Като не щете мѝра, нà ви референдум

Ние сме общество, което е свикнало да живее спокойно дори и с най-тревожните си констатации. Едва ли има човек, който независимо от политическите си убеждения да не е на мнение, че избирателната ни система не е наред и се нуждаем от нова. Наистина, убеждението, че избирателната ни система е лоша, е може би една от малкото тези, по които няма противоречия и цари пълен обществен консенсус. Но ако приемем това за вярно, то значи казваме, че нямаме демокрация. Казваме, че хората изпратени във властта чрез тази избирателна система, не са хората, които трябва да са там. Нещо повече, това са хората, които за нищо на света не бива да попадат във властта. Ето това е истински тревожна констатация и с нея нашето общество живее преспокойно вече повече от две десетилетия.

Миналата седмица се поде поредния опит за оправяне на избирателната система и се поде от най-високо място – от президентството. Идеята е заедно с европейските избори да се проведе и референдум с три въпроса, на които хората да отговорят с „да“ или с „не“: искат ли мажоритарен избор, искат ли задължително гласуване и искат ли дистанционно гласуване по интернет. Обществото тутакси се раздели на две, като едните са „за“, а другите „против“. От политическите сили „против“ се оказаха орелът, ракът и щуката (тоест управляващите БСП, ДПС и Атака), а „за“ се обявиха претендентите за дясното пространство – реформаторите и ГЕРБ. Аз обаче не успях съвсем добре да разбера „за“ какво са едните и „против“ какво са другите. За това да има референдум, за това референдумът да е заедно с европейските избори или за конкретните въпроси в него. Опасявам се, че обществото и партиите се разделиха не толкова по същество, колкото по конюнктура. От едната страна застанаха управляващите, а от другата онези, които искат да са управляващи.

Кой какво печели и какво губи от този референдум и евентуалните му резултати? От задължителното гласуване губи онзи, който няма интерес от увеличаване на избирателната активност. Против дистанционното гласуване по интернет може да е онзи, който предпочита друг вид дистанционно гласуване, например с автобуси. Що се отнася до мажоритарното гласуване, лично аз не се наемам да кажа кой би бил „за“ и кой „против“, защото то може да се проведе по толкова много различни начини, че на практика този въпрос не е зададен и или трябва да отпадне от референдума или да се преформулира. В обобщение, против предложените в референдума промени може да бъде политическа сила, чийто електорат няма нужда да бъде изкарван да гласува с нови начини, защото вече има установени стари, сила, чийто избиратели биха срещнали трудности с по-технологичните форми на гласуване, каквото е машинното гласуване или гласуването по интернет, и чиито избиратели не са сред българите, които учат и работят в ЕС или Америка. Сила, която не желае в изборния процес да се включат нови избиратели – млади, технически грамотни и реализирани – които до този момент или ги е домързявало да гласуват, защото са си имали по-интересни занимания, или са били логистично затруднени да го правят. Изрежете си един картонен шаблон по тези мерки, наложете го върху политическите сили и вижте сами кои ще попаднат в него.

Между другото, ако аз бях президент и бях решил да предложа референдум за избирателната система, нямаше да поставям въпроса за мажоритарното гласуване, а вместо него щях да поставя въпроса за преразпределението и преструктурирането на избирателните райони. Не може 100 хил. души в София, образовани и квалифицирани хора, ангажирани в създаването на около 40% от БВП и внасящи съответните данъци, да не могат да излъчат депутат, а 300-400, души заведени да гласуват под строй, хора, които трудно правят разлика между парламент и министерски съвет и вярват, че президентът увеличава пенсиите, да могат. Трябва да се направи така, че всеки мандат да тежи точно определен брой гласове. Не знам как ще стане, пък и не е моя работа да знам, но съм сигурен, че това е една от първите и най-важни стъпки по пътя към по-справедлива и адекватна избирателна система. Задължителното гласуване – също, както и всяка друга мярка, която увеличава избирателната активност. И ако неадекватният парламент не проявява желание да проведе тези реформи – да, ще се прибегне до референдум.

Миналата седмица един човек каза: „Избирателният закон е машина, която произвежда това, което е създадена да произвежда. Не може машина за пластмасови отливки да произведе мраморна статуя“. Аз бих добавил, че не по-малко важен е и работникът, който стои зад машината. Защото ако не си свърши работата или пък изобщо не отиде на работа, машината и пластмасова отливка няма да произведе. Важно е да се гласува. Повече хора да гласуват по-често. Когато в древния Рим се е гласувало в две камари и на практика всеки гражданин е участвал в управлението, от другата страна, в Картаген, никой никога и за нищо не е гласувал. Затова мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд


Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 128 other followers: