За каква държава мечтае г-н Борисов

Българските социалисти сигурно вече са доста притеснени, защото след като се обяви за предводител на българската десница, г-н Борисов дава заявка да олицетвори и левицата. И като стори това, най-вероятно знамето на ГЕРБ ще започне да изглежда по нов начин – половината синьо, половината червено, а отгоре с жълти звезди са изобразени сърп и чук. В „Дневник” четем:

Г-н Борисов е категоричен, че при плосък данък от 10%, който е въведен в години на икономически растеж, е много трудно да се прави социална държава. По думите му – след като фирмите си приспаднат разходите, остават около 7 % за облагане. Борисов заяви, че в същото време всички хора искат да им се вдигат доходите, а всъщност те могат да се вдигнат само от тези 7 %”.

Да оставим настрана ексцентричното схващане на премиера, че доходите на хората се образуват от данъците, които фирмите плащат на държавата – той изглежда не разбира, че фирмите (дори и държавните) плащат данъци, след като са платили заплати на служителите си, или пък мечтае лично да събере всичко, спечелено от всекиго, пък после да го раздава комуто и както пожелае. По-интересно е отношението му към плоския данък. На 14 септември 2009 г. правителството на г-н Борисов в лицето на финансовия му министър Симеон Дянков коментира идеята за премахването на плоския данък така: „Тя дори не е необмислена идея или некомпетентна, тя е малоумна идея”. Види се, след 3 години управление г-н Борисов вече не намира премахването на плоския данък за малоумна идея, както впрочем не го намира и Симеон Дянков, който в зората на политическото си възшествие го нарече така. Наистина интересна еволюция, но още по-интересно е за какво плоският данък пречи на г-н Борисов – пречи му, създава му трудности да „прави социална държава”!

Именно концепцията за „социалната държава” е една от причините нашият свят да попадне в тази ситуация, която наричаме „Кризата” и за която денонощно се вайкаме. В надпреварата си да угаждат на големи групи избиратели, политиците им обещават все повече и повече социални придобивки и после, като дойдат на власт, гледат да изпълнят обещанията поне в някаква забележима степен. И понеже икономиката не може да поеме изпълнението на тези обещания, политиците прибягват до увеличаване на задлъжнялостта, като се надяват проблемите, свързани с това, да се прехвърлят в следващия мандат, когато вероятно на власт ще бъде опозицията. Обаче когато опозицията дойде на власт, тя не тръгва да се справя с дълговите проблеми на предшествениците си, а се впуска във финансирането на още по-нови и още по-примамливи социални придобивки за сметка на още по-ново увеличаване на задлъжнялостта. И така, докато балонът се спука. Ето това е концепцията за „социалната държава”. Няма нищо лошо максимален брой хора да живеят максимално добре – в края на краищата обществото е договор между индивиди именно с тази цел или поне така е редно да бъде. Обаче е противоестествено да искаш да потребяваш нещо, което не е произведено. Подобряването на живота на хората трябва да минава през реалното увеличаване на произведената принадена стойност и нейното разпределяне по разумен начин. Иначе, да, може десетилетия на ред да се живее назаем, но рано или късно това неизбежно свършва и то по неприятен начин.

Но лошото е друго. Ако г-н Борисов се стремеше да „прави социална държава”, отчитайки всичко казано по-горе, то тогава той щеше да провежда някаква, макар и неприемлива политика. Лошото е, че той не провежда никаква политика, няма никаква визия за развитието на обществото, освен да остане на власт колкото може по-дълго време и да осребри това оставане на власт колкото може по-добре. Ярка илюстрация на това печално заключение и внесеният за обсъждане в парламента бюджет за 2013 година. През последните дни много се говори за него и приказките ставаха все по-експертни и все по-завъртяни. Изводите от всички тях обаче са два. Първо, бюджетът не само че не предлага нищо ново и с нищо съществено не е различен от последния бюджет на предишното правителство, но е направен некадърно, нескопосано, съдържа много грешки, особено в макрорамката и приходната част, и е твърде вероятно да се окаже невъзможно да бъде изпълнен. От това следват две хипотези – или за пореден път ще се прибегне до срамна актуализация на неработещия бюджет, или неработещият бюджет ще натрупа голям и неприятен дефицит. Второ, бюджетът не показва никаква политика. Вярно, образованието е записано като приоритет (какъвто безспорно и задължително трябва да бъде), но от друга страна в Бюджет 2013 за образование са предвидени рекордно малко пари. Така е с много други пера. Държавният бюджет е основният политически инструмент на правителството и ако в него не се виждат политики, то нормално е да си направим нерадостния извод, че правителството няма такива, не знае къде отива и по кой път да мине, за да стигне там, където не знае, че отива. Тъжно.

Да не говорим за, меко казано, спорния данък върху лихвите от депозити на гражданите, защото темата е голяма. Да не говорим за това, че правителството отчаяно драпа да вземе едни никакви 120 милиона в последния момент, като не се интересува, че това може да разклати банковата система – все пак значителна част от парите, с които оперират българските банки, са от депозити. Да не говорим за това, че тези 120 милиона са парите само за един месец в бюджета на МВР, който е рекордно висок и е увеличен с рекордните близо 13%, за да се удовлетворят исканията за повишаване на заплатите от страна на безобразно раздутия му щат. Да не говорим даже и за това, че тези никакви 120 милиона дори не са отразени в бюджета, което навежда на много неприятни подозрения, включително и на това, че г-н Борисов отново ще даде заден ход и по въпроса за данък „Лихви”, ще погледне намръщено министъра си Дянков и пак ще остане целият в бяло да се къпе в илюзорното си електорално одобрение, а пък шумотевицата около данъка „Лихва” ще се окаже пушилка и изкуствена истерия, от която не ни е останало време да говорим за истинските проблеми на бюджета. Достатъчно е да кажем, че тази философия, тази страст да се облага с данъци и такси всичко и всеки, освен че противоречи на всички обещания, с които ГЕРБ излъгаха хората да им дадат властта, е жесток удар срещу средната класа и предприемчивите хора, от които се очаква да работят така, както само те умеят, за да донесат онзи растеж, който се е превърнал в заклинание за всеки, който тръгне да дава рецепти за излизане от кризата.

А не е чак толкова трудно да имаш политика спрямо бюджета и да правиш политика чрез бюджета. Достатъчно е да искаш не да „правиш социална държава” чрез събиране на данъци за каквото се сетиш, а да искаш честно да проведеш една смислена политика на стабилност и растеж. Най-напред трябва да се запушат доколкото може дупките, от които изтича бюджетът, включително и тези на контрабандата и другата толерирана или неглижирана от управлението престъпност. В Бюджет 2013 приходите от акцизи не са променени почти никак за целия този период, през който акцизите бяха увеличени с близо 50%. Това увеличение е около милиард и половина. Милиард и половина, които правителството се отказва да си вземе или, иначе казано, официално отразява контрабандата в бюджета, или защото знае, че не може да се справи с нея, или защото, което е по-лошото, не иска да се справи, понеже контрабандата си е негов бизнес. Защо не си вземат този милиард и половина, ами се циганят за онези 120 милиона от данъците върху лихвите на хората? После трябва да се направи така, че да останат повече пари у хората и фирмите, тоест данъчната тежест да стане по-малък процент от БВП. Това е единственият правилен начин за стимулиране на потреблението, производството, предлагането и растежът. Трето, да се определят приоритетни сектори. Но не на приказки, както е в този бюджет, където уж образованието е приоритет, а пък му дават най-малко пари в сравнение с всички бюджети преди това. Да се види кои разходи не водят пряко или косвено, в краткосрочен или дългосрочен план към конкурентоспособност и насърчаване на производството на печалба и съответно да бъдат пренасочени. И четвърто, да се повиши качеството и капацитета на публичния сектор, за да могат хората срещу данъците си да получават адекватни публични услуги, а не както е сега, да се чудят къде потъват парите им, кой ги краде и кой ги пропилява.

Има и едно пето нещо, което обаче няма как да се запише в бюджета и няма как чрез бюджета да се гарантира неговото случване – това е моралът в управлението. Ако той отсъства, ще се опорочат и най-правилните решения. Например, чудесно е общините да печелят пари по европейски програми, но ще стане така, че тези пари ще отиват при партийните кметове, за да финансират с тях изборите; чудесно е Сребърният фонд да се инвестира за по-голяма доходност, но ще стане така, че ще се инвестира в партийни проекти и фирми и голяма част от доходността ще отиде за тях. Затова и обществото реагира с недоверие дори на най-правилните мерки на едно правителство, изгубило престижа си на правителство, което се ръководи от морал.

И така, в обобщение, доколкото един скромен блогър може да дава акъл на министър-председателя на една прекрасна страна, аз бих казал: господин премиер, недейте да „правите социална държава”, недейте да търсите все ново и нови пари от хората, като им увеличавате старите данъци и такси и им измисляте нови. И най важното – не допускайте хората да спрат да вярват в морала на Вашето управление, стига вече да не е непоправимо късно за това. И освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Tags: , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 143 other followers: