Плющят съветски знамена

Попаднах на много забавен, но и поучителен текст, в който се разказва как варненски онлайн активист-социалист пише писмо на финансовия министър. Твърди се, че това писмо било публикувано в социалните мрежи, където разбунило духовете и дни наред фенове на ГЕРБ и на БСП се заливали едни други с остри и вдъхновени словесни конструкции, размахвали виртуални юмруци, зъбели се на тирана и увличали масите след себе си. Прочетох и самото писмо. Литературен образец на нивото на „Изгубена Станка” и „Злочеста Кръстинка”, то иде да предизвика съчувствие към измислена жена, на която не достигат 15 стотинки в измислен магазин, за да си доплати 10 грама измислен салам. Като оставим настрана, че по проста сметка този хамбургски салам се връзва на 15 лева килото (щом 10 гр са 15 ст., нали така), историята продължава с това как абсолютно истинският автор на писмото дава на измислената жена измислените стотинки и се прибира да пие ракия с тъста си (ето тук не знам дали тъстът е измислен, но се надявам поне ракията да не е). На другата сутрин измислената женица донася в знак на благодарност измислени питчици с измислено сирене на стойност очевидно много по-голяма от онези измислени 15 стотинки и реалният автор на писмото изяжда тези измислени питчици заедно с тъста си, в чието ъгълче на окото на всичкото отгоре проблясва и сурова, макар и измислена, мъжка сълза – сурова, защото е пенсиониран военен, сещате се: дяволът на романа е в детайлите.

Умни хора, които уважават истината, са си направили труда да проверят фактите около този епистоларен образец. Оказало се, че бодрият автор, плющящ със съветски знамена из интернет, нито е активист на варненските социалисти, за какъвто се представя, нито във въпросния град има такъв магазин, в който се развива сърцераздирателното действие, нито пък има такава жена, която раздава питчици на всеки, който й даде 15 стотинки за салам.

Наистина не знам какъв дебат е предизвикало това писмо там, където е било първоначално публикувано, пък и не смятам, че си заслужава усилието да проверяваме. Видях обаче какви коментари е предизвикало под материала, в който се разказва за него. Любими са ми два. Ето единия: „Щах да забравя: Да му приседне питката на този дембелин измислил историята. Изял сиренето на бедната женица, че и се хвали! Дебелоок кумануид!!!!”. И другия: „Няма нито един доносник или агент и офицер от ДС – който да има леви убеждения. Всички са десни. А по- образованите и амбициозни четат „Atlas shrugged“ – Ayn Rand Една фашистка книга…” Бедната Алиса Зиновиевна Розенбаум, бедната руска еврейка, дето и нея я изкараха фашистка. Но както и да е… Важното и интересното тук е как една неприкрита и долнопробна манипулация предизвиква активна и автентична реакция у една плашещо наивна и доверчива публика. Утре аз мога да напиша писмо до министъра на отбраната как, докато съм пасял козичката си покрай граничната бразда, съм видял към родината ни да настъпват вражески танкове и как един чуждестранен танкист ми е казал че идват да вземат салама на всички български женици. Тогава какво – ще се вдигнем на оружие в интернетските форуми ли? Най-вероятно ще направим точно това, за съжаление.

Друг е въпросът доколко тази доверчива и наивна публика е автентична. Познавам конкретни сайтове, които няма да назова тук и сега, защото не съм клюкар, в които техният собственик е и автор на статиите, и коментиращ под тях, представяйки се с различни бомбастични и ярки никнеймове. Познавам и фирми, които срещу цена горе-долу като онази на салама в горната история, предлагат на парче писане на коментари във форуми по зададени теми и зададена идейна насоченост. Не е тайна, че големи партийни централи поддържат нарочни екипи за интернет-активност, които се редуват на смени, за да пишат денонощно „спонтанни” коментари в територията на свободното слово. И ето тук е мястото да се запитаме: ако четем измислени истории с фалшиви коментари под тях, защо по дяволите изобщо ги четем?!

Словото е опасно нещо. Както и друг път съм казвал, тъмната страна на изобретението на Гутенберг и на масовата полуграмотност е жълтата преса. Тъмната страна на прекрасната и все още свободна територия, наречена Интернет, са платените „буби”, които в натрапчив неолиберален стил се преструват на свободомислещи граждани, които уж изказват своето нецензурирано мнение, но всъщност обслужват конкретни пропагандни или рекламни цели. За съжаление, доживяхме времето, когато профилът на коментиращите във форумите изглежда горе-долу така: 40% платени коментатори, 40% обидени от живота неудачници, които мразят всички и най-вече себе си, 15% нормални хора, които искат да споделят мнението си, и 5% такива, които наистина са запознати с коментираната тема. Това е положението. Но все пак в началото е словото и това е хубаво. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tags: , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 172 other followers: