Паркиране в зоната на здрача

От известно време софиянци (а не столичани, които са друго и много повече на брой) са подложени на странен тормоз от страна на общината си. Все по-разноцветни стават зоните, в които софиянци могат да паркират автомобилите си, и все по-здрачни стават правилата, по които се случва това. Аз мисля, че общината е институция, която трябва да направи  живота ми по-целесъобразен, по-рентабилен и, ако щете, по-лесен и по-приятен. Аз не избирам общинарите, за да ме тормозят и не им плащам за това. Обаче новите им идеи за паркиране в центъра, даже като се абстрахирам от скандалното увеличение на цената, аз приемам именно като тормоз. Ако не знаете, нека ви кажа какви документи трябва да представя, за да държа собствената си кола пред къщата на прадядо си. И преди да ги изброя, искам най-официално да заявя, че съм ги представил всичките, изпълнил съм всичко, което се иска от мен, но все пак мисля, че цялата процедура е не само несправедлива, но и цинична.

1. Документ за платен данък на автомобила. Какво общо имат моите отношения с общината и отношенията ми с НАП? Единственото общо, за което се сещам, е парламентарното мнозинство на една партия, която е излъчила както премиера, така и кмета на столицата. Тоест, ако аз не съм успял да си платя данъците към държавата (вероятно заради прекрасния бизнес-климат, който ми е осигурила тя), общината идва на помощ и ме изнудва в интерес на трета страна. Ами утре, ако не дай Боже получа инфаркт, Бърза помощ може да откаже да дойде, защото не съм успял да си платя данък смет!

2. Документ, удостоверяващ платена гражданска отговорност на автомобила. Какво общо имат отношенията ми с общината с отношенията ми с трети (този път частни) лица – застрахователи?! Застрахователите да не би да са съсобственици на улиците, на които става паркирането, та трябва да се обвързва то с техните търговски интереси? Или може би са си платили такса „лобизъм” и имат право да пишат законите и наредбите вместо онези, които са избрани на избори да вършат това?

3. Документ, удостоверяващ собствеността на лицето върху имота, попадащ в границите на зоните за почасово платено паркиране. Тоест, ако къщата е моя, но аз нямам кола, а кола има жена ми или детето ми, то тази кола не може да паркира пред имота ми, макар че живея с тези хора в едно домакинство. Какво да кажем за хората, които работят в центъра? Какво да кажем за хората, които живеят под наем в центъра? Какво да кажем и за хората, които живеят в центъра, но никога не са имали личен автомобил, а ползват автомобили, предоставени им от работодателите, за които работят, като условие в трудовия им договор? Ама наредбата целяла да има по-малко автомобили и повече място за майки с колички. Първо, повече място за майки с колички тези административни тъпизми няма да отворят и, второ, ако целта на една такса е да ограничи нещо, а не да бъде инвестирана в проект от общ интерес, то това не е такса, а глоба или, още по-точно казано – рекет.

4. Документ за платен данък на жилищния имот. Апартаментът е мой. Колата е моя. Ако не съм си платил данъка, спират ли те да бъдат мои? Ако е така, то ни дели само една стъпка от свят, в който ще ни отнемат собствеността, само защото не сме си платили данъците, които са ни определили онези, които и ще ни отнемат собствеността вероятно в своя полза. Това ли е философията на „дясното” управление на страната и общината?

5. Документ, съдържащ уникален партиден (клиентски) номер на един от основните битови доставчици (електроснабдяване, водоснабдяване, газоснабдяване или топлофикация). Демек – платена сметка за ток, вода или парно. Това е любимото ми изискване. След като в горните точки видяхме, че общината, която ние сме избрали, за да защитава нашите интереси като жители на града и собственици на имоти в него, вместо това защитава интересите на държавата и на крупните застрахователи, сега виждаме, че защитава и корпоративните интереси на енергийните и водни монополисти. Бих желал само да припомня, че една от функциите на държавата е да защитава интересите на гражданите си срещу несравнимо по-мощните и по-ефективни инструменти на монополите в защита на техните собствени интереси. Защо, ако имам неуредени отношения с чешка компания, печелеща впечатляващи суми от пребиваването си в България, трябва да бъда наказан от собствената си община, която лично съм избрал с любов и оптимизъм, с това да не мога да държа собствената си кола пред собствения си имот? Това, дами и господа, моят светъл ум отказва да проумее!!!

Всъщност, ако общината наистина е добронамерена към мен, ако наистина се държи като мой служител, какъвто е по силата на това че съм я избрал, гласувайки на избори, и че й плащам местни данъци и такси, можеше да направи нещата много по-прости, много по-интелигентни и много по-логични. Един мой приятел, който живее в центъра под наем, ми каза, че искат от него да заведе хазяина си в общината, за да може хазяинът лично да прехвърли на наемателя си пред строгите погледи на служителите своите права да ползва място за паркиране в центъра. Това ме накара да попитам служителката на гишето, когато подавах собствените си документи: „Каква е юридическата философия на вашата наредба? Очевидно тя учредява някакво право – правото да паркираш там, където живееш. Кой е субектът на това право?” И тя ми отговори: „Вие в качеството си на собственик на имота, в който живеете”. Следователно, заради това че живея в имота си, аз имам едно „паркомясто” на улицата и на него може да сложа кола, камион, гардероб, пиано или каквото там реша – мястото ми се полага, не защото имам кола, не защото на тази кола е платен данък и не защото тази кола има гражданска отговорност. То ми се полага заради това, че живея в имот на този адрес и дори мисля, че не е нужно да съм собственик на имота. Като оставим настрана примамливата хипотеза да държа на улицата пред дома си гардероб или пиано, мисля, че е напълно логично и справедливо да паркирам там каквато и да е кола, дори не една и съща кола, стига да не е повече от една. Трудно ли е вместо тази баснословна винетка, за която се борим сега, да получаваме по една карта с чип, каквито са кредитните или дебитните карти. Ще я получаваме срещу адресна регистрация, като се доверим на полицията, че дава адресни регистрации на хора, които имат основание и право да ги получат – иначе що за полиция ще е! И в който автомобил се намира тази карта, която яркозелените служители на съответната общинска фирма, говорейки непрекъснато по безплатните си мобилни телефони, могат лесно да проверят с четците си, този автомобил има право да е там. Ако си я изгуби или някой му я открадне, човекът се обажда по телефона, анулират стария чип и му издават нов. Толкова ли е трудно?! И да не пропуснем да отбележим: докато общината не предостави гарантирано място за паркиране на своя гражданин, нейният гражданин не й дължи никакви пари. Защото може да се продава стока, услуга, даже и право, но не и вероятност.

Но очевидно общината не е добронамерена към мен, каквато е длъжна да бъде по силата на това че съм я избрал, гласувайки на избори, и че й плащам местни данъци и такси. За да подкрепя това свое твърдение, накрая ще привлека вниманието ви само на една последна подробност. Телефонният номер, на който пращаме сега SMS-и за синя зона, е 1302, нали така? След влизането на новата наредба в сила, същият този номер става номер за зелената зона, а за синята ще има друг. Защо старият номер не остава в старата зона, а за новата зона не се открие нов номер? Да ви изчакам ли да помислите?… Правилно. Защото дълго време много хора ще бъркат номерата и когато паркират в синя зона, ще пращат SMS-на номера на синята зона, който знаят, но който вече ще е на зелената зона. Всички тези хора ще бъдат закопчавани със скоби, извозвани с паяци и глобявани за благото на общината и в нейна прослава. Ето за тази община говорим. Но това не е философията на отношенията само между гражданите и общината. Това е философията на отношенията между гражданите и всички институции, които тези граждани са конституирали по силата на демократичните си права и чрез демократични процедури. Тези институции вече не са служители на гражданите, а техни тирани. Мисля, че това състояние на нещата спешно трябва да се промени, ако искаме да имаме някакво що-годе нормално общество. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Tags: , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 155 other followers: