Опасността да размишляваш

Завчера Конституционния съд отхвърли искането на ГЕРБ да бъдат касирани последните парламентарни избори. Разискванията са били главно около казуса с онези 350 000 бюлетини, които бяха заловени в деня за размисъл. Причината да се поиска цялостна отмяна на изборите не са фалшивите бюлетини, заловени в готовност за експедиция по избирателните райони, нито скандалът, който гръмна в публичното пространство, а обстоятелството, че този скандал е гръмнал точно в деня за размисъл. Тоест, ако фалшивите бюлетини бяха хванати през някой друг ден или пък изобщо не бяха хванати, то нямаше да има никакъв проблем и конституционните съдии щяха да бъдат оставени намира да мъдруват върху по-важни неща. Ето така нашето бедно и изнервено общество за пореден път си зададе въпроса що за чудо е този ден за размисъл и нужно ли е изобщо да го има.

На мен денят за размисъл винаги ми е приличал на деня на жената. Така както веднъж годишно българският мъж е кавалер, уважава и цени жената, така и веднъж годишно (или на няколко години) българският избирател размишлява. Добре е да вярваш, че макар и само понякога българският избирател размишлява. Разлики между осми март и деня за размисъл безспорно има, като най-драматичната от тях е тази, че във втория случай кръчмите не дават алкохол, докато в първия се надпреварват да правят тъкмо това, но като цяло принципът е един и същ. И ако не беше денят за размисъл, сега нямаше да губим времето на Конституционния съд, но пък щяхме да пропуснем и насладата от цирка, който се разиграва около искането за касиране. Да поразмишляваме, макар че не е ден за размисъл и някой би ни изгледал с озадачено повдигнати вежди.

Така както ГЕРБ подаде оставка на правителството си и оглави протестите срещу себе си, така и поиска да бъдат касирани изборите, организирани и проведени еднолично от него. По този начин ГЕРБ каза, че не признава изборите си, но пък депутатите му ги признаха, като положиха клетва. Положиха клетва, обаче отказаха да ходят в парламента да я изпълняват. Отказаха, защото се обявиха за предсрочни избори, но не и преди да се промени лошият и действащ в момента избирателен закон, който самите те трескаво създадоха в края на предишния си мандат. БСП пък подскочи до тавана в лицето на лидера си Станишев и заяви, че искането за касиране е „пораженческа и деструктивна позиция“ и настояванията за предсрочни избори ще доведат до „хаос и нестабилност“ в страната. Но какъв беше космосът, който предложи правителството в замяна на онзи хаос, от който така се бои? Улични протести. Протестите предизвика пъстрата кавалкада от ярки назначения, сред които бивши членове на групировки и хора, които не знаят, че са били назначени, начело на която гордо се пъчи преживелия своя трагически катарзис Делян Пеевски. После, правейки се, че по улиците на София нищо не се случва и стриктно инструктирайки полицията и тя да се прави, че нищо не се случва, правителството си задвижи Южен поток, обяви, че ще ремонтира бюджета, че ще увеличава държавния дълг и всичко останало. На този фон Волен Сидеров, сринал рейтинга си до 2-3% благодарение на откровено безпринципното си политическо поведение, изпълни пространството с такива крясъци, че стресна хора даже и в чужбина. От ГЕРБ се отцепиха няколко души, сред които и един от най-верните на г-н Борисов сподвижници – Мирослав Найденов. Говори се, че ще ги последва част от парламентарната група на ГЕРБ. Така г-н Сидеров ще престане да бъде магьосникът, който държи ключа към кворума, а ГЕРБ и БСП ще стиснат ръце в името на националното спасение.

Не мога да си представя, че ако в деня за размисъл някой наистина е размишлявал, сега щяхме да имаме парламент, в който първата политическа сила е опозиция, която обаче отказва да се явява в зала, и правителство на коалиция, в която националистите подкрепят турците, чиито килимчета съвсем неотдавна палеха пред джамията, а пък турците подкрепят столетницата, която им спретна възродителния процес, с което стана формалната причина за създаването на ДПС. За какво ни е тогава ден за размисъл! Освен пък ако изборите са били резултат не от размишление, ами просто са били купени, откраднати и фалшифицирани. Но и така да е било, то от деня за размисъл пак няма смисъл. Колкото и да размишляваш, някой пак ще си плати и ще направи каквото е решил. Наистина, що за чудо е този ден за размисъл и нужно ли е изобщо да го има. Като седнеш да размишляваш, макар и така – съвсем набързо, както седнахме сега, най-много да ти докривее и както казва Яворов: „И гледаш, слушаш, не знам досадно защо ти стане: их, опустяло!“… Така че по-добре да не размишляваме и ден за размисъл да няма. Мисленето ражда тъга. Затова ми става тъжно, когато си мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


За в. „Труд


Tags: , , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 157 other followers: