Упражнение по образование

Извън изключително грозния начин, по който г-жа Кунева бе избрана за министър на образованието – без еднозначната подкрепа на РБ (съглашение, благодарение на което съставляващите го партии успяха да помиришат парламент и власт) и чрез гнусни договорки с други парламентарни групи, които сбъднаха номинацията чрез отсъствието си от пленарна зала, към нея се отнесоха несправедливо и тя заслужава защита. Обвиняват Меглена Кунева, че е пенкилер, че е „дялан камък“, че е готова на всякаква безпринципност, само и само името ѝ да просияе на достатъчно важен пост, че е готова дори главен мюфтия да стане, както шеговито се изрази г-н Сидеров, самият той с лекота извървял пътя от нацист до русофил. Питат я какво разбира тя от образование, а защитниците ѝ се хващат на въдицата и тръгват да обясняват.

Всъщност, не е задължително министърът да бъде експерт в сектора, който оглавява. От министъра се очакват две неща: да провежда политика и да носи отговорност. Политиката е начертана и приета в партията, от която произхожда министърът. Тази политика е съобразена с груповите интереси на избирателите, които изпращат партията в парламента, а също така и с общите национални интереси. Тя лежи върху експертизата на всички специалисти, които са били привлечени да работят върху предизборната програма на партията (стига тази програма да е била истинско управленско намерение, а не куха декламация на популистки лозунги). Що се отнася до отговорността, тя минава през избора и назначаването на хора, които разбират материята, познават сектора и с труда си ще проведат политиката. Така че в случая не е правилно Меглена Кунева да бъде питана какво разбира от образование. Правилното е да бъде питана какво разбира от политика.

Какво е политика в образованието, какво е реформа, защо образованието е важно? Разбира се, интересно е кого следват парите, също както е интересно и кой следва парите. Но когато става дума за реформа в образованието, хората си представят по-фундаментални неща.

За мен една от най-важните реформи в образованието е промяната на професионалния и обществен статус на учителите. Те трябва да получават големи заплати, много по-големи от средните за страната. Заедно с това трябва да отговарят и на строги изисквания, като периодично доказват пригодността си да упражняват тази професия. Как технически да стане това? Има как. И когато стане, към класните стаи ще се насочат хора, които сега не проявяват интерес. Лошото в цялата работа е, че тя бързо ще се побългари. Когато професията стане финансово привлекателна, всички учители ще се превърнат в партийни назначения, при всяка смяна на властта ще се уволняват учителите на опозицията и ще се назначават учителите на управляващите и в училищата ще се повлекат онези питекантропи, които сега следват конюнктурата из етажите на администрацията.

И това е така заради общия нравствен облик на нацията. Той е ужасяващ, опростен и опошлен. Личността е поощрявана да бъде разглезен и взискателен потребител, с ниска култура и компромисна грамотност, егоистичен и заинтересован единствено от своята „далавера“, личност, която не се интересува от съдбата на другите и даже ги презира – толкова повече ги презира, колкото нейната „далавера“ е по-голяма от тяхната. Защо моралът е в това окаяно състояние? Включително и заради образованието. Параграф 22: образованието е зле, защото обществото е зле, а обществото е зле, защото зле е образованието. Как се разчупва това?

Чрез реформа в образованието! – бодро ще се провикнат политиците, надявайки се това тяхно „прозрение“ да ви вдъхнови и вас като гласоподаватели да им поверите управлението на държавата. Безспорно. И реформата трябва да започне от съдържанието на учебниците. Защото квалифицираният и вдъхващ респект учител отговаря на въпроса „как“ обучаваме децата, а учебната програма отговаря на въпроса на „какво“ ги учим.

Безспорно най-важните дисциплини за формирането на личността, мирогледа, морала и гражданската чувствителност на младите хора, са литературата и историята. Към литературата трябва да има два подхода – исторически и художествен. Ботев, Вазов, Яворов, Димитър Димов задължително трябва да се изучават, но в техния исторически контекст. Децата остават объркани, когато четат „Под игото“ и го осмислят като съвременна творба. „История славяноболгарская“ трябва да се изучава не като произведение с историческа или литературна стойност (каквото не е), а като полемична политическа публицистика, изиграла изключително важна роля в зараждането и развитието на идеята за българска национална държава.

Георги Божинов е влиятелен прозаик от епохата на тоталитаризма с важен концептуален и поетически принос към съвременната литература. Алек Попов е ярък белетрист от посттоталитарната епоха. Тези автори (а и други от този порядък) трябва да се изучават с акцент върху тяхната художественост, доколкото творбите им интерпретират действителност, която учениците познават и приемат като свое „съвремие“.

Задължително трябва да се изучават образци от преводната литература. Англоезични, романоезични, славянски, латиноамерикански. В никакъв случай да не се допускат творби, създадени за обслужване на една или друга пропаганда. Преводната литература също да се изучава в художествен и исторически план.

История. Задължително да се изучава история на тоталитаризма с всичките му извращения. Да се осмислят процесите довели до това, което днес наричаме своя родина. Към средновековната, възрожденската и новата история да се подхожда обективно. Да се изоставят всички клишета. Националното достойнство да се превърне от религия в убеждение, аргументите да заместят заклинанията и да не се допуска смехотворно „македонско“ патриотарство и блъскане в гърдите по несъществуващи поводи.

Вероучение. Когато религията отпадне от литературата и историята, да отиде там, където ѝ е мястото. Освен православен катехизис, да се изучава обща история на християнската цивилизация от гледна точка на историята на църквата. Така децата ще имат още един отговор на въпроса защо съвременният свят е такъв, какъвто е, и защо, както обичам да казвам, японският император носи костюм, докато английската кралица не носи кимоно. Вероучението много ще помогне за поправянето на морала, защото големите проблеми идват от сляпата гордост на човека да смята себе си за най-великото нещо от всички неща.

Да, добре ще е учебниците да са такива. Но не съм оптимист, че това може да стане, докато тяхното писане и производство е в челните редици на корупционните практики. То е обсебено от рутинирани „давачи“ на частни уроци и издателски мафии, специализирани в печеленето на обществени поръчки. За да може да се въздейства на образователния процес политически, тоест за да могат политиците да осъществят реформа в образованието, съдържанието на учебниците трябва да се определя в държавен институт или, още по-добре, в университетите като част от тяхната политика и техните задължения, а не в авторски колективи от хора, които и бездруго работят в институти и университети, но от това не произтича никаква отговорност за тях. Публикуването на учебниците пък трябва да се повери на специализирано държавно издателство, за да няма обществени поръчки и всички останали красоти, които ги съпътстват.

Чакай, чакай! Как така! – ще възкликне внимателният читател. Че нали именно ако се даде цялата инициатива в образованието на държавата и на партиите, тогава ще се развихри такава невиждана корупция, такива кражби, дето не сме ги и сънували! Точно така. Когато един човек на власт пожелае да краде, нищо не може да го спре. Освен собствените му задръжки. А те са функция на морала му, който пък се определя от неговото образование и възпитание. Те пък са такива каквото е обществото, а обществото е такова, каквито са институциите му. Обликът на институциите зависи от хората, които работят тях и от техния морал. Успяхме ли да се върнем в началото, а? Ето с този уроборос (змия, която си е захапала опашката) трябва да се справя новият министър на образованието г-жа Меглена Кунева, ако иска да е реформатор, а не посланик във властта на корпоративни интереси. Ето затова от нея се очаква да разбира не толкова от образование, колкото от политика. Вероятно няма да успее в рамките на частичния си мандат, но дори само демонстрацията на искрено желание ще направи добро впечатление. Ако през главата ѝ минат мисли, подобни на изложените по-горе, това би било великолепно начало. Да ѝ пожелаем успех, както се казва, в трудното поприще. Честито! Но при все това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tags: , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 157 other followers: