Че лоша ли е чалгата, бе!

От вчера българската културна общественост възмутено жужи като разръчкан кошер, защото се е установило предлагането на скандални ученически тетрадки във верига магазини за ядене и пиене. Тетрадките били със снимки на фолк-певици и, което е най-потресаващото, вървели в комплект със залежали компактдискове на въпросните изпълнителки. Дисковете съдържали призиви към лек живот и разюздано потребление на блага, в т.ч. и сексуални. Сред тетрадките личало и последното (а може би първо) произведение на писателя Азис – книга, придружена отново от фолк-албуми с естетически изкушения. Надигнаха се гласове, че това е безобразно развращаване на невинната детска душа, че е зарибяване, подобно на зарибяването с наркотици от най-ранна възраст, че опошлява вкуса и извращава нравите, че се подиграва на всички забрани за облъчване на децата с реклами и със съдържание само за възрастни, че българите тотално са се чалгизирали и светът върви към провал. Така скочи културната общественост, че на мен ми дожаля за чалгата и реших да кажа няколко мили думи в нейна защита.

Чалгата има древни културни и хуманитарни корени. Тя пряко произхожда от историческото дело на Гутенберг, който, като изобретява книгопечатането, широко отваря вратите пред демократизацията на образованието и културата. Все повече хора започват да четат. Това ги превръща от обикновени читатели в публика, на която могат да се продават стоки и идеи. През 1870 г. в Англия и Уелс се приема законът на Фостър за всеобщото начално образование, като целта му е да обхване децата на всички социални прослойки и най-вече на набиращата сили и численост работническа класа. Двайсет години след приемането на този закон, точно едно поколение по-късно, се ражда и жълтата преса, за да се самопредложи на новопридобитата грамотност на това поколение. Тя идва, за да отговори на информационните и културни потребности на създадената от Фостъровия закон полуобразована публика. Все същите потребности век по-късно идват да задоволят и аудиовизуалните изкуства в ерата на телевизията, радиото и стререоуредбите – изкуства, които е прието най-общо да наричаме „поп” или „чалга”.

Това са едни прекрасни и удобни изкуства. Формално те са лесни за приемане и разбиране. Мелодиите на песните са прости и равноделни, без модулации, без оркестрация и сложни хармонии, без развитие на теми, фигури и други уморителни интриги. Текстовете им са философски. Те изричат с прости думи философията, която мнозина мълчаливо таят в сърцата си – потреблението е всичко, творчеството е досадно; живея, за да се кефя, искам да имам пари, другите да забелязват това и да ми завиждат. Тази философия сигурно говори верни неща, мислят си хората, щом ни ги казват толкова красиви жени с дълги руси коси, големи гърди, лъскави тоалети и скъпи автомобили. Ето това е моята философия, продължават да си мислят същите хора, защото я разбирам лесно, не изисква от мен никакво интелектуално или морално усилие и защото ме насърчава да се стремя към живот, който не изисква и физическо усилие. Иначе казано, чалгата прави хората щастливи. Тя прави щастливи и едни други хора – онези, които искат да продават на първите хора стоките си и които искат от първите хора периодично да им дават властта, за да я упражняват после върху тях – в тяхно име, но в своя полза. Първите хора са консуматори на чалгата, а вторите са инвеститори в нейното създаване. И доколкото консуматорите се „кефят”, а инвеститорите инкасират дивидент, то от чалгата недоволни няма. Всички са щастливи, освен може би една пренебрежимо малка и причудлива група умници, която се интересува от глупости и класическа музика. При това положение как да кажеш лоша дума против нещо, от което всички са доволни, и което прави всички щастливи!

Попитали „Пайнер” защо продават тетрадки с фолк-певици и закачливи и пикантни чалга-парчета към тях. От „Пайнер” вдигнали рамене. И са прави да вдигнат. Какви да са тетрадките не определят те. Какви да са тетрадките определя публиката, а бизнесмените са длъжни да направят своите публики щастливи. От времето на Френската революция насам живеем в ерата на масовия човек и това не е лошо. Масовият човек, за да е задоволен и щастлив, трябва да е образован – ако не както трябва, то поне доколкото е възможно. И колкото е по-образован, толкова по-сложни ще са нещата, които го радват, и обратно. Но независимо от това колко сложни и възвишени или колко прости и вулгарни ще са радостите, важното е радости да има. Така че не ругайте чалгата – тя си е наша. Наша си е, както и всичко останало, което произлиза от нас, от нашата воля и от нашия избор. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд

„Опасността е в канала, който елементарното всеобщо образование отваря за пропаганда, както и в умението и безскрупулността, с които тази възможност се използва от рекламиращи търговци, осведомителни агенции, групи за натиск, политически партии и тоталитарни правителства.

Надеждата е във възможността тези експлоататори на полуобразованото обществено мнение да не бъдат в състояние да манипулират жертвите си толкова цялостно, че да им попречат да продължат образованието си до степен, когато ще бъдат имунизирани против подобна експлоатация.“

(Сър Арнълд Джоузеф Тойнби)

 

Tags: ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 127 other followers: