ПАНОПТИКУМ

Една от темите на последната седмица беше Валери Симеонов и мнението му за демокрацията. „Стига с тази демокрация и с тия права на българите в чужбина! – не издържа той. – Не ни се мотайте в краката, когато се опитваме да намерим решение на 25-годишни проблеми, сътворени от безродни политици и безродни капризничещи псевдосънародници!“. Разбира се, професионалните „протестъри“ веднага съзряха заплахата и пожелаха Симеонов да си подаде оставката и да не петни повече достойното и чисто име „депутат“ с компрометираното си присъствие в Парламента. Те рекоха: „Това изказване влиза в пряк сблъсък с демокрацията като ценност, която българският народ е избрал…“

Демокрацията. Толкова сладка и толкова опасна. Тя е огледало. Тя е апарат, който прожектира обществото на големия екран на историята. А историята на нашето общество е пълна с личности, които за целите на този разказ, пък и да не ги обидим, ще наречем с неточното и съвсем условно определение „ярки личности“. Дългата върволица започва от Жорж Ганчев, само че тогава беше модерно да се правят плонжове пред американците, а не пред руснаците, „капитализъм“ не беше мръсна дума и не всеки богат човек беше престъпник. После изгряха и други. Сега, когато „ярки личности“ отпадат една по една сред присмех и дюдюкане, нови такива бързат да заемат местата им, защото патоисторията не търпи вакуум. На мястото на всеки освиркан тарикат веднага се появява нов, абсолютно същият, но все още с революционния ореол на челото.

Валери Симеонов е само една такава „ярка личност“ – и тя като много други отскочила от телевизионния екран към висините на обществения живот. Сякаш позабравихме, че той е татко Джепето на Волен Сидеров – друга „ярка личност“, отскочила от телевизионния екран. Какво всъщност стана с този Пинокио, пожелал да поеме по свой собствен път? Нещо спря да се чува. Да не би да са му секнали парите? Или пък го е досрамяло от самия себе си? Не вярвам да е второто. Г-н Сидеров е корав мъж и няма да допусне да го размекват разни чувства на неудобство, срам и угризения.

А какво стана с Бареков? И той нещо спря да се чува. Такъв екзотичен политик и полиглот! Нали той беше казал, че изпитва носталгия по комунизма, но всъщност е десен човек? Сигурно затова събра гласове не само за българския, но и за европейския парламент – защото „народът“ обича иновативни политици, които покриват целия спектър. Пък и умее да флиртува с медиите. Помня как беше чул нещо от другата страна на улицата и тръгна по телевизиите, облечен в бронежилетка, да пази уникалния си живот, на който искат да посегнат всички зли реакционни сили. Ще ми липсва този човек.

Високият телевизионен водещ остави след себе си празнина, която можеше да бъде запълнена само от друг висок телевизионен водещ. Слави Трифонов. Типичен пикаресков герой, той отдавна гледа на себе като на рицар-джедай, само че с малко по-строги закони на честта, трудно поносими за обикновен човек. И преди е правил постъпки към властта (май беше още по времето на „Ку-ку“), отказвайки да разбере, че телевизионният и политическият рейтинг са много различни неща, макар и в България не толкова – вж. Волен Сидеров, Валери Симеонов и Николай Бареков. Днес Слави Трифонов е трубадур на най-детинския и наивен популизъм: депутатите да се избират мажоритарно (за да могат всички мутри да станат депутати); броят на народните представители да се намали двойно (явно демокрацията е толкова повече демокрация, колкото по-малко хора я правят); областните директори на МВР да се избират като шерифите в Щатите (за да могат местните престъпници да сложат роднините си за шефове и на полицията). И кърши татуирани ръце по университетските аудитории и чака „народът“ да му каже „Браво!“. Защото Слави не е политик, неее!… Политиците са лоши, а Слави е добър. Нали така?

Друга „ярка личност“, друг организатор на референдуми е Веселин Марешки. Само че той сред въпросите си включи и по-интимни, по-близки до сърцето: „Народе, искаш ли да се въведе регулация на пазара за горива? Народе, искаш ли да се премахне ограничението един собственик да има само до 4 аптеки?“. Наистина важни за народната съдба въпроси. Наред с тях има и такива от по-общ характер като онези в репертоара на Слави Трифонов: да се лишат партиите от субсидии (и да се издържат само от корупция); да се махне имунитетът на депутатите (за да може да бъде арестувана опозицията преди важни гласувания в пленарна зала) и другото е дословно като при Слави.

Понякога си мисля, че тези хора имат желание, но нямат фантазия. Един референдум не могат да измислят. А правилните въпроси не са толкова трудни за формулиране: Да стане ли заплатата 5000 лв? Да отпаднат ли данъците? Да стане ли платената отпуска 10 месеца? Ела тогава да видиш океан от народна любов! Скачай и се гмуркай в него!

Освен към референдума си обаче г-н Марешки има тръпка и към една друга тема – да стане президент. Или поне да се кандидатира, за да „принуди партиите да издигнат стойностни кандидати“. Ех, г-н Марешки! Де да можехте навсякъде да огреете и навсякъде да вдигнете летвата с безапелационното си и свръхкачествено присъствие в надпреварата!

Пореден кандидат за президент е „ярката личност“ Николай Банев. Кандидатурата му ще издигне някакъв „евразийски“ клуб, който предстояло да стане партия. То на г-н Банев не че му се занимава чак толкова с политика, не че иска да стане държавен глава – не, той си има и по-важни ангажименти – обаче честното му сърце не трае да гледа  този „геноцид над родния бизнес, геноцид над пенсионерите, образованието, здравеопазването, основните обществени сфери“. Ама как го е казал, а?! „Геноцид над основните обществени сфери“ – сетил ли се е друг да го формулира по-точно?

Г-н Банев вярва, че е призван да спаси народ и родина, защото има „най-голям политически и икономически опит“, придобит в комсомола преди 1989. Е, по славния път има и горчилки като тази да кажат за съпругата му (неуспял кандидат за Европарламента, класирана на последно място), че има „един имидж на мутреса, на богаташка, на един човек, който единствено и само без образование, ходи по шопинг в цяла Европа“ – както изповяда самият кандидат за президент и архитект на евразийското бъдеще на България…


С какво заслужихме целия този паноптикум? Някой ще каже: зли задкулисни сили инвестират в свои марионетки. Но защо инвестират точно в такива марионетки? Не могат ли да инвестират в някакви смислени, интелигентни, образовани политици, пък нека пак да са им марионетки? Очевидно злите инвеститори залагат на персонажи, близки до електоралното сърце. Демокрацията прожектира върху големия бял екран на историята.

Парадът на „ярките личности“ може наистина да е финансиран от задкулисни спонсори, може би те даже ни се подиграват чрез този парад, но и самите „ярки личности“ си го търсят и даже са готови да потрошат и някой собствен лев по пътя към върха – пари, спечелени по също толкова абсурден начин, колкото абсурдни са и самите онези, които са ги спечелили.

Властта е болест. По-опасна от богатството и обикновената популярност. Глупаците мислят, че богатството и популярността автоматично се превръщат във власт, защото така ги учи Големият прожектор на демокрацията. Обаче в крайна сметка не е така. Ярките комети бързо изгасват. Да, те повечето успяват да постигнат нещо – депутати, общински съветници, архонти и даже министри – но в крайна сметка изтляват и то в най-болезненото за тяхната суета тление – липсата на внимание от страна на публиката.

А именно публиката е главният виновник за парада на „ярките личности“. Ако тя не беше толкова малоумна всеки път да вярва, че се е задала „качествена промяна“ и „ново начало“ в лицето на поредния цар-свинар Ивайло, то нямаше да въздига мошеници да се борят с мошениците.

Трябва да се развие нова научна дисциплина – патоистория, която да описва патологията на „ярките личности“ и на техните избиратели. Спомням си, когато ми се е налагало да говоря на избиратели и съм се мъчил да им говоря истината (последното нещо, което, както се оказа, те са искали да чуят), те слушаха с все по-опънати лица и накрая един млад мъж не издържа, стана и попита: „Добре, де! А какво ще ни обещаете?“. Обещавам ви слънцето да не залязва, либидото ви да не спихва, хладилникът ви да се пълни сам и да сте вечно умни и красиви. Ще вкарам всички депутати в затвора и ще ви извикам да гледате. После вие пожизнено ще получавате тяхната субсидия. И освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tags: , , , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 172 other followers: