Доган, Пеевски и замръзналите теменужки пред НДК

Зная, че е редно тази седмица да се пише за Доган и за Пеевски, за това как „защитиха националния интерес“ и паднаха жертви на паносманизма, който им забрани да стъпват в Турция, а също и за това как русофилите изтръпват пред реалната перспектива да им се наложи да прегърнат Пеевски, този антиердоганист, като свое знаме. Но пък може и да не изтръпват – те знамена всякакви са прегръщали, прегръщат и сигурно ще продължат да прегръщат, докато се „върти колелото на историята“. Но аз няма да пиша за всичко това, въпреки че то е сред водещите теми на седмицата. Ще пиша за градинката пред НДК.

Отдавна не бях разхождал кучето си там, защото в продължение на може би повече от година градинката беше разорана, изтърбушена и оградена и през нея не можеше да се минава, въпреки че почти през цялото време никой не се мяркаше да работи. Когато наближиха местните избори и трябваше да се инвентаризират партийните касички, настана оживление и, не щеш ли, преди месец-два свалиха огражденията и обновената за 12 и половина милиона лева градинка биде предоставена за радост и разтуха на гражданството. И ето ни и нас двамата с моето куче, първи граждани, вчера отидохме да се възползваме от придобивката и да я разгледаме.

Признавам, че останах погнусен от мястото, където преди се разхождах с удоволствие. Паркът се е превърнал в грозен символ на кражбата – нахална, безвкусна и просташка. Опитах се да открия в какво са вложени онези дванайсет и половина милиона и видях следното.

Откъм Патриарха ме посрещнаха лехи с теменужки, посадени очевидно още през януари, защото бяха премръзнали през онези няколко дни с по-ниски температури. Кой сади теменужки през януари? Очевидно онзи, който желае да озеленява денонощно и целогодишно, същият, който отряза големите здрави акации по ул. „Цар Самуил“ и засади до все още живите им пънове (изглежда е трудно и скъпо да се отстранят) нови акации с дебелината на мъжки палец. Вероятно е и онзи същият, който бродира с цветя гигантски гербове на София за радост на кметицата и който провесва саксии с петунии от лампите по живописната пешеходна част на Витошка, обновена с възможно най-евтините материали от турски фирми, благодарни че са били допуснати да строят метрото.

Сред замръзналите теменужки беше просната грамадна система за капково напояване. Такива системи, годни да напояват десетки декари промишлени насаждения, са поставени из всички храсти и трънаци на НДК. Толкова са внушителни, че често доминират като гледка над самите растения.

Като стана дума за растения, освен премръзналите теменужки, сръчните озеленители на г-жа Фандъкова са доставили и огромно количество фиданки. Съвсем малки още, дебели колкото клечки. Понеже са ужасно много, фиданките са набучени гъсто на почти всички тревни площи, толкова гъсто, че ще започнат да си пречат една на друга още след година-две. На всичкото отгоре всяка фиданка е укрепена с по три яки греди и брезентови ремъци (това очевидно увеличава цената на фиданката). С такива греди са укрепени и иглолистните дръвчета. Естествено, нито те, нито фиданките имат някаква нужда да бъдат укрепявани. В резултат довчерашните поляни са настръхнали от греди като подстъпите на обсаден град във военно време.

Там, където е останало свободно от капково напояване, цветя, живи плетове и фиданки място, са разположени прожектори направо на земята. Много прожектори – изглежда и техният доставчик е близък до общината поне колкото и озеленителят. Какво осветяват те, така и не става ясно. Насочени са нагоре в небесата. Може би идеята е един ден, когато фиданките сплетат тучни корони, прожекторите да ги осветяват за естетическа наслада на разхождащите се. Четох някъде, че осветителните тела в градинката са общо над 600 (!), като само загадъчните прожектори по земята са над 80. Добре че г-жа Фандъкова няма роднина, който внася виенски колела!…

След „обновяването“ си паркът пред НДК се е превърнал в паметник на безогледната корупция, сред който стърчи онзи, другият паметник, дето и общински съвет и съд казаха, че трябва да се махне и да не тегне повече над града с налудничавата си комунистическо-теософска естетика. За 12 милиона лева не успяха ли да го демонтират? Или парите стигнаха само за теменужки и фиданки?

Ще кажете, че темата за моята махленска градинка, пък била тя и градинката на НДК, е твърде дребна, но не е така. Просто това ми е пред очите. Защо никой не се възмущава от него? Ами, защото в него няма нищо изключително. Пред вашите очи е нещо друго подобно, пред техните – нещо трето. Принципът обаче е един и същ. Това са нравите ни и така функционира нашето развито, цивилизовано европейско общество. Един приятел ми разказа за някаква община, която обявила поръчка за градински пейки. Явили се които се явили, обаче после общината се сетила, че си има общинска фирма, която можела да произведе пейките. Възложила ѝ поръчката и бързо се оказало, че цената, която предложила общинската фирма, била шест пъти (забележете: шест пъти) по ниска от най-ниската оферта в търга. Ето това вече е изключение и на него заслужава да се дивим, а не на случилото се и предстоящо тепърва да се случва в парка пред НДК, защото важните и основните ремонти там още не са започнали.

От онези 12 милиона, закопани под капковото напояване в НДК, около 10 са по Оперативна програма „Регионално развитие“, тоест идват от европейските фондове. Чудно защо OLAF не се е поинтересувал колко струва една фиданка, една януарска теменужка и колко прожектора на квадратен метър са необходими да осветят един правоъгълник между първокласните столични булеварди „Патриарх Евтимий“, „Витоша“ и „Фритьоф Нансен“. Ако OLAF успее да установи разликата между цената, на която избраният озеленител купува една теменужка и цената, на която я продава на общината, ако преброи замръзналите теменужки и ги сравни с броя на договорените, може би ще открие онази разлика (според мен не по-малка от 70-80%), която формира т. нар. „интерес“ на страните в процеса. Нали знаете какъв е евфемизмът, с който даден решаващ фактор при възлагането на обществена поръчка пита дали неговото не се губи – „Има ли защитен интерес?“. Именно защитата на този интерес прави най-ниската оферта в онзи търг за пейките шест пъти по-висока от реалната цена. Защото трябва да се защитят интересите на много хора, на цяла плеяда – от кметове и заместник-кметове (и съответните им партийни централи, което е отделно и различно от личните им касички), през общински съветници (наши и опозиционни, които пък ще ни дадат на свой ред от техните проекти), разни експерти, юристи, та чак до членовете на комисиите по класиране на проектите. Всички тези интереси „са защитени“!

Но щом са толкова много, щом са толкова разнообразни, щом са толкова масови и социално всеобхватни, дали това не са самите национални интереси? Дали когато подкупният чиновник, шавайки с пръсти като Бай Ганьо и хвърляйки лукави погледи, ви пита „имам ли аз защитен интерес в твоята работа“, дали не се интересува всъщност за защитата на националните интереси? Онези същите, които Делян Пеевски „нищо не може да го откаже да ги защитава докрай“, както се изказа в прибързаната си реакция по повод обявяването му за контрабандист на цигари с връзки в руската олигархия и persona non grata в Турция. Ето значи кои интереси защитава Пеевски! Може би нашите национални интереси са именно тези – който може, нека да се нареди в някоя редичка по „защита на интереси“, пък другите, както се изразяваше навремето Любослав Пенев, да духат супата, като са толкова загубени.

Може би пространството около НДК не е обикновена градинка, а образ на държавата – притворената и мнителна нация се разхожда предпазливо из нея, като внимава да не нагази в замръзналите теменужки, сред които гордо плува айсбергът на Делян Пеевски…

Не знам, може би тази история с Доган, Пеевски и теменужките излезе малко объркана, но мисля, че основната идея е ясна. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tags: , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 172 other followers: