Бяла спретната реклама с две гърди отпред

Телевизионната реклама много е напреднала, откакто съм престанал да се занимавам с нея и да следя внимателно постиженията ѝ. Вчера обаче колега журналист ме попита какво ми е мнението за някаква нова реклама на сирене, която разбунила духовете, защото била достигнала до някакви нови висоти на безвкусицата. Аз, да си призная, въпросните разбунени духове не съм ги виждал (както не съм виждал и други видове духове, впрочем), но рекламата случайно я видях веднъж или два пъти по телевизията. Тя е следната. В някакво заведение трещи чалга и то такава, че ако я пусне съседа ти, ще извикаш полиция. Идва едрогърда сервитьорка с голямо деколте и някакъв клиент решава да я ухажва. Ухажването се извършва в стихове, от които става ясно, че клиентът е Ромео, а сервитьорката – Жулиета. Едрите ѝ гърди пък са онова малко балконче в стария вътрешен двор, под което се смята, че се е разиграла най-популярната сцена между влюбените веронци. Но в рекламата гърдите са наречени „балкон“. Запомнил съм клипа, защото ми направи впечатление богатството и разнообразието на предполагаемата публика, към която би следвало да е адресирано посланието. Към кого се обръщаш, когато рекламираш нещо? Естествено към този, от когото очакваш да го купи. Ако продаваш редосеялки, търсиш селянин, както и не рекламираш велосипед на змия. Следователно, какъв е профилът на консуматора, когото „облъчва“ нашия клип? Очевидно става дума за млад мъж с жизнеспособно либидо, който се интересува от знойни женски гърди до степен на фиксация. Но от друга страна пък именно отрудените домакини на средна възраст са преобладаващо онези, които пазаруват и пълнят хладилника, а те едва ли се интересуват чак толкова от гърдите на по-млади от тях жени. Озадачаващо. Нима рекламистите са пропуснали този таргет?! Нима за пазаруващата домакиня няма лично послание?! Спокойно! Нищо не е пропуснато и това обяснява ренесансовите мотиви в чалга-клипа, а именно стиховете и шекспировите герои. Именно те са онази съблазън към женската аудитория, която е пищното деколте към мъжката. Ето защо казваме, че рекламата е „политаргетирана“, тоест насочена към няколко различни публики – към мъже, които обичат „балкони“, към жени, които харесват Шекспир и към всички останали, към мало и голямо, които обичат чалга.

Ето този импровизиран анализ направих пред колегата си журналист, когато ме попита за рекламата. Той ми благодари, обаче каза, че не искал да ме пита това, а искал мнението ми за чалгизацията изобщо и в частност за това как тя започнала да превзема даже телевизионните реклами. Ако трябва да говорим вече напълно сериозно – нали никой не си мисли, че хората, които правят рекламите, са глупаци или простаци? Те просто са един по-особен вид преводачи. Маркетинговите специалисти измислят послания, а рекламистите ги превеждат на езика на съответната публика, за да може тя да ги разбере, да ги хареса, да се идентифицира и в крайна сметка да осъществи покупката, което е и смисълът на цялото сложно и скъпо начинание. Рекламата е част от обществената комуникация и не се различава много от изкуството и журналистиката. Два са принципите на комуникацията. Според единия, авторът на съобщението казва на публиката това, което ТЯ иска да чуе от него. Според другия, авторът на съобщението казва на публиката това, което ТОЙ иска тя да чуе от него. Ако се приложи в чист вид първият принцип, ще имаме профанизация и чалгизация, защото публиката е мързелива, гледа да възприема с най-малко усилие и по възможност без интелектуално напрежение. Ако ли пък се приложи в чист вид вторият принцип, ще имаме тоталитарна пропаганда. Майсторлъкът е да уловиш средата и баланса между двата принципа и да кажеш на публиката това, което си решил да ѝ кажеш, по начин, по който тя би желала да го чуе. Една реклама на сирене в зората на Третия райх сигурно би била озвучена с някой бодър и стимулиращ марш. Една реклама на сирене в навечерието на Априлското въстание най-вероятно щеше да показва как го яде мустакат юнак в четническа униформа, а на заден план, под звуците на „Стани, стани, юнак балкански!“, с тропот щеше да се задава Дядо Иван. Една реклама на сирене  в днешна България, член на НАТО и ЕС, съвсем логично е предизвикателно разгърдена и от нея трещи чалга. Въпрос на идейни и естетически ценности.

Така че не рекламистите са виновни за естетиката на рекламите, а онези, които ще ги гледат, които биха ги харесали и биха си купили онова, което се рекламира. На рекламистите им е все едно дали ще си продават салама под съпровода на гъдулка или на арфа – важното е да го продадат, да им платят и да ги потърсят и следващия път. Друг е въпросът дали обществената комуникация, в това число рекламата, изкуството и журналистиката, трябва да угажда на вкусовете на публиката или с цената на известно усилие трябва донякъде и да възпитава тези вкусове. Аз мисля, че трябва да угажда, но и да възпитава. Защото, ако само им се угажда, вкусовете стават лениви и закърняват, а оттам закърняват и нравите. Днес аз съм безкрайно благодарен на хората, които в детството ми са ме карали да слушам класическа музика, колкото и скучно да ми е било тогава. Ако днес в училище децата слушат и изучават повече класическа музика, утрешните реклами може би няма да бъдат с чалга и с „балкони“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


За в. „Труд

Tags: , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 166 other followers: