Сердика е и моят Рим

Реч пред
Втората софийска среща на
„България на гражданите“
на 28 октомври 2012

Доказано е, че има три начина хората да мислят за политика – социалистически, либерален и консервативен. Според това по кой от тези начини един човек мисли за политиката, то той бива приеман съответно като ляв, центрист или десен. Какви сме ние или, по-точно, защо сме десни?

Има много начини да различиш лявото от дясното. Един от не много популярните начини, например, е според това как се отнасяш към морала. Това е философски критерий. За десните хора моралът е абсолютен, а за левите е относителен. Тоест за десните хора доброто и злото са обективни категории, природен закон, докато за левите доброто и злото, както и отношението между тях, което наричаме „морал”, са въпрос на обществена договорка. Именно тази относителност на морала, приемана от лявото, е философският фундамент на тоталитарните режими през ХХ век. Защото и фашизмът, и нацизмът, и комунизмът са социалистически доктрини. И трите самонадеяно си присвояват привилегията да бъдат последната инстанция, която да каже какво е добро и какво е зло.

Много по-популярно е делението на ляво и дясно според създаването и потреблението на ценностите. Според това деление десните създават, а левите разпределят. По този начин левите запазват за себе си монополът върху социалната политика. Но историята показва, че най-успешна, най-ефективна, най-адекватна социална политика провеждат десните управления. Аз съм човек с определено литературно устройство на ума и това нещо винаги съм си го представял като едно семейство, в което единият родител работи, другият се грижи за домакинството и в което има дете тийнейджър, което е в разгара на пубертета си. Родителят, който работи, произвежда и за това му се заплаща. Заплатата си той носи вкъщи и така формира семейния бюджет. Той е дясното в това семейство. Родителят, който се грижи за домакинството, пазарува, пълни хладилника, плаща сметките за ток, вода и парно, а също така разпределя и джобните пари. Той е лявото в семейството. Детето – тийнейджър, което е в разгара на пубертета си, носи надеждата за бъдещето и същевременно държи да е център на вниманието, всички да се съобразяват с неговата личност и с неговата индивидуалност и всички да зачитат неговите права и свободи. Това дете е либералният център в семейството. И ето го въпросът: на кого от тримата се дължи социалното благополучие на семейството? Мисля, че това е риторичен въпрос.

Има и още една разлика между лявото и дясното, между социализма, либерализма и консерватизма, която за мен е най-важната. Социализмът и либерализмът са доктринални. Те постъпват спрямо идеологически формули независимо от конкретната историческа или икономическа ситуация. Социализмът ще иска максимална държавна регулация и централизирано разпределение при всички обстоятелства, докато при всички обстоятелства либертарианците ще се борят за своя Laissez-faire, дори и когато икономиката е окупирана от олигарси, монополи и картели. Консерватизмът прави точно обратното. Той не се ръководи от идеология, може би защото самият той не е такава. Консерватизмът подхожда към всеки проблем индивидуално и намира за него уникално решение. Вдъхновяващото е, че в почти всички случаи това решение е най-правилното. Тоест консерватизмът изразява интелигентността, компетентността и нормалността. Ето защо и аз съм десен и консервативен човек – защото моите три най-важни неща са свободата, честността и нормалността.

Защо казвам всички тези неща именно на втората софийска среща на „България на гражданите”? Защото София, макар и непрекъснато да расте, без да старее, всъщност е един твърде стар и консервативен град.

Имам проятел италианец. Казва се Карло Лупи. Той е роден на италианската ривиера, в града La Spezia в Cinque Terre, където баща му Джован-Джозепе има добра частна медицинска практика. Карло е емоционален и влюбчив човек и работи като майстор на пици в Украйна, защото вярва, че там живеят най-красивите жени на света. За него това е важно. Преди време, когато ми беше тук на гости, стана дума, че София като град и като административен център е на повече от 2700 години, а селище тук има от над 7000 години. Карло беше потресен: „Нима София е по-древна от Рим?” „Добре дошъл в клуба на изненаданите! – отговорих му – София е една от най-старите европейски столици”.

И често римската империя е била управлявана от тук. По нашите земи са родени 14 римски императори, като Галерий буквално е наш съгражданин. Днес София е 13-а по големина столица в Европейския съюз. В София живеят 16,4% от българите. В София е 1/6 от промишленото производство на България. София дава половината от БВП на България. Тук са близо половината от българските университети.

София има 14 православни и четирима католически светци. Тук е родена Св. Елена, която християните почитат за това, че е открила Светия кръст и Гроба Господен в Йерусалим. Св. Елена, която е майка на Покръстителя на света – император Константин, чието име и днес носи градът на Златния рог – Истанбул. Св. Константин, който много пъти е казвал: „Сердика е моят Рим” и който също е управлявал Римската империя от двореца си, който се е намирал там, където сега се пресичат улиците „Позитано” и „Леге” и където често пием питието си в омайните софийски привечери.

Лесно и мило ми е да говоря за всичко тава тук пред вас, защото говоря като софиянец. Не като столичанин, а именно като софиянец, защото говоря за любимия си град, града на моите прадеди, който ще обичам, независимо дали е столица на нещо или не.

Ето защо спокойно мога да кажа, че Сердика е и моят Рим.

А освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!

Tags:

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 200 other followers: