Рецепта против бедност

Вчера четох един доклад на сайта на министерски съвет. Не се притеснявайте. Аз от време на време чета сайта на министерски съвет, но иначе съм добре. Та това, което четох, беше годишен доклад за състоянието на националната ни сигурност. Със строга аналитичност сигурността беше разделена на финансова, икономическа, енергийна и т.н. по различните сектори и министерства. Говореше се, разбира се, и за социална сигурност и по-специално за това кои са онези неща, които я застрашават. Казват се няколко думи за образованието, няколко думи за здравеопазването, казват се и за демографията. Обаче като основна опасност за социалната сигурност, а оттам и за националната такава, се сочи бедността. Дори се поставя „национална цел”: до 2020 бедните в България да намалеят с 260 000 души. Всеки рекламист би посъветвал авторите на доклада, че националната цел ще звучи много по-убедително, ако се каже, че до 2020 бедните ще намалеят с 261 852 души, но това е тема на друг разговор. Сега разсъждаваме върху бедността като заплаха за националната сигурност.

Наистина бедността е голямо зло. Тя десоциализира хората, озлобява ги, поражда престъпност, руши нравите и в крайна сметка вгорчава и обезсмисля живота. Никой не иска да е беден, но сякаш досега не е измислена рецепта срещу бедността. Или пък е измислена, но, кой знае защо, никой не ни я предписва. Или пък, дори някой да ни я предпише, ние, кой знае защо, не я изпълняваме. Рецепта всъщност има и тя е твърде проста: да се говори истината и да се спазват правилата.

От много време, може би от Гутенберг насам, по целия свят е прието да се говорят неистини. Основен принцип е: „има неща, които ще кажем, но никога няма да направим; има неща, които ще направим, но никога няма да кажем за тях”. Така се раждат митовете на публичното говорене. Един от тези митове е, че можем да харчим пари, които не сме спечелили, и че можем да ползваме блага, които не сме произвели. Този мит докара световната финансова и икономическа криза и пак той продължава да я задълбочава, като я превръща в криза на ценностите и идентичността. Наскоро ми попадна едно социологическо проучване, в което между другото имаше и въпрос, който звучеше горе-долу така: „За какво трябва да се харчи държавният бюджет: за социални помощи и придобивки или за инвестиции в производства”. 85% от хората бяха отговорили за социални придобивки,а само 15% за инвестиции в производства. Ако аз участвах в писането на анкетата, веднага след този въпрос щях да включа и един друг: „Ако постъпим така с тазгодишния бюджет, колко пари за социални придобивки ще има в следващия?”. Има два вида мислене. Според единия хората са функция от държавата, според другия държавата е функция от хората. Според първия трябва да има богата държава, която да направи гражданите си богати, според втория трябва да има богати граждани, които да направят богата държавата си. Според първия някой трябва да ни даде, според втория трябва сами да си вземем. Първият начин на мислене води до бедност, а спасението от бедността е вторият начин на мислене. Ето това е истината. Да се говори тя и да се разбира, е първата част от рецептата против бедност.

Втората част е да се спазват правилата. Обществото съществува заради закони и посредством закони. Няма никакъв смисъл от законите, ако те не се спазват. Върховенството на закона е една от фундаменталните ценности на демокрацията. Ако не се спазват официалните закони, започват да действат други, близки до природните, които в повечето случаи не са в интерес на обществото, превръщат обществото в глутница, а цивилизацията – в първобитност. Общоизвестен факт е, че богатството на обществото се създава от свободния предприемачески дух да неговите членове. Но този дух може да вирее само в условия на законност и ясни правила. Ако малките и средни предприятия са смазани от нечестна конкуренция от страна на монополи и интернационални корпорации, ако са задушени от местни олигарси, които чрез корупция са се сраснали с държавата и формират печалбите си, като заобикалят законите и потъпкват свободната и честна конкуренция, ако държавният апарат се използва за терор и отстраняване на бизнес конкуренти, ако държавата се замесва пряко в организирана престъпност, ако посяга на свободата на словото, ако манипулира общественото мнение и фалшифицира волята на хората, ако единственият начин да просперираш е да влезеш в някоя корупционна схема, тогава обществото ще бъде бедно и трябва да се сърди за това единствено на себе си. Престъпването на законите, подмяната на правилата с първобитни механизми на оцеляване и надмощие, води до бедност. Обратно – спазването на установените правила и цивилизованите процедури е спасение от бедността. Това е и втората част от рецептата.

Ето на какви мисли може да те наведе четенето на разни сайтове като този на министерски съвет. Ако не сме богати, ако сме бедни, то не е защото някой световен злодей го е решил, а защото ние сами сме решили така за себе си. И после в разни доклади се отчита, че собствената ни бедност е заплаха за собствената ни национална сигурност. Ами, хайде тогава да забогатеем! Не е невъзможно. Да го направим, ако не за себе си, то за националната сигурност. Мисля, че тогава ще се чувстваме по-добре и ще си говорим по-ведри неща. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.



Tags: , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 192 other followers: