Самооценяване

На пръв поглед българите имат високо мнение за себе си. Те са изобретили компютъра, от който американците направиха луди пари, техните оперни гласове са най-звънки и най-добре пасват за оперите на италианците, тук и само тук става киселото мляко и розовото масло ухае омайно. Нашите деца са най-добрите математици в света (не знам какво им става като пораснат) и печелят всички олимпиади. Бербатов и Стоичков са българи и българска народна песен се рее из космоса.

На втори поглед обаче българите сякаш имат комплекс и това личи даже в гордостта им. Гордеят се, например, че Бисмарк нарекъл българските войници „прусаци на Балканите“. Подобна гордост изпитват и от това, че България е „Швейцария на Балканите“. Че Стефан Данаилов е българският Ален Делон, че Васил Петров е българският Франк Синатра и че еди-кой-си е българският Елвис Пресли. Ех, колко по-гордо щеше да бъде, ако германските войници бяха „българи в Прусия“, а Швейцария – „България в Алпите“! Ако викаха на Ален Делон френския Стефан Данаилов, на Франк Синатра – американския Васил Петров и на Елвис Пресли – американския еди-кой-си. Но не викат и затова българите, гордеейки се, сякаш мислят за себе си като за втора ръка люде.

А дали пък грешката не е в това, че българите търсят гордост там, където не е нужно? Дали не са прихванали тази зараза от Големия брат, който си има Буратино, за да не е по-долен от италианците с техния Пинокио, и си има д-р Охболи, както англичаните си имат д-р Дулитъл? Със сигурност българите има и с какво друго да се гордеят, освен това, че някой се обличал като Елвис Пресли, а друг пеел като Франк Синатра. Могат, например, да се гордеят с археологията и културното наследство по земите си.

През изминалата светла седмица ние, простите граждани, проследихме как други прости граждани изложиха в Париж археологически находки от тракийско време. По този начин ни дадоха повод са се гордеем, ако не с това, което сме създали, то с това, което сме намерили. Разбира се, киселите мърморковци веднага извиха на умряло. Че какво пък толкоз! – аргументираха се те. Такива изложби в Лувъра се откриват всяка седмица, пука му на някого! Тълпите отпред чакали да влязат, не за да видят главата на Севт, а цукалото на Луи XIV (а японските туристи даже и да го снимат с таблетите си). Затова и никой не ни е обърнал внимание (което не е вярно), а във френските медии нищо не пишело за събитието или ако пишело, това били по няколко конюнктурни изречения (което също не е вярно). Шумотевицата не била по света, а само у нас и то преобладаващо във вестника на Валерия Велева, на която ѝ било платено да отразява и славослови. Не уведомили лично кореспондентите на българските списания, а на Йоан Кукузел му дали валута само колкото за кроасани.

Тъпо е, когато се оплюват очевидно хубави и полезни неща. Изложбата на тракийска археология в Лувъра безспорно е хубаво и полезно нещо, независимо дали PR-ите са били кадърни или некадърни и дали са си пратили прессъобщението навреме или изобщо не са го пратили. Без значение с кого се е напивал Вежди Рашидов и дали някой някога ще прочете книгата на Валерия Велева. Същите хора, които не спират да повтарят: „Че как искате някой да ни уважава, как искате да идват богати туристи у нас, като не правите нищо за имиджа на страната? Че направете нещо, де!“, същите тези хора сега броят командировъчни и пресмятат кое посолство се е изложило повече – дали българското в Париж или френското в София.

Тъпо е обаче и поведението на официалната пропаганда. Критиците на Бойко Борисов и Вежди Рашидов нямаше да кажат, че изложбата е зле отразена във френските медии, ако официалната пропаганда не им беше казала от своя страна, че изложбата е изключително и невиждано събитие. Да, като за изключително и невиждано събитие вниманието на световната общественост е обидно слабо. Но пък си е точно такова, каквото се полага на една свежа и интересничка изложба. Такава свежа и интересничка изложба не се съпровожда от министър-председателя на страната, в която е изкопана. Не се съпровожда и от тълпи бизнесмени, платили си, за да ги покажат на френски инвеститори, които, види се, очаровани от главата на Севт, ще развържат кесиите и ще се наредят на опашка да стават партньори на своите по-бедни, но иначе горди събратя по бизнес. Най-накрая не се съпровожда и от средновековни хорове, които възпяват събитието под арките на Парижката Света Богородица.

Официалната пропаганда, начело с премиера, който безспорно е най-ярката фигура в нея, успя да унищожи приятното впечатление, което иначе би оставила изложбата на тракийските ценности в Лувъра, ако беше изживяна с повече вкус и достойнство. Сега публиката натрапчиво бива приканвана да остане с впечатлението, че такова кадърно, обичано и ефективно правителство по нашите земи не е имало от времето на Севт III. От цял свят се сипят високи оценки и това, че експозицията изобщо е успяла да се случи, е единствено резултат на тези оценки и на неземния авторитет на нашата политика. Тоест, не Бойко Борисов е в Париж заради тракийските царе, а те са там заради него, „…такива жестове не се правят само заради доброто съкровище“. Сегашното ни управление по авторитет надминава даже и легендарното управление на Тодор Живков, защото и то, въпреки компетентните усилия на Людмила Живкова, не е успяло да отвори Лувъра пред нас, а пък сега – ето нà! Дори Оланд, този социалист на социалистите, който мрази нашия премиер (а го мрази, защото се страхува от величието му и от ясно изразената му дясност), дори и той свежда глава, както Британският легион е свел знамената си пред ген. Владимир Вазов на лондонската гара Виктория!

Безвкусицата и липсата на елементарна мярка е болестта на официалната ни пропаганда. Тя не разбира, че ако за миг спре да се хвали гръмогласно, може да се надигне и да я похвали и някой друг гласец в настъпилата тишина. Но официалната пропаганда не може да надскочи себе си. Гордее се с изобретяването на компютъра и с киселото мляко, но под искрящата повърхност на тази гордост осъзнава, че е ерзац. Че България е Швейцария на Балканите, че Стефан Данаилов е българският Ален Делон и че Бойко Борисов е българският Берлускони. Но пък идеята да се използва древната история и археологията за конюнктурен политически PR не е лоша. Можем да изнесем тази идея и в други страни. Ето, могат да се съберат няколко неекспонирани досега мумии и да се направи с тях реклама на политиката на фелдмаршал Сиси, революционният държавен глава на Арабска Република Египет. Ако човек тръгне от Египет и върви все на запад по брега на Средиземно море, накрая ще стигне до Картаген, който трябва да бъде разрушен.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 166 other followers: