Ако европейците бяха евразийци

Българите са взискателни и изтънчени хора. Не се задоволяват с постигнатото, а винаги се стремят към нови висоти. Недоволни от прогнилата Османска империя, те мечтаят за собствена държава и я постигат. Бързо се превръщат от хора, които си пожелават честита баня и честито бръснене, в истински европейци. Но скоро обявяват младата си държава за монархо-фашистка и започват да взривяват църквите, заменили неотдавна джамиите. Избиват елита на нацията и установяват „народовластие“. Провъзгласяват комунистическата партия за №1. После, оскотели от развит социализъм, започват да викат „Червени боклуци!“ и се екзалтират, когато някой ги нарече „дами и господа“ вместо „другарки и другари“. За тях капитализмът бързо става начин на живот, а НАТО и ЕС – обетована земя и мечта на мечтите. Но ето че едва успели да заменят ладите и трабантите си за някакви скромни опели, българите стават евроскептици. Недоволни от постигнатото, на тях вече не им стига да бъдат европейци. Искат да са нещо повече. Например евразийци или каквото там, все едно.

Това, което е в нашата паничка, си е наше и не е интересно. То не предизвиква слюноотделяне. Слюноотделяне предизвиква единствено онова, което е в чуждата паничка. Сега, седнали зад капиталистическите си компютри, се вихрим из американския интернет, роним сълзи по времената на Тодор Живков и въздишаме: „Ех, Русия, Русия…“. По купони слушаме Любэ с онова настървение, с което през 60-те слушахме Бийтълс. Само дето сега никой не ни арестува. Обличаме се в Армани и Кавали (или поне в техните ментета) и гледаме през марковите си слънчеви очила към небето, откъдето световният империализъм ни трови с кемтрейлс и променя климата. Започваме да се чувстваме велики, но недооценени славяни, от което ни става малко гневно. Но забравяме, че чехите, поляците, словенците и хърватите също са славяни, но не сънуват балалайки.

Европейският избор е цивилизационен избор. Ние, българите, сме щастливи хора. Можем да избираме между три цивилизации: европейската (християнската), турската (ислямската) и руската (евразийската). Не, не ме апострофирайте, че руската цивилизация е православна. Тя загуби правото да се нарича така от момента, в който реши с православието да замени марксизма-ленинизма за идеологическите нужди на тоталитарната си върхушка. Русия прогони най-светлите си православни умове във Франция и Съединените щати още през 20-те години на миналия век.

Москва и Петербург са фасада пред безпросветната дълбина на Сибир. Анкара и Истанбул са фасада пред безпросветната дълбина на Анадола. Всеки, който поиска да избере една от тези две цивилизации пред европейската, трябва да е наясно, че ще замени свободното си пътуване до Лондон, Париж, Виена, Рим и Берлин с пътуване до Магадан и Диарбекир.

Много бързо забравяме. Забравяме мизерията и духовния гнет. Забравяме абсурда и отчайващата безперспективност. Европейският съюз не е съвършен, даже е дразнещ с тъпите си чиновници и бюрократичните си регулации. Лично мен Европейският съюз понякога ме отвращава, но и от него, както от демокрацията, засега няма измислено по-добро. Така че – да живее Европейският съюз, а Картаген трябва да бъде разрушен!

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 158 other followers: