Безпризорно стайно цвете

Стайното цвете „Атака“, над което парламентът трябваше да трепери, защото иначе „държавата се срива“, напоследък изглежда има психиатричен проблем, защото си мисли, че не е експериментален оранжериен мутант, какъвто е, а е грамаден дъб – дървото на Зевс, чийто корени като възлести пръсти са грабнали Земята, а в клоните му вият гнезда орли и прелитат самолети с наплашени културни аташета и наритани полицаи. Обществото се тресе от възмущение, прокурорът говори за въздушно и наземно хулиганство и всички са на мнение, че самозабравянето на Сидеров и неговата карибска група е преминало всякакви граници не само на приличие, но и на здрав разум. И то в такава степен, че четивото „Пази, Боже, сляпо да прогледа“ е вече блед анахронизъм.

Защо така? Най-лесният отговор е, че Сидеров си изпуска нервите, защото съвсем наскоро изпадна в положението на ронин – остана без господар. Най-оправните депутати от ГЕРБ започнаха да се спасяват поединично и осигуриха на комунистите и ДПС гласовете, които те иначе трябваше да си купуват от „Атака“. Така волният политик Сидеров стана ненужен, а партията му стана ронин – самурай без господар. Макар че не е съвсем правилно такива политически образувания да бъдат наричани „самураи“, защото самураите, въпреки дълбоката си идеологическа обърканост, са субекти на честта. Образувания като „Атака“ са по-скоро „пудели“ – чудесен термин, изкован преди време за Яне Янев и много точно описващ отношението му към Бойко Борисов. Сега пуделът Яне е наритан и вече не се чува. Той вече е безпризорен пудел. По същия начин и цветето Волен вече е безпризорно стайно цвете и това го изнервя.

Сега сигурно много ще се говори кой какъв е. За мен обаче е по-интересно не кой какъв е, а кой какъв не е. Един от най-тежките проблеми на нашето общество е, че хората и нещата не са такива, за каквито се представят. Сидеров не е националист. Той не знае какво е национална доктрина. За него „национализъм“ и „национализация“ са едно и също нещо, защото думите имат един и същи корен. Или ако е националист, е един твърде широко скроен националист, готов да участва с всекиго във властта. Участва с комунистите, които по дефиниция са интернационалисти, което е пълната противоположност на националисти. Участва и с ДПС, крясъците срещу които го вкараха в политиката. Но пък и турците благосклонно приемат гласовете на атакистите, ако че атакистите гориха молитвените килимчета на електората им. Но пък те, турците, за да имат министерства, благосклонно забравят дори и за възродителния процес, който им спретна столетницата, та за едни подпалени килимчета ли ще се кахърят! Не, Сидеров не е националист, нито Станишев е социалист, нито Доган (пардон, Местан) е либерал. Какво социалистическо може да има в партията на едрия частен капитал и на индустриалците, приватизирали по партийна линия икономиката? Това е по-скоро партия на крупните работодатели. Какво либерално може да има в партията на тютюнопроизводителите? Това не е партия на средната класа, на частната инициатива и на свободните предприемачи. Това е партия на държавните субсидии и социалните помощи, партия, за която неуки хора гласуват от страх и глад.

Да продължим. Както БСП не е лява партия, така ГЕРБ не е дясна партия. Какво ѝ е дясното на една партия, която се изгради върху структурите на МВР и по време на управлението си показа потресаващ талант да унищожи всяка частна инициатива, всяка честна конкуренция, веки бизнес, в който не бяха замесени нейни функционери. Това не само дясно не е, това не е и ляво, а е нещо, което дано не ни се случи отново и за което е най-добре да забравим и никога повече да не се сещаме.

И както ГЕРБ не е дясна партия, така Реформаторският блок не е нито реформаторски, нито блок. Не е реформаторски, защото не успя да предложи ярки тези и не можа да се обедини около ясна идеология. Не е блок, защото започна да се разпада, още преди да се е конструирал. Казвам го с малко тъга, защото аз формално съм част от Реформаторския блок и упорито ще продължа да бъда, защото Блокът е като демокрацията – не е най-доброто, но засега по-добро няма измислено. Засега.

Иначе парадът на месиите продължава. Едни телевизионни водещи ще напуснат политиката като попарени стайни китки, други телевизионни водещи ще влязат в политиката на крилете на народното невежество и лековерие, какво да се прави – във властта обществото възпроизвежда себе си. И когато разни разпалени люде питат „докога ще търпим политиците“, те всъщност питат „докога ще търпим себе си“.

Но да не губим надежда. Имаме си време, което да изстрадаме, и път, който да извървим. Накрая ще се оправим, няма къде да идем, защото доброто винаги побеждава и, както се казва, един ден дори и Сатаната ще се покае и ще му бъде простено. А дотогава ще бъде много добре хората и нещата да станат такива, за каквито се представят – националистите да са националисти, левите да са леви, десните да са десни, мъжете да са мъже и жените да са жени. Мисля, че това ще бъде едно чудесно начало. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 128 other followers: