Барчето на русофила

За пореден път режимът в Кремъл втвърди позициите и стегна хватката. Новото втвърдяване се изрази в неприкрити репресии, като в тях беше въвлечена и руската Дума. Този път репресиите са много по-мащабни и се простират не само върху политическото инакомислие и демократичните сили, но и върху културните ценности и стожерите на руската цивилизация. Това стана ясно преди дни от една тревожна публикация, която разказва за „проектозакон, който ще се опита законодателно да намали националната привичка да се пие одеколон, лосиони и медицински тинктури вместо водка“.

Авторите на законопроекта казват още: „Парфюмерийно-козметическите продукти, съдържащи 96-процентен спирт, се продават навсякъде и се използват не по предназначение заради ниските си цени (9-12 рубли за 100 милилитра). Това води до значителен ръст на битовия алкохолизъм в Русия, до ръст на случайните отравяния с летален край. В момента тази ситуация може да придобие характер на национална трагедия„. Има обаче и анализатори, които са на друго мнение. Според тях национална трагедия би било да посегнеш на водката и одеколона на обикновения гражданин. Така не само ще убиеш радостта му от живота, но и ще изкорениш дълбоко вкоренени традиции.

Със сигурност либералната общественост по целия свят няма да остане безучастна към това посегателство върху основни човешки права и ценности на мултикултурализма. Със сигурност реакция ще има и от страна на русофилите в България, но тук нещата са по-сложни. Българският русофил се оказва изправен пред тежък исторически избор. На кого да даде сърцето си: на властите в Кремъл или на руския народ? Защото нищо не копае по-дълбока пропаст между власт и народ от борбата за одеколона и лосионите. А българският русофил еднакво страстно люби (фили) както Кремъл, така и народа.

Как би реагирал един български русофил в тази ситуация?

Според мен няма да се развихри в шумни публични протести, но все пак би намерил начин да изрази солидарността си с онеправданите. Нека си го представим. Той е заможен човек, фабрикант. Изгодно е приватизирал фабрика, която на времето дядо му е национализирал под одобрителния поглед на червената армия. Има романтична връзка с красива изпълнителка на руски песни. Ето че певицата за пръв път идва в дома на русофила и той се старае да се представи като прилежен домакин. Кани я да седне в дълбок кожен фотьойл и предлага аперитиви. Певицата приема. Русофила дотъркалва барчето с форма на земното кълбо и го отваря. Вътре са наредени най-отбрани напитки. Има одеколони на Кристиан Лакроа, Картие, Тиери Мюглер, Джорджо Армани, Кендзо, Долче, Габана и други световно известни дистилъри. Дамата избира „Пюър пойзън“ на Кристиан Диор с една бучка лед, а русофилът си налива голям Жан Пол Готие с газирана вода. Започват да говорят за изобразително изкуство и по-специално за масленото платно „Бурлаци на Волга“ от Репин. Става време за вечеря. Русофилът е поръчал кетъринг и в трапезарията ги очаква напълно сервирана маса. Горят свещи с формата на кубетата на „Василий блажени“. Ордьоврите са сельодки и хайвери и са толкова вкусни, че влюбените изпиват с тях почти цяла бутилка обезболяващ спирт. Основното ястие е сибирски пелмени, с които най-добре върви „Медена терапия“ на Бронли – изискан лосион за тяло, обогатен с регенериращо масло от карите, мед и пчелно млечице. Лек, с неповторим букет и дискретен послевкус. Времето лети неусетно. Свещите догарят и идва моментът, когато певицата и русофилът ще се отдадат на заслужени ласки. Той плъзва ръка около талията ѝ, а тя с въздишка отпуска глава на рамото му. Бузите им се докосват. „Ухаеш невероятно!“ – прошепва певицата, а русофилът със зле изиграно безразличие отвръща: „Ами! Нищо особено. Това е моят афтършейв. Най-обикновен „Джони Уокър“ черен етикет…“

После, ако си представим, че всичко това е филм, камерата се отдалечава, излиза от спалнята и минава през хола, където до кожения фотьойл все още самотно стърчи барчето на русофила с форма на земното кълбо. Кълбото е завъртяно така, че се вижда част от северната му половина и по-специално Средиземно море. Там, на африканския бряг точно срещу остров Сицилия се вижда нещо като мръсно петно. Това е Картаген, който трябва да бъде разрушен. Камерата се отдалечава още повече, фокусът се губи и на този безфокус минават финалните надписи.

Tags: , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 172 other followers: