Символично поругаване или поругаване на символи

Миналата седмица ми се мерна пред очите новината, че трима депутати са внесли законопроект за изменение на чл. 108[1] от Наказателния кодекс, който третира поругаване на герба, знамето или химна и „проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология“. Промяната предвижда под защитата на този член да попадне и знамето на ЕС, а пък към антидемократичните идеологии изрично да се прибавят „националистическа“ и „комунистическа“. Сигурно нямаше и да обърна особено внимание на новината, ако не видях, че в дебата около нея е въвлечена и Магдалена Ташева – тази перла в короната на атакистката политическа мисъл и публична риторика. Тя се обявява против предложената промяна, с което очевидно иска да защити правото на Атака и в бъдеще да гори по улици и площади всякакви знамена, с изключение на българското, защото все още е забранено, и може би руското, защото да гориш знамето на възложителя противоречи на бизнес етиката. Позицията си тя обобщава така: „За какво поругаване става въпрос? За поругаване на нещо, което са решили от Реформаторския блок, че е символ ли? Според законодателството на ЕС такъв символ не съществува“.

В такива случаи е добре да се знае, че въпросното знаме е бившето знаме на Съвета на Европа от 1955, което става официално знаме на Европейските общности с решение на Европарламента от 1983, а през 1985 е прието от всички лидери като официална емблема на Общностите, които по-късно ще се превърнат в Европейски съюз. Това лесно се вижда, стига да имаш под ръка интернет и компютър (онова, дето е нещо средно между телевизор и пишеща машина, г-жа Ташева).

Поругаването на какъвто и да е символ от подобен порядък е предумишлена обида към голяма група хора. Следователно, заслужава порицание, която и да е тази група. Ние не горим знамето на ИДИЛ, нали? Не защото подкрепяме Ислямска държава, а защото сме възпитани хора. Не е нужно символът да бъде непременно национален флаг, описан в закон. Иначе на „Атака“ утре може да ѝ се прииска да изгори знамето на ООН или пък знамето на някоя гимназия или читалище.

Вместо да търсят вратички как безнаказано да горят знамена и портрети на хора, от „Атака“ не е зле а се замислят как използват християнството за политическа манипулация и дали това не е също поругаване и гавра. Допреди няколко години щяха да правят циганите на сапун, а днес са много набожни, само защото в Москва управляващият режим е решил да използва православието за евразийска пропаганда. Християнството може да е всичко, но не е омраза и агресия и кръстът не служи за фон на улични изстъпления.

И накрая, Европа може да се е разлигавила, може да е прекалила с толерантността и слободията, но нека не се забравя, че тази слободия си има и добри страни – всеки може безнаказано да дрънка всичко, което му дойде на акъла, без да го постигне съдбата на Политковская. Да гориш знамето на Европейския съюз в столицата на една от държавите му не е като да запалиш Корана в центъра на Техеран или Кабул. Така че не е зле в паузите между истеричните крясъци поне веднъж смирено да прошепнеш: „Благодаря, лигава Европо, че си тъй свръхтолерантна с мен!“.





[1] Чл. 108. (Доп. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм., бр. 99 от 1989 г., бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.


(2) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 172 other followers: