Corruptio, corruptionis

Тази седмица започна с новината, че е нанесен нов, тежък и съкрушителен удар върху корупцията. Юмрукът, който се е стоварил върху мордата на този обществен недъг, се нарича „Национален съвет по антикорупционни политики“ и ще бъде оглавен от вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси.

Щом се налага създаването на такава тежка и авторитетна организация като „Националния съвет по антикорупционни политики“, то значи е налице узнаването, че проблемът с корупцията е огромен, национален и може би дори трансграничен. Откъде знаем това? Корупцията е престъпление, в което всички страни са доволни и никой не се оплаква. Как сме разбрали колко случая на корупция е имало и на каква стойност? Да, има организации, които традиционно предоставят такава информация, но и тогава въпросът продължава да стои – откъде те знаят каква е корупцията? Как я мерят? Това са добри въпроси, но има един още по-добър: Защо, след като познават случаите на корупция толкова добре, че чак са ги премерили и описали, защо не са ги докладвали на съответните власти? Или е по-добре да ги кътаме в папчици, да пишем доклади и на базата на тези доклади държавата да основава „Национални съвети по антикорупционни политики“, за да може корупцията да премине от едни папчици в други, които после да се обединят в класьори, а когато тези класьори станат достатъчно много, държавата да основе „Национален съвет по архивирането на информацията по антикорупционните политики“. Иначе казано, държавата или си играйка на национални съвети и създава ненужни административни тумори, или има сведения за корупционни престъпления, но, кой знае защо, не реагира на тези сведения по адекватен начин. Може би не реагира, защото самоубийството е грях.

А може би реагира съвсем адекватно – като взима в свои ръце борбата срещу себе си и я оставя да потъне в безумни структури и идиотски дейности. Едва ли „Националният съвет по антикорупционни политики“ ще се занимава с инспектори, които се продават за безплатен обяд в инспектираните заведения, с подкупни сестри и санитарки в болниците или пък с добрите стари катаджии. „Националният съвет“ ще се занимава с подкупничеството по „високите етажи на властта“. Значи, със създаването на този „Национален съвет“, високите етажи признават, че са прогнили от корупция до такава степен, че се налагат извънредни национални мерки или поне някаква парлама на тази тема. Ако властта не беше корумпирана, защо да създава нарочен специализиран орган по този въпрос? За кеф на вицепремиерката ли? Но, от друга страна, щом признава, че е корумпирана, защо не си подаде оставката? Или ако не си я подаде, защо от нейното самопризнание не се самосезира някоя друга независима власт? Интересно догодина по това време какво ще отчете „Националният съвет по антикорупционни политики“ – какви антикорупционни политики ще е изковал, как ще ги е приложил и как от това прилагане ще се е променил корупционният фон. Много ми се ще онзи, който мери корупцията, да я премери и тогава, за да видим, аджеба, добре ли е сторило правителството като е създало тази карнавална структура или за пореден път е се е опитало да симулира адекватност.

Коя всъщност е истинската корупция? На латински corruptio означава съблазняване, подкуп, извратеност, превратност, суеверие и упадък. Corruptio е „осакатяване на тялото“ (ruptio corporis). Това, срещу което ще се бори Националният съвет, е номинална корупция, но истинската корупция е самият той. При номиналната корупция си плащаш и си свършваш работата. При другата просто осакатяваш тялото на обществото от обикновен идиотизъм. Обърнахте ли внимание какво точно ще работи „Националният съвет по антикорупционни политики“? Ще се събира два пъти месечно (поне) на закрити заседания, а обществото ще бъде информирано чрез брифинги. На тези сбирки съветът ще се занимава със следното: „изработване и актуализиране на проекти на стратегии, програми и планове в областта на превенцията и противодействието на корупцията“. Помълчете няколко минути и го прочетете пак! Дрън-дрън! Към Националния съвет ще има и Граждански съвет (помните ли Гражданския съвет на Реформаторския блок? Има идеи, които не умират), който ще осъществява граждански контрол върху дейността на Националния съвет, тоест върху изработването и актуализирането на проектите на стратегиите, програмите и плановете и т.н. Вероятно предстои в съвета да се учредят комисии, които да излъчат свои подкомисии, които да съгласуват изработването и актуализирането на проектите на стратегиите, да ги докладват на комисиите, които да координират политиките с органите на националния съвет. Изобщо, Картаген час по-скоро трябва да бъде разрушен!

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 172 other followers: