно ще се стигне до дискусия в ЕП, където ще се наложи да убеждава поне съпартийците си в нашите тези.
Погледнах документа от 75 страници, който сам по себе си е типично академичо преливане от пусто в празно. В цялото словесно море има само една табличка, която е интересна от онтологична гледна точка и една цифра – 500 копия – която вероятно ще бъде юридическото основание за криминално преследване. Тази цифра е крехка и съвсем произволно тропната. Въпросът ми е кой и по какви критерии е решил да я забоде точно нея, а не 50 или 5000 примерно? Изобщо критериите за криминално преследване в споразумението са хем мъгляви, хем няма разписан механизъм как ще се прилагат в юриспруденцията на отделните разписали го държави.
off topic
500 е число. Цифрите в десетичната бройна система са: 0,1,2,3,4,5,6,7,8,9
цифромания тогава сигурно е мания по цифрите от 0 до 9 или от 0 до F може би?
Цифри са символи за изписване на числа.
В шестнадесетичната числова система (hex) те са и 16: 0-9, a,b,c,d,e,f
г-н Спас, да обяснявате на инженер по Изчислителна Техника каква е разликата нежду нъмбър и диджит е наистина непродуктивен офтопик.
В случая това не е съществено. Обещавам да направя една чисто езиковедска тема, не нека на резводняваме нещата тук. Да събираме въпроси за АСТА.
В горните коментари се вижда моето мнение по въпроса – подобно международно споразумение би трябвало да бъде обявено и разяснено на обществото преди да бъдат приети каквито и да е било действия. Смятам, че дори голяма част от протестиращите нямат ясна представа – забрана на торент сайтове, където и без това се споделя незаконно съдържание.
Аз бих попитала участниците, както и евродепутатите, какво налага защитата на частни права от държавите, участници в АКТА. Като казвам “частни” нямам предвид граждански. И това не се отнася само за интернет. Американските и европейските корпорации, които са изнесли производствата си в Китай примерно, нямат никакво право да се оплакват, че крадат “интелектуалната” им собственост, защото именно те са я предоставили доброволно, за да използват евтината местна работна ръка. Защото ментетата обикновено се произвеждат там, където се правят ишлеметата. Разликата е само в цените – “марковото” ишлеме струва 10-15 пъти повече от “ментето”, произведено в същия завод. Себестойността им е една и съща, просто в първия случай печалбата е 300-400% заради етикетчето, във втория е доста по-малка. И “оригиналният” производител желае да защити огромната си печалба не по пазарен принцип и чрез конкуренция, а чрез законова забрана на евтиното “подобие”. Така е по-лесно, разбира се, но не виждам това какво общо има с капитализма или свободния пазар?
Още повече, че това е частно-правен спор и следва да се разрешава чрез граждански искове – и Прада, и Майкрософт, и Холивуд или Сони разполагат с достатъчно адвокати, за да съдят този, който ги фалшифицира или ползва продуктите им незаконно. Както би постъпил всеки гражданин или всяка малка частна фирма.
Това дъжавата да защитава правата на частна корпорация в ущърб на потребителите ми се струва нарушаване не само на демокрацията, но и на обществения договор, според който всички граждани са равни пред закона, както и на принципите на свободна конкуренция и пазар. Не ми се вижда нормално да се прави специализирано законодателство в полза на едрите риби и във вреда на всички останали – както и да го извъртат, това е лобизъм в защита на монополите във всяка една област.
Защо е било нужно при споразумението ACTA да липсва обществено обсъждане, датата му да съвпада с ваканцията на журналистите и институциите в Брюксел, подписването му да е в отдалечена от ЕС страна чрез посланици? Какво налага създаването на панацея за различни, като среда и вид проблеми свързани с авторското право (материални и виртуални)? Ще се вземат ли мерки и какви, за да се предотврати злоопотребата с правомощия придобивани чрез това споразумение? Каква е гаранцията, че ACTA няма да се използва за налагане на тотално следене и контрол в Интернет?
В подкрепа на горното, случайна ли е достъпната за фриволно тълкуване употреба на квалифицираща правна терминология? И то ползваща се с предимство при тълкуване и прилагане пред защитаващите правата и свободите норми на националното и международно законодателство?
По-добре ли ще е да се промени обхватът на споразумението така, че то да се занимава със защитата на интелектуалната собственост само за материалните стоки?
Чух случайно мнение от експерт (по електронните медии, моля не ме карайте да се позовавам точно), че този смесен обхват на споразумението не е подходящ.
Понеже предния път не ми отговорихте да попитам пак:
Няма ли вина Кунева за това че преговорите за ACTA са факт с безеийствието си?
Понеже си спомням, че май беше нещо комисар по правата на потребителите май, та защитава ли ACTA правата на потребителите или ги нарушава и съдействала ли е Кунева за нарушаването им(на правата) с бездействието си.
Да напомня, че работата на европейските комисари е да правят политики.
Този въпрос не се обсъжда тук, а тук. Пък и говорителят на Комисията вече му отговори.
Моят въпрос е свързан с този текст от АСТА: “Дадена страна по споразумението може да предвиди, в съответствие със своите законови и подзаконови норми, компетентните й органи да разполагат с правомощието да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато носителят на правата е подал юридически допустима жалба, свързана с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права.” Оставяме настрана какво значи “информация, достатъчна за идентифициране на абонат”. Обаче, след като носителят вече е подал “юридически допустима жалба” и е сезирал органите за наличие на пиратство, откъде накъде тези органи ще разпореждат на доставчика да идентифицира не пред тях, а пред жалбоподателя предполагаемия нарушител? Не трябва ли именно въпросните органи първо да установят дали наистина подадената жалба е основателна, има ли нарушение, кой го е извършил и тогава те, а не доставчикът да информират жалбоподателя кой е нарушителят? И защо я няма тъй необходимата добавка в текста “нарушение на авторско или сродно право С ТЪРГОВСКА ЦЕЛ” ? В настоящия си вид, този текст малко ми прилича на споразумение за превръщане на разследващите органи в лични гвардии на продуцентските компании…
Отделен е въпросът, че самата философия на авторското право в епохата на интернет е безнадеждно остаряла и цялото споразумение го показва.
Тук е мястото да направя по-задълбочен анализ от позицията си на експерт.
Правилният подход към идеята и философията на АКТА минава през въпроса, какво точно налага създаването му. Отговорът не е с едно изречение. Накъсо казано след ерата на студената война световното стопанство рязко се промени в няколко посоки. Причините няма да излагам, но резултатите са, че през повледните 25 години заради така наречената глобализация рязко се промениха районите в които се произвеждат блага и районите където се консумират блага. Западния свят начело със САЩ, който беше моторът на икономическия прогрес по времето на студената война все повече се превръща от производител в консуматор. За това има също редица причини, които неведнъж сме коментирали и ще подмина, но един от ефектите на този тренд е, че за да запази ролята си на икономически лидер Западът се ориентира към производство и търговия на стоки и услуги с по-висока добавена стойност, с цел по-голяма и бърза печалба, която да бъде вкарана обратно в консуматорското общество. И докато има стоки и услуги, които наистина могат естествено да бъдат търгувани с висока печалба, то повечето от продуктите – субект на АКТА не са такива. Ако четете внимателно споразумението Интернет и авторските права върху художествени произведения са само една много малка част от него, на която се обръща незаслужено голямо внимание, защото не е съществена. Съществената му част, за което бих желал да насоча мисълта на нашите, пък и другите евродепутати е в патентите, търговските марки. промишленото ноухау и дизайн, които са тези изкуствени мултипликатори на висока добавена стойност или с други думи – печалба. Основно се предлага регулация върху производството на храни и лекарства, както и върху предмети на лукса. Прост пример – в Лаос една шивачка шие два ти шърта, на първия му зашива емблема “Ла Коста” и той заминава за Щатите или Япония и бива продаден за 50 долара, докато втората абсолютнмо съща фланелка бива реализирана за 1 долар на местния пазар, колкото всъщност и е реалната цена. Имено тези 49 долара печалба на “Ла Коста” иска да спаси АКТА. В което не би имало нищо лошо, освен ако не беше изключително лицемерно.
В същото време държавите подписали АКТА съвсем целенасочено работят против принципите, които са заложени в него. Не е тайна, че ако се вземат всички бутилки “Бордо” от дадена реколта продадени по света, ще се окаже че Бордо е с големината на Франция, “екстра верджине” произведен в Италия му трябват маслини за три ботуша, а водещият производител на акумулатори “Бош” няма нито един завод за акумулатори. Мога да дам десетки други примери, но ще приключа с извода, че АКТА като цяло е атавизъм, приличащ на папските едикти по времето когато Колумб открива Америка и дори да бъде цялостно или частично приет в този му или в променен вид не би имал сериозен импакт върху светиовното стопанство и частния живот на хората.
личното ми убеждение като консервативно мислещ човек, е че западното обществото трябва да върви с естественото развитие на живота, а не да се опитва да налага само на себе си регулации,. които не е готово да спазва.
Ъпдейт по темата:
http://www.europarl.bg/view/bg/media/press-release/pr-2012/pr-2012-February/pr-2012-Feb-19.html
Принципно!
Доколко е оправдано с парите на данъкоплатците /полиция, държавни структури, прокуратура, следствие и съд/, да се защитават честни /закупени от авторите им права, принадлежащи вече на разпространители/ ВЕЧЕ НЕИНТЕЛЕКТУАЛНИ права.
Има ли интерес изобретател или иноватор /тъй като е налице ВЕЧЕ невъобразимо широк кръг от запазени и защитени права/ от платеното им и евентуално неразрешено и възможно даже стопиращо усилията им ползване, в неговата нова по-прогресивна в сравнение с достигнатото ниво разработка? Отражението върху прогреса и темпа на развитие?
Има ли интерес и кой от оскъпяване на прогреса посредством заплащане на рентиерски по същността и предназначението си разходи паразитни към ефекта на новосъздаденото изобретение?
Безусловно би следвало да се преразгледа и разработи ново глобално законодателство за авторското право /регистрация, условия и период на валидност, условия за поддържане, ползване и прехвърляне и др./, ПРЕДИ да се защитава сега съществуващото.
Ех, това с глобалното законодателство ще стане чак когато по глобуса ни се установи една власт и един управляващ орган. А това, слава Бугу е невъзможно. Опити е имало колкото щеш, примери: Християнството-Църквата, Комунизма-Партията и т.н.
Налагането със сила на една ценностна система над различни по развитието си и географското си положение общности неминуемо е водело кога по-бързо, кога по-бавно до крах.
И не се хабете да се притеснявате за цензурата и следенето по Интернет. Те отдавна са факт.
Пише се ‘Богу’, но приписвам тази грешка на желанието на автора да не богохулства или на зле насочена ирония, затова нека я оставим настрана.
Това, че, ако си позволя нагло да парафразирам ‘девиза’ на автора на блога, Картаген ще бъде разрушен, не означава, че няма значение дали ще стане днес или утре. Това, че комунизмът като такъв е бил обречен да падне (според Вашето мнение, моето тоже), не означава, че хората не е трябвало да се противят срещу него. За справка и Слънцето ще стане червен гигант след някакви си 5 милиарда години (животът на Земята ще загине преди това дори). Част от задължението на един “съвестен гражданин” (иронията е умишлена) е да се противопостави дейно на това, с което не е съгласен, и което счита за грешно.
А пък за цензурата в Интернет – ако въпросът беше толкова прост, драги, да е “решен” от “кадърните” на деня. Според моето смирено мнение свободата на словото е не само право, но и нужда на по-надарените в интелектуален план индивиди, поради което дори и цензурата в Интернет да настъпи, ще се освободи нов “фронт” за свобода на словото. Така че недейте се притеснява излишно.
Всички останали читатели бих искал да поздравя във връзка с отказа на мекушавото ни правителство да ратифицира ACTA (грешката е умишлена), макар и само засега. Нека бъдем доволни от факта, че глупавите каузи рядко привличат интелигентни поддръжници.
И какво прави “Бугу” лошо наименование за Този_Който_Прави_Невъзможно_Установяването_На_Единна_Власт_Над_Глобуса, че даже и забележки за правописа сте тръгнали да правите на хората? На бугухулна нескромност ми намирисва:)
Апропо, Бугу явно работи доста избирателно, защото над моя глобус единна власт и управляващ орган има в установени в мое лице. Но неведоми са пътищата Бугуви…
‘Бугу’ е грешка от бързо писане и среднощна умора. Извинявам се предварително за бъдещи такива грешки, все среднощ ще коментирам.
Не, не се притеснявам за свободата на словото през интернет, обмена на информация е толкова голям, че прави следенето и обощението му практически невъзможно. Бившето “ЩАЗИ” доказа на практика несъстоятелността на тоталното следене.
Отнасно “следенето на по надарените в интелектуален план индивиди”, мисля че такъв тип общуване би бил от полза и ‘надарил’ извършващите следенето.Не го смятам(следенето) за правилно, но заради факта че се харчат излишни средства за безмислени занимания.
Въпросите са изпратени в Брюксел и остава утре да бъдат зададени устно или писмено. Как са подредени можете да видите тук.
Фатализмът е налице. :)
офтопик!
Здравей, Иване, и честита ти книга!
Имам питане – почти официално към теб като към институцията Сула.бг – но не знам мейл, на който да го пратя.
Ще ли би бил благоволил (докарвам го почти като Дженю, хехе), да снизходиш да го погледнеш тук — http://semkiibonbonki.blogspot.com/2012/03/blog-post_9341.html
Ще съм ти благодарна за отговора.
:-)
междувременно светът продължава да се върти:
http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2012/02/2012227143813304790.html
Има ли обратна връзка?
Какво се е случило на 1-ви март?