Фетишизъм, изкуство, кариера

Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята” – пише в Пета книга Моисеева – Второзаконие (5:8). Явно обаче тази книга не е била внимателно прочетена (най-вероятно изобщо не е била прочетена) от лицето Спиро Янкулов от Русе, който наредил (и най-вероятно заплатил) да изографисат едно друго лице върху предния капак на гордия му опел – лицето на г-н Борисов. Сега този опел ще стане толкова свещен, че сигурно ще го изкарват от гаража само няколко пъти годишно, за да го покажат на благоговеещите миряни, и това ще е толкова свещено събитие, колкото изнасянето на иконата на Богородица Троеручица от Троянския манастир. Когото сгази този опел, той няма да умре и драскотина никаква няма да има по снагата си. Като го докоснат, хроми ще прохождат и слепи ще проглеждат.

Е, малко е недемократично, малко говори за лидерска партия това, че само г-н Борисов бива изобразяван върху превозните средства. Толкова ли е трудно например някоя и друга полицейска патрулка да е с портрета на Цветан Цветанов на предния капак? Или пък да има голям автобус с образа на Искра Фидосова? Или пък да има някакъв багер или друга строга земекопна машина с лика на Цецка Цачева? Добре е култът да не е само към г-н Борисов, а и към апостолите Му, към тежките политически фигури в Неговата партия. Пък и автомобилите по пътищата ще станат някак по-красиви и одухотворени, пък и катаджиите няма да ги спират – как ще вдигнеш палка на г-н Борисов!

Историята обаче продължава. Като разбрал за този съвременен микеланджеловски подвиг, местният депутат Пламен Нунев лично поканил шофьора и художника да се влеят в редовете на политическа партия ГЕРБ и дори на крака им занесъл нужните за целта бумаги. Винаги съм си мислел, че човек се присъединява към някаква партия и съответно дадена партия присъединява към себе си някакъв човек на основата на общи споделени ценности, обща идеология и обща визия за развитието и управлението на обществото. Види се, съм се лъгал, щом се оказва, че членство в партия се постига, като нарисуваш лидера й на колата си. Това е полезна информация за кандидат-студентите: мама и тате ви купуват някаква скромна колица на старо, вие изографисвате на предния й капак портрета на ректора на избраното от вас учебно заведение и не след дълго деканът на факултета, в който ще учите, идва при вас с документи за записване и студентска книжка. По същия начин после можете да си намерите работа и да растете в кариерата – достатъчно е да рисувате по себе си и върху вещите си портретите на хората, от които зависи възхода ви.

Но тук не мога да не се запитам: щом портрет на г-н Борисов върху капак на кола те прави партиец, кое е това, което те прави депутат или министър, да речем. Къде е нарисувал г-н Борисов въпросният Пламен Нунев, за да стане депутат? Къде го е нарисувал Миро Найденов, за да стане министър и къде продължава да го рисува ден и нощ, за да остане такъв? Ако аз издялкам от мрамор фигура на г-н Борисов върху кон и с меч в ръка, каква ще ми е далаверата? Какъв ще ме поканят да стана? Ето тези въпроси си задавам. Мисля си, че техният отговор е важен, особено за господата, които са решили да гонят политическа кариера. Мисля също така, че обожествяването на определен вид лидери вероятно ще се окаже полезно за постигането на определен вид кариера. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tags: , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 159 other followers: