Особености на професионалното ориентиране

Прочетох преди няколко дни, че имало в България едно училище и в това училище имало една паралелка, за която се натискали толкова много желаещи, че за едно място кандидатствали по няколко десетки деца. Каква ли специалност ще се изучава в тази паралелка, та интересът е тъй изострен? Рисуване? Музика? Архитектура? Дипломация? Европейско право? Не. Специалността е „Митническа и данъчна администрация”. Като завършат това училище, младежите ще излязат дипломирани митничари, отговаряйки на вечния въпрос „Какъв ще станеш като пораснеш?” Едно време децата отговаряха лекарка, учителка, балерина, космонавт и други такива непрестижни професии. Времената обаче се менят и поколенията помъдряват. Всъщност, съвсем естествено е човек да търси такова образование и такава квалификация, които да му позволят да си подреди живота и чрез упражняването на съответната професия да допринесе за своето благоденствие и благоденствието на семейството си. Така е правилно и така трябва да бъде. И следователно в страна, в която благоденстват митничарите, децата ще искат да станат митничари като пораснат, а не IT-инженери, учени или хора на изкуството. Това е ясно и абсолютно безспорно. Ако има някакъв проблем, то той е, че образователната реформа отново изостава от нуждите на хората.

Щом има такова търсене, защо се бави предлагането? Защо само една паралелка? Защо не отделна специализирана гимназия за митничари? Влизането в нея няма да става с изпит, а с подкуп. Само че учениците няма да дават рушвет, за да влязат, а ще взимат. Който успее да вземе подкуп, за да бъде ученик, значи става за тази работа и има смисъл да учи в съответното училище. През първите години в митничарската гимназия ще се изучават общообразователни предмети. История – „Борбата за независими митници през късното средновековие”. Литература – „Митничарски фолклор и защо децата на митничарите имат триъгълни усти (защото ядат само тоблерони)”. Етика – „Малкият рушвет обижда в еднаква степен както този който го получава, така и онзи, който го дава.” Математика – „Квадратът на цялото пликче е равен на сбора от квадратите на пликчето, което ще отчетеш на началника, и на пликчето, което ще оставиш за себе си”. В горния курс на гимназията ще се набляга повече на практическите умения като например колона от колко тира можеш да НЕ видиш между две мигвания на окото.

Но трябва ли новата образователна реформа да спира полета си, едва що разперила волни криле? Защо новото българско училище да е само за митничари, когато има и други привлекателни и перспективни професии? Вместо митничарска гимназия не може ли да се основе нещо като политехника? В тази политехника митничарството ще бъде само една от специалностите. Друга специалност ще бъде катаджия. И в нея ще учат много повече младежи и девойки, защото разполагаме с повече пътища, отколкото с граници, и с повече кръстовища, отколкото с КПП-та. Тук ще се изучават някои по-специализирани дисциплини като „Риторическа техника или 28 нюанса на мимиката и тембъра на гласа при произнасянето на фразата „Какво ще се правим сега?” и „Приложна атлетика или как светкавично да изскочим от храстите, без да ни прегази камион”. В политехниката ще има и медицинска паралелка. В нея, разбира се, няма да се изучават анатомия, хирургия, кардиология и други такива второстепенни дисциплини. Те ще се изучават от младежите в по-малко престижните учебни заведения. В нашата политехника младите медици ще изучават иновативни дисциплини като медико-физика, която ще решава уравнения като това, в което се казва: „ако здравната каса се пълни през две тръби, а се източва през четири, то на колко е равен броят на GP-тата върху скоростта на изписване на фалшиви направления?”…

Всъщност, докато се майтапим с всичко това, не можем да не забележим еволюцията на обществата прочетена през това кои професии са смятани за желани и престижни през различни исторически периоди. През Възраждането да си „даскал” е било престижно – сега е почти обидно. Също и „поп”. До 1944 да си инженер или доктор е било обект на такава почит, че е имало хора, които са го слагали в името си, както няколко поколения по-рано се е слагало „хаджи” – например Иван инж. Петров. След тази печална дата, за много време своего рода неформалната аристокрация (различна от официалната на ЦК) се състоеше от бензинджии и сервитьори в системата на „Балкантурист”. После, когато демократичните повеи отвяха берлинските стени, стана престижно да си бивш борец или бивша барета. Имаше и момент, когато беше престижно да се занимаваш с частен бизнес и да печелиш от това, но специфичните условия у нас скоро направиха (абсолютно несправедливо, според мен) думата „бизнес” мръсна дума. Сега, когато бизнесът такъв, какъвто го дефинира класическият капитализъм, е смазан и изтикан извън икономиката от мощните лакти на олигарсите и монополите, ще трябва да се търсят нови източници на обществено признание, престиж и личен просперитет. И понеже не можем всички да бъдем олигарси или монополисти, ще мечтаем децата ни да се реализират в професии, в които няма да разчитат на заплатите си. Както се казва: това е положението, Минке…

Tags: ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 199 other followers: