Болшевики и велосипедисти

Започва да се превръща в традиция да коментираме последната анкета в блога, когато сме я заменили с нова. В случая последната анкета беше на тема какви са по убеждение читателите ми и бяха предложени цели 16 варианта, от които те да си избират. В анкетата участваха 1467 души, което е по-представително от повечето социологически проучвания, които се предлагат на смълчаното ни внимание по вестници и телевизии. Знаете, че ако социолозите обработят извадка от 1200 души, с мед да ги мажеш! Друг е въпросът колко представителна е самата извадка от извадката именно сред читателите на SULLA.BG, защото те през годините са доказали, че са малко по-особен биологичен вид – интелигентни, чувствителни, общо взето морални, като цяло сравнително богати и в повечето случаи леко налудничави, но без да прекрачват границите на добрия тон.

Като леви са се определили 210 души, което намирам за потресаващо. Слава Богу, за социалисти са се обявили едва 43, а за комунисти само 31. Това е донякъде ободряващо. Най-много левичари се изживяват като анархисти (56), а най-малко – като болшевики (8). А и дали настина се изживяват или само се лигавят, това, както се казва „един господ знае и стари жѐни” – вече споделих наблюдението си, че читателите тук са малко особени. Да определяш себе си като болшевик е екстравагантно. Да се определяш като анархист е логично, макар и глупаво – всеки тоталитаризъм започва с привидна анархия.

Дали обратното на анархизма е монархизмът? Не мисля. Монархизмът е обратното на някакъв хипотетичен „полиархизъм”. Обратното на анархията е хипотетичното „архия”. За съжаление, само 2% от анкетираните са се обявили за монархисти или, иначе казано, 29 души. Ако махнете мен, остават 28. Е, можем да ги изкараме и 4%, ако към тях прибавим и монархофашистите, но за мен това не е сериозно. „Монархофашизъм” е термин на полуграмотната пролетарска историография, която до такава степен не разбира нещата, че ги докарва до откровен оксиморон. Монархията е фундаментална ценност на консерватизма, на дясното, докато фашизмът е твърде ляв и социален. При това в Италия, а не в Германия, както са ни учили съветските филми. Имах случай шеговито да обсъдя термина „монархофашизъм” с един човек, за който се предполага, че разбира от тези неща. Посмяхме се от сърце. Човекът беше цар Симеон ІІ.

Много ми е приятно, че сред моите читатели консерваторите са близо два пъти повече от либералите. Първите са 18%, а вторите – 10%. 7% са либертарианците. Не знам къде да ги сложа. Ако ги пришия към либералите, дори и само заради името, то либералите почти (но не съвсем) ще се изравнят с консерваторите. Обаче няма да го направя, защото либерализмът в последните десетилетия еволюира в твърде лява посока, която го отдалечи от класическия либерализъм на „австрийските” икономисти като Мизес и Хайек, които са знаме на съвременните либертарианци. Разните неолиберали, еколози и бисексуални глави на семейства са толкова далеч от тях, колкото е далеч  и добрият стар и вечно напушен Боб Марли от другото знаме на либертарианнците – писателката Алиса Зиновиевна Розенбаум, по-известна като Айн Ранд. Тъй че, с риск да бъда гневно освиркан, съм склонен да причисля съвременните либерали към социалистите, социалдемократите и даже към болшевиките, нежели към някакъв кръжец на дясна нормалност.

Ха! Виждам, че съм предложил също така „нацист”, „расист” и „националист”. Не съм предложил „фашист”, което прави парадигмата определено непълна, но никой не е съвършен, най-малкото пък авторът на този блог и на анкетите в него. „Нацист” е друг крилат термин на болшевишката историография и, поне според мен, иде да определи частен случай на националист, който членува в Германската работническа националсоциалистическа партия на г-н Хитлер. Странно е, че цели 41 души се определят като такива членове. Но пък при тях това може да е проява на някаква носталгия и дори на гневна опозиционност. Вероятно същата гневна опозиционност е накарала други 39 души да се определят като расисти. При националистите е друго. Националистите са патриоти, пречупили патриотизма си през идеала на националната държава, който, поне по моето скромно мнение, е един твърде странен гарибалдийски и карбонарски (масонски) идеал, който е донесъл на цивилизацията безспорно ценни неща, но е причинил и много деформации като френската революция, октомврийската революция, двете световни войни и студената война. По този въпрос моят съвет е следният: бъдете империалисти, а не националисти, поне докато махалото не се заклати в другата посока.

Почти колкото нацистите са еколозите. Не че не ги разбирам, но не ги харесвам. Разбирам ги, защото в глобален мащаб има респектиращо финансиране за това, с което те се занимават. За отварянето и затварянето на дупките в озоновия слой, за затоплянето и охлаждането на планетата, за островите от пластмасови бутилки, големи колкото Гренландия, за паленето и гасенето на лампите, за ядреното лоби, за петролното лоби, за разделното събиране на отпадъците, за свръх изгодната търговия с парникови емисии и т.н. Не ги харесвам, защото аз със сигурност съм отгледал повече дървета и съм спасил повече животни от над 90% от еколозите, без да съм така досаден и креслив като тях.

И като казахме за еколозите, стигаме до най-голямата група от анкетираните. Най-многобройни, цели 21% или, иначе казано, 308 души от анкетираните са определили себе си като „велосипедисти”. Ето това е най-радостно за мен! Защото определилите се като „велосипедисти” са хората с категорично доказано чувство за хумор. А хората с чувство за хумор са солта на земята, аристократите на духа и чрез тях говори Бог. Предполагам, че определилите се като „велосипедисти” са чели един текст, който и аз съм чел, харесвам и препоръчвам. Ето един откъс от него: „…в този момент откъм градинката на „Св. Георги” се надигна горд и волен силует. Възседнал своя велосипед и сякаш слял се с него в един неделим организъм, колоездачът спря и подуши въздуха. Беше възрастен екземпляр на около 40-45 години. Със загоряло, леко небръснато лице и жилесто тяло, той сякаш беше еманацията на здравословния, натурален и отговорен начин на живот – същество, което не пие, не пуши, тревожи се за природата и се надява да е живо поне още 40 години, за да може да изплати всичките си кредити” (на целия текст можете да се насладите тук).

Та, така… Такъв е профилът на гордите и волни читатели на SULLA.BG. Ако искате, правете си изводи, ако не искате, недейте да си правите. Доколко тази анкета е представителна? Не знам. Но нека имаме предвид, че участниците в нея са българи, които могат да четат, които ползват интернет, които ползват интернет за нещо различно от чалга и порно, които четат в интернет, които, освен всичко друго, четат и блогове в интернет и които в интернет, наред с другите, четат и налудничави блогове като SULLA.BG. Но пък близо 1500 души са си близо 1500 души, независимо от това какво четат и за какво ползват интернет. Мисля си, че това е все пак донякъде обнадеждаващо. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tags:

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 172 other followers: