Когато лодката се клати как мокри са краката

Премиерът има пълно право да е на футболното игрище в работно време, след като и електоратът е бил там в деня на изборите.

(Народна мъдрост)

Както имах печалната възможност да кажа през последните седмици – веднъж  по повод „опраскването на каките“ и втори път когато оневиниха Бисеров – Системата никога няма да осъди и накаже себе си. Сега стана очевидно, че няма и да се реформира сама. С каките, с Бисеров, с Цацаров и с цирковете в парламента Системата днес изглежда толкова самодоволна, че прилича на голия Бай Ганьо в банята: гордо се удря в косматите гърди и вика да я чуят всички: „Булгар! Булга-ар!“.

Трябваше да се досетим накъде отиват нещата още преди няколко дни, когато редовият член (макар и с главно „Ч“) на ДБГ Даниел Вълчев разправяше по медиите, че не желае креслото на Христо Иванов, макар че няма нищо против Иванов да се разкара от политиката ако ще би и с цялото противно ДСБ след себе си. Членът сигурно би казал, че не желае и креслото на образователния министър Танев, макар че това е министерството, в което той се чувства най-вещ и най-добре знае какво да прави със задаващата се нова и твърде вдъхновяваща във финансово отношение оперативна програма „Наука и образование“. И ще бъде прав. Той за себе си не желае, желае за другите. Например за г-жа Кунева, която все още си ходи без портфейл.

Та, още тогава трябваше да се досетим накъде вървят нещата. Да се досетим, че нещо се готви, че нещо се мъти и че ще има кадрил. Не, целта на кадрила не е да бъде отстранен Христо Иванов. Той е само косвена жертва. Каква е тогава? Някои казват, че ДПС за пореден път атакува властта по познатия начин – клати лодката. Това вероятно е така, защото все по-упорито се говори, че Доган е кисел на Местан задето не е на позиции, задето структурите мрънкат и много верни хора не са на софрата. Дето се вика, в началото на другата година иде конгрес и Местан не е сигурен дали ще го бъде. За да го преизберат, трябва да е ако не във властта, то поне в акция за нейното превземане. Но заедно с това Местан каза, че не иска да бъде в управлението в рамките на този парламент. Разбира се, премълча докъде във времето вижда тези рамки. Явно не много напред в бъдещето, защото вече си прави устата за предсрочни избори, макар и под благовидния предлог тези избори да са за велико народно събрание, което да отмени себе си.

Не че е лошо да изчезне институцията на ВНС. То се свиква трудно и, веднъж свикано, е неуправляемо. Кой знае какво може да реши. А важният въпрос за съдебната реформа не е на колко колегии ще се разцепи ВСС и какви ще са квотите в тях, а къде ще се намира прокуратурата, в коя от властите. Ето това обикновеният парламент не може да реши, а трябва да може. В това отношение ДПС са прави. Но на теория. На практика клатят лодката.

Винаги когато лодката се клати, на мен ми става драго. И не защото в лодката влиза вода и ми мокри краката, а защото в такива моменти картинката се изяснява. Вижда се кой кой е и за какво се бори.

Какво ще стане сега, след като лодката се разклати толкова силно, че един министър изпадна от нея? Ще изпадне ли и друг? Според мен е твърде вероятно да изпадне например Тодор Танев, министърът на образованието. Той е начетен мъж, чел е Макиавели, но пак не успя да събере екип, който да му е верен и да го слуша. Това обаче не е фатална грешка. Фатална грешка е че в последните си изказвания той без да ще хвърля отговорността за себе си върху премиера, а премиерът едва ли иска да я носи. „Дали ще съм министър зависи единствено от Бойко Борисов!“ – казва Танев. Обаче не си дава сметка, че докогато Танев е отговорност на реформаторите – О.К., нека блести в ярката си индивидуалност. Само да не става отговорност на Бойко Борисов!

Кои ще са новите министри? Кой ще вземе правосъдието? Вероятно Кунева, макар че трябва да е луда да го направи. Ако стане министър на правосъдието сега, при тези обстоятелства, цялата изнервена либерална общност, всички „протестъри“, всички либерални медии ще скочат и ще кажат: „Ето нà! Кунева направи заговор с #КОЙ! Кунева отстрани единствения реформатор в кабинета, за да му седне на стола! Делян Пеевски назначи Кунева!“ Така ще кажат. И ще го кажат за всеки друг на нейното място – ако е непознат експерт: „Кой го е чувал тоя?!“; ако е политик: „Знаем го ние него!“. А истината е съвсем невинна – жената просто иска министерство. И е права: бива ли вицепремиер без портфейл! Пък е подходяща, юристка е. Е, и образователен министър би станала, ако се стекат нещата по подходящ начин…

Ама, чакайте! –  ще се сети някой. Нали реформаторите дойдоха да реформират, нали заради тези клети реформи (най-вече съдебната) бяха всички компромиси? За какво си плюхте на фасона, за какво се коалирахте с хора „които са чели само една книга“ – за реформи или за министерства? Отговорът е в поименното гласуване. Там РБ се раздели на две: Кунева и Лукарски срещу всички останали, включително гражданската квота (Ех, тези граждани! Нали всичко беше за тях?). Така че – да, за министерства.

И на фона на това позорно гласуване още по-смешна изглежда случката с фалшивото прессъобщение на ДБГ. В четвъртък беше разпространен текст, според който ДБГ „оттегля подкрепата си“ от управлението като отзовава всичките си политически назначения (а те хич не са малко, много повече са отколкото се вижда с невъоръжено око). В централата подскочиха, казаха, че са жертва на хакерска атака, на атентат, на хибридна война… Всъщност има сайтове, където можеш да пратиш поща от името на всекиго, както има приложения за смартфони, чрез които можеш да се обадиш от който номер си поискаш. Тези неща се знаят. Просто се е намерил някой, който полу на майтап, полу от омерзение е разпространил позиция, която ДБГ трябваше да заеме официално. Сега висшите функционери на партията са принудени да отричат, да се оправдават, с което на практика заявяват, че позицията им е точно обратната – в подкрепа на статуквото, а мотивите им са чисто користни – власт и служебно положение. Затова казвам, че ми е драго когато се клати лодката. Всичко се вижда.

И все пак, какво ще стане сега, проблем ли ще бъде една евентуална правителствена криза? За ГЕРБ и Бойко Борисов – не. Борисов все ще намери с кого да управлява. За РБ – голям проблем. Ако реши да се оттегли в опозиция, тутакси ще се разцепи за радост на редовия Член на ДБГ Вълчев, защото нито Лукарски и Кунева ще се откажат от министерското достолепие, нито ще се откаже от синекурата някой друг от десетките (а може би и стотици) знайни и незнайни функционери в национален и регионален мащаб.

Тогава ще възникне необходимостта от нов политически проект. Той може да стане от хора около Радан Кънев, от някои депутати и новоизбрани общински съветници на РБ, също така от Москов и всякакви други, които по принцип искат РБ да е партия, а не федерация. При това положение Москов ще остане ли министър? Трудно е да се каже, но със сигурност в момента не му е леко, защото е на кръстопът, от който тръгват три пътя, всеки от които си заслужава: да довърши мандата си на министър (за което говори топлотата в отношенията му с Борисов в последните часове), гордо да напусне и да се съхрани политически за бъдещето или да се включи в нещо ново.

Ще спечели ли или ще изгуби България от евентуална правителствена криза? По-скоро ще изгуби. Ще изгуби всички предимства в международната политика, които сега й дава политическата стабилност и адекватното поведение на кабинета в този сектор. Ще има служебно правителство, което значи, че поне 3 месеца България няма да може да провежда съществени политики. Дори след това конфигурацията да се възпроизведе съвсем същата, ще се изгуби време и ще се изостане от динамично развиващи се процеси.

Накратко, реформаторите бяха предадени заедно с последните отломки от надеждата за съдебна реформа. Системата няма да се обърне против себе си. Видя се коя е актуалната коалиция – ГЕРБ+ДПС+АБВ. Видя се и кой е принципът на съществуване на властта или поне се видя кой не е: не е волята на избирателите. Някои мислят, че това е скандално, други мислят, че е тъжно, а аз мисля, че е нормално. Просто светът си е такъв. Но наред с това не спирам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрация: Книжната лодка на Франк Болтер (Герания)

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 166 other followers: